Пирамидата на Хефрен и Великия Сфинкс

Втората велика пирамида в Гиза била построена от втория син на Хеопс, Хефрен. В самия връх все още е оцеляла част от външните облицовъчни каменни блокове като тези, които първоначално са покривали всички три Велики пирамиди. Въпреки че този паметник изглежда по-голям от бащиния му, той всъщност е малко по-малък, но е бил построен 10 метра по-високо на платото.  

Вътрешността е много по-проста от тази на Хеопсовата пирамида, с единична погребална камера, една малка спомагателна камера и два прохода. Гробищният храм в основата на пирамидата бил по-сложен от този на Хеопс и бил запълнен със статуи на владетеля – над 52 изображения с реален или по-голям размер първоначално изпълвали конструкцията. 

Долинният храм на Хефрен, който се намира в източния край на пътека, водеща от основата на пирамидата, е чудесно запазен. Той бил построен от мегалитни блокове, обвити с гранит, и подове от полиран бял калцит. По време на разкопките била открита забележителна статуя на владетеля с малко по-голям от реалния размер, изработена от изключително твърд камък, познат като гнайс. Тя била намерена погребана под пода на Долинния храм. Тази скулптура показва царя, седнал върху лъвски трон, на който от едната страна има символ с две хералдически растения на Горен и Долен Египет, папирус и лотос, увити около йероглиф за „стабилност“. Тази важна емблема, позната като сема-тави („свързване на двете земи“), символизира основната роля на царя – да „свърже“ страната под властта на един владетел. В задачата си царят получава помощ от сокола на Хор, който се увива закрилнически около задната част на забрадката му немес. Основите на статуите и други части посочват, че това било едно от 23 подобни изображения на фараона, първоначално присъствали в храма.

Точно до пътека, водеща от долинния храм на Хефрен към гробищния храм, стои първата наистина колосална скулптура в египетската история: Великият Сфинкс. Това близко физическо разположения (заедно с други доказателства) ни посочват, че това изображение на легнал лъв с главата на цар, било изваяно за Хефрен.

Сфинксът е изсечен от здравата основа на платото Гиза, и изглежда, че основните блокове, използвани за построяване на кралския храм в долината са издълбани от слоевете от камък, които се простират по горните страни на това масивно изображение.

Лъвът бил царски символ, а също така бил свързан със Слънцето като символ на хоризонта. Сливането на това силно животно с главата на фараона било икона, която оцеляла и била често използвана в историята на Египет. Главата на царя е в по-малък мащаб, отколкото тялото. Това изглежда е било причинено от дефект в каменните блокове. Недостатък, осъзнат от скулпторите, които компенсирали чрез удължаване на тялото.  

Точно пред Сфинкса има отделен храм, посветен на почитането на култа му, но за него е известно много малко, тъй като няма текстове от Старото царство, които да говорят за Сфинкса или храма му. Храмът е подобен на гробищния храм на Хефрен и има гранитни колони, които образуват колонада около централен двор. Но уникалното е че има две светилища – едно от изток и едно от запад – които вероятно били свързани с изгряващото и залязващото Слънце.

Дигитална Гиза – Пирамидата на Хефрен и Сфинксът