Великите пирамиди в Гиза

Великите пирамиди в Гиза, единственият останал до днес паметник от Седемте чудеса на древния свят, са вероятно най-известните и обсъждани конструкции в историята. Тези масивни монументи били ненадминати на височина хиляди години след построяването си и продължават да ни удивяват и вълнуват с огромните си размери и наглед невъзможната си перфектност. Точната им ориентация и удивителният им строеж разпалват много теории за произхода им, включително неподкрепените предположения за извънземен произход. Но след проучването на няколкостотин години от периода преди появата им на платото Гиза, става ясно, че тези невероятни конструкции са резултат от много експерименти, някои по-успешни, отколкото други, и представляват апогей в развитието на фараонския гробищен комплекс.

Трите главни пирамиди на платото Гиза били построени в период от три поколения от владетелите Хеопс, Хефрен и Микерин. Всяка пирамида била част от фараонски гробищен комплекс, който също включвал храм при основата ѝ и дълга каменна пътека (някои на дължина от почти 1 километър), водеща на изток от платото до храм в долината на ръба на заливната низина.

В допълнение към тези главни структури, няколко по-малки пирамиди, посветени на цариците, били подредени наоколо като сателити. Голямо гробище от по-малки гробници, познати като мастаби (арабската дума за „скамейка“, избрана заради формата им – плосък покрив, правоъгълна форма с наклонени страни), запълва областите на изток и запад от Хеопсовата пирамида. Те били подредени в решетковидна структура и построени за видни членове от владетелския род. Да бъдеш погребан близо до фараона било голяма чест и помагало да си осигуриш място в отвъдния живот.

Формата на пирамидата показва връзка със Слънцето, вероятно представлявала "втвърдено" изображение на слънчевите лъчи. В стари текстове се говори за слънчевите лъчи като рампата, по която фараонът се изкачва, за да стигне до небето – най-ранните пирамиди, като Стъпаловидната пирамида на Джосер в Сакара, били проектирани като стълбище. Пирамидата също била очевидно свързана със свещения камък бенбен, символизиращ първобитната могила, считана за мястото на сътворението на света. Пирамидата също бивала приемана за място, където починалият владетел се прераждал.

Много въпроси все още остават неясни по отношение на построяването на тези масивни паметници и се вихрят различни теории за използваните методи. Работната ръка, необходима за построяване на тези структури, все още е обект на дискусия. Откриването на останките на град за работниците на юг от платото ни дава някои отговори. Вероятно е имало постоянна група от опитни майстори и строители, които бивали допълвани от сезонни групи от около 2000 наборни селяни. Тези групи бивали разделени на екипи от по 200 мъже, като всяка група отделно бивала разделяна на групи по 20. Експерименти насочват, че тези групи от 20 мъже можели да пренасят 2,5-тонните блокове от каменоделната до пирамидата за около 20 минути, като улеснявали тази задача чрез смазване на повърхността с мокра тиня. Изчислено е, че на ден от каменоделната до строежа можели да бъдат пренасяни 340 камъка, особено когато вземем под внимание, че много от блоковете (като тези в по-горните части) били значително по-малки.

Свикнали сме да виждаме пирамидите в Гиза на възхитителни снимки, където изглеждат като масивни и отдалечени от света монументи, издигащи се от откритата, гола пустиня. Посетителите могат да се учудят, когато открият, че само на няколкостотин метра от Великата пирамида има голф игрище и курорт, а процъфтяващите предградия на Гиза (част от по-голямата градска област на Кайро) са се разширили точно до подножието на Сфинкса. Тази градска среда и проблемите, които идват с нея – като замърсяване, отпадъци, незаконни дейности и автомобилен трафик – понастоящем са най-големите заплахи за безценните ни образци на световното културно наследство.

Пирамидите били включени в Списъка на световно културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. и от 1990 г. насам организацията е спонсорирала над десет мисии за оценяване на техния статус. Тя е подкрепяла и реставрацията на Сфинкса, както и мерки за неутрализиране на въздействието на туризма и овладяване на растежа на съседното селище. Все пак, заплахите за обекта продължават: замърсяването на въздуха от изгаряне на отпадъци допринася за разрушаването на камъните, а незаконният добив на огромни количества пясък от съседното плато е създал дупки, които са достатъчно големи, че могат да се видят на Google Earth. Размириците в Египет от 2011 г. и хаотичните им политически и икономически последици също са повлияли отрицателно на туризма – един от най-важните стопански браншове на страната – и броят посетители едва сега започва отново да се покачва.

ЮНЕСКО непрекъснато следи тези проблеми, но най-голямата им задача по отношение на Гиза е да издействат преместването на магистралата, която първоначално е трябвало да преминава през пустинята между пирамидите и некропола на Сакара на юг. Правителството в крайна сметка се съгласило да построи магистралата на север от пирамидите. Но метрополитънската област на Кайро (най-голямата в Африка, с население от над 20 милиона) продължава да се разраства и проектантите сега предлагат под платото на Гиза да се построи многолентов тунел. ЮНЕСКО и ICOMOS сега призовават за задълбочени проучвания на потенциалното въздействие на проекта, както и за създаването на цялостен план за управление на обекта на пирамидите в Гиза, който би включвал начини за ограничаване на въздействието, в следствие от нелегалното изхвърляне на отпадъци и незаконния добив на ресурси.

Колкото и да са огромни, пирамидите в Гиза не са неразрушими. С бързия растеж на Кайро, те ще имат нужда от достатъчно внимание и защита, ако искаме да останат непокътнати като ключови обекти от древната история.

Допълнителни ресурси

Mark Lehner, The Complete Pyramids, Thames and Hudson, 2008.