Цар Микерин (Менкаур) и царицата

Рядко са били улавяни така едновременно нежна вечна красота, сурова царска мощ и доказателство за творческа виртуозност, както в тази възхитителна статуя в почти реален размер на фараона Микерин (Менкаур) и царицата от ок. 2490 – 2472 г. пр.н.е. Гладка като коприна, старателно полираната повърхност на черния камък улавя физическите идеали на времето си и създава усещане за вечност и безсмъртие дори и днес.

Без съмнение, най-разпознаваемите конструкции от Древен Египет са масивните и загадъчни Велики пирамиди], които почиват върху природен каменен постамент, днес познат като платото Гиза, в югозападния край на съвременен Кайро. Трите основни пирамиди в Гиза били построени по време на апогея на период, познат като Старото царство, и служили като погребални места, паметници и места за почитане на няколко покойни владетеля. Най-голямата принадлежи на цар Хеопс, средната – на сина му, Хефрен, а най-малката от трите – на неговия син, Микерин (Менкаур).

Пирамидите не са самостоятелни структури. Тези в Гиза образували само част от много по-голям комплекс, който включвал храм в основата на самата пирамида, дълги проходи и коридори, малки допълнителни пирамиди и втори храм (познат като долинен храм) на известно разстояние от пирамидата. Тези долинни храмове били използвани за увековечаване на култа към покойния владетел и били места за активно почитане на царя в продължение на стотици години (понякога много по-дълго) след смъртта му. В тези храмове били поставяни изображения на царя, които да служат като фокусна точка за почитане. Няколко подобни изображения са били открити в подобен контекст, включително великолепната статуя на Хефрен на трон със сокола на Хор, увит около забрадката му.

На 10 януари 1910, археолози под ръководството на Джордж Райснър, ръководител на съвместната експедиция до Египет на Харвардския университет и Музея на изящните изкуства в Бостън, открили удивителна колекция от статуи в долинния храм, свързан с пирамидата на Микерин. Пирамидата на Микерин била проучена през 30-те години на 19-и век (дори е бил използван динамит!). Неговият издялан гранитен саркофаг бил изваден (и, в последствие, изгубен в морето) и докато пирамидния храм в основата си останал само в средно запазено състояние, долинният храм (за щастие) е бил пренебрегнат.

До този момент Райснър водел разкопки на платото Гиза няколко години. Екипът му току-що бил проучил царската гробница на запад от Великата Хеопсова пирамида, преди да насочи вниманието си към комплекса на Микерин, в частност, към почти недокоснатия долинен храм.

В югозападния край на структурата екипът е открил удивителна съкровищница от статуи, издялани от гладък тъмен камък, наречен грауваки, или шисти. Имало няколко статуи с триади – всяка показвала три фигури. Това били владетелят, изначално важната богиня Хатор и олицетворението на ном (географско обозначение, подобно на съвременната идея за област, район или страна). Хатор била боготворена в пирамидните храмови комплекси, заедно с върховния Бог-Слънце Ра и бог Хор, който бил представян от живия цар. Името на богинята всъщност е Nwt-hor, което означава „Домът на Хор“ и тя била свързвана със жената на живия владетел и майката на неговия наследник, бъдещия цар. Хатор била яростна защитничка, която пазела баща си, Ра. В ролята си на „Око на Ра" (титлата, давана на група опасни богини), тя можела да въплъти силната топлина на Слънцето и да използва този буен огън, за да унищожи враговете му.

Били намерени 4 пълни триади, една непълна и поне още една във фрагментирано състояние. Точното значение на тези триади е неясно. Райснер вярвал, че имало по една за всеки древноегипетски ном, което означава, че първоначално би трябвало да има повече от тридесет такива. Но по-скорошни проучвания предполагат, че първоначално имало осем триади, всяка от която свързана с важно място, асоциирано с култа към Хатор. Видната позиция на Хатор в триадите (тя заема централна позиция в едно от изображенията) и самостоятелната ѝ значимост за царуването дава тежест на тази теория.  

В допълнение към триадите, екипът на Райснър също открил изключителна статуя-диада на Микерин и царица, която е зашеметяващо единствена по рода си.

Двете фигури стоят една до друга върху проста квадратна основа и се поддържат от обща задна опора. И двете са насочени напред, въпреки че главата на Микерин е забележимо обърната на негово дясно. Това изображение вероятно първоначално е било поставено в ахритектурна ниша, което ги е карало да изглеждат сякаш се появяват от самата конструкция.

Младото тяло на владетеля с широки рамене е покрито само от традиционна къса ресничеста пола, наречена шенджет, а върху главата му е разположена основната фараонска регалия, разпознаваемата раирана кърпа за глава немес (много добре позната от маската на Тутанкамон) и изкуствена царска брада. В стиснатите си юмруци, насочени право надолу и спуснати отстрани край тялото му, Микерин стиска ритуални ролки плат. Тялото му е изправено, силно и вечно младо, без признаци за остаряване. Чертите на лицето му са изключително индивидуализирани с изпъкнали очи, плътен нос, закръглени бузи и пълна уста с издадена долна устна.

Царицата на Микерин представлява идеалната женска спътница за неговата младежка мъжка сила. Чувствително моделирана с красиво пропорционално тяло, подчертано от впито облекло, тя изразява перфектната зряла женска красота. И в двете лица има усещане за личността. Нито Микерин, нито царицата му са изобразени по чисто идеализирания начин, който бил нормален за царските изображения. Вместо това чрез наслагване на владетелска формалност, виждаме изображение на живия човек, изпълващ ролята на фараона, както и личните черти на определена личност в представянето на царицата.

Микерин и царицата му стъпват напред с левия си крак. Това напълно се очаква от царя, тъй като мъжете в египетските скулптури почти винаги правят това. Необичайно е обаче за жената, тъй като те обикновено се изобразяват с допрени един до друг крака. И двамата гледат отвъд настоящето и към безвременната вечност. Ликът им, сякаш от друг свят, не показва никаква човешка емоция.

Диадата така и не била довършена. Долната част около краката не била докрай полирана и нямало надпис. Но въпреки недовършеното си състояние, изображението било издигнато в храма и било ярко оцветено. Има следи от червено около ушите и устата на владетеля и от жълто върху лицето на царицата. Наличието на боя върху гладкия тъмен грауваки материал на статуята на починалия цар, която била издигната в мемориалния му храм, ни дава интересно предположение – че боята може да е била с цел да се износи с времето и да разкрие вечния „Озирис“ Микерин с черна плът (за повече информация за символичното значение на египетските материали, виж Материали и техники в древноегипетското изкуство).

Необичайно за изображение на фараон, царят няма защитна кобра (наричана уреус), застанала на челото му. Тази липса, която си струва да се отбележи, ни е довела до предположението, че както немесът на царя, така и перуката на царицата отначало били покрити в обвивка от скъпоценен метал и че липсващата кобра би могла да е част от това допълнение.

Въз основа на сравнение с други изображения, няма съмнение, че тази скулптура показва Микерин, но самоличността на царицата е различен въпрос. Тя очевидно е жена от царско потекло. Тя стои на почти равна височина с владетеля и, от двамата, тя е тази, която е изцяло фронтална (насочена напред). Всъщност, може би тази диада е била фокусирана върху царицата като централна фигура вместо върху Микерин. Изразеността на жената от царски произход – на равна височина и насочена напред – в допълнение към защитния жест предполага, че вместо да е една от жените на Микерин, тя всъщност е царицата-майка. Във всеки случай, функцията на скулптурата била да осигури прераждането на царя в Отвъдния живот.