Храмът на Баалшамин, Палмира

Храмът на Баалшамин в Палмира е светилище от 1. век, посветено на един от ключовите богове на града.* Подобно на други архитектурни обекти от Палмира, светилището на Баалшамин се характеризира с хибридност на дизайна — включва както близкоизточни, така и гръко-римски елементи.

Култът на храма е посветен на Баалшамин или Ба'ал Шамем, северозападно семитско божество. Името Баалшамин се употребява за различни божества в различни периоди, но най-често за Хадад, известен също просто като Баал. Заедно с Бел, Баалшамин е едно от двете основни божества на предислямска Палмира в Сирия и е бог на небето. Релефната плоча по-долу изобразява оброчно посвещение от поклонник — Баалшамин и Бел заедно с Ярхибол (господарят на пролетта със слънчев нимб) и Аглибол (лунно божество).

Храмът на Баалшамин е храм във формата на простил (със свободно стоящи колони само на фасадата), тетрастил (четири колони по цялата фасада) от коринтския ордер с дълбок портник (вижда се на снимката по-долу). Храмът е разположен в зона с колонада (колонадата е ред от колони). Сградата на храма е от ок. 130 г. и представлява допълнение към светилище, което вече е съществувало през 17 г.

Самият храм във външния си вид е стандартен, което означава, че отговаря на това, което човек би очаквал от класическа гръко-римска сграда. Четирите свободностоящи колони по цялата фасада са допълнени от пиластри отстрани и отзад.

Частта с колонада има няколко фази на развитие през 1. век (преди добавянето на сегашния храм). До времето на построяването на храма колонадата се превръща в така наречения родоски перистил, което означава, че едната му страна е по-висока от останалите три. Комплексът продължава да се развива през 2. век.

В самия храм е възприет близкоизточен мотив – включване на прозорец във всеки от фланговете на целата – характеристика, която не е гръко-римска, но има сходство със съвременните храмове в Ливан. Тези прозорци отразяват вярването, че божеството обитава храма.

Храмът на Баалшамин в Палмира може грубо да се нарече съвременник на Храма на Бакхус в Баалбек (днес в Ливан). Въпреки че са различни по мащаб (Храмът на Бакхус е монументална сграда), и двете показват тенеденцията в римската провинциална архитектура през епохата към използване на предни дворове за оформяне на светилища. Освен това са пример за широкото използване на коринтския ордер. Това е едно от многото светилища в града, които демонстрират голямото богатство на палмиряните. Палмира и голяма част от римския Близък изток са богати на културно многообразие, което е изразено по много начини, включително чрез изкуството и архитектурата.

*Бележка: Настоящата (август 2015 г.) политическа ситуация в Сирия застрашава археологическия обект Палмира. Има доклади за сериозни щети, нанесени на Храма на Баалшамин.

Есе от д-р Джефри Бекер

Палмира, ЮНЕСКО (видео)

Paul Collart, “Reconstruction Du Thalamos Du Temple De Baalshamîn a Palmyre,” Revue Archéologique, Nouvelle Série, Fasc. 2 (1970), pp. 323-327.

Klaus Schnädelbach, Topographia Palmyrena (Documents d'archéologie syrienne; 18) (Damascus, 2010).

A. M. Smith, II, Roman Palmyra: Identity, Community, and State Formation (New York: Oxford University Press, 2013).

J. Starcky and M. Gawlikowski, Palmyre (Paris: Librairie d'Amérique et d'Orient, 1985).

J. B. Ward-Perkins, Roman Imperial Architecture (Yale: Yale University Press, 1981).