Евтини забавления: Кони Айлънд през Голямата депресия

(лека музика) Ние сме в музея „Уодсуърт Атенеум“ и гледаме картина на Реджиналд Марш. Тя датира от 1936 г., разгара на Голямата депресия. Действието в „Дървените коне“ на Реджиналд Марш се развива в парка Стийпълчейз в Кони Айлънд. Това е времето, когато Кони Айлънд е известен като Никеловата империя, когато с една никелова монета е можело да пътуваш с метрото до най-дългата пешеходна алея в света, да хапнеш хотдог от Нейтън, или да се насладиш на развлечения, като „конното надбягване“, което виждаме пред нас. Кони Айлънд е създаден като запазено място за заможни хора, които искали да отидат до морския бряг, но през 30-те е удивително толерантно място, където всички класи се смесват. Кони Айлънд било място, където можеш да се смесиш с хора от различни раси, класи, и дори с противоположния пол. Тук имаме по-възрастен джентълмен, който се е притиснал към по-млада жена. Необичайно интимна изява на публично място. Тези нововъзникнали развлекателни дейности, често са свързани с лесни и евтини забавления, като зали за танци, стриптийз изпълнения, и с атракционите на Кони Айлънд, където можеш да избягаш от тревожността, породена от Голямата депресия. В този развлекателен парк за езда жените са обектът и източникът на развлечение, и по-конкретно жената в центъра на картината. Марш наистина е притежавал умение да изобразява жени, някои от които вдъхновени от пищните блондинки, които можеш да видиш на филмовия екран. Част от тази нова, търсеща удоволствие култура, където мъжете биха платили, за да гледат изпълнения на жени. Виждаме воайорство тук в Кони Айлънд, където сексуализираното наблюдаване на жени било толкова голяма част от представяното. Някои от тези жени работели друго през деня и продължавали да изкарват прехраната си, работейки нощем в зали за танци. И в тази сцена имаме блондинки с червени устни, които били предпочитаният от Марш тип жени. Малко неудобно е, от съвременна гледна точка, по-възрастен господин да язди толкова близо до може би напълно непозната с предизвикателно повдигната пола. Мисля, че повечето хора вероятно не са запознати със стипълчейза (яздене с препятствия). Това е малко по-различно от въртележките. Тук конете не обикалят около централна точка, те всъщност са на пътека, която обикаля около цялата зона за забавления. Тази сцена се развива в един от многото увеселителни паркове в Кони Айлънд, паркът Стипълчейз. Гредите, които виждаш в горния десен ъгъл, са част от Павильона на забавлението, по онова време е било широко пространство, в което може да се събере тълпа, но Марш ни приближава съвсем до действието. Това е важно напомняне. Това не са били атракции за деца. Това били атракции за възрастни. Целта е била да се имитират реални конни състезания. Имало е четири механични коня в редица. Всеки кон е контролиран от кабел отдолу, така че ездачите не знаели, че всъщност нямат контрол върху това кой печели. И ето, имаш тези индивиди, които са нервни и развълнувани, мислейки си, че могат да изпреварят с коня си ездача до тях. Но както заглавието ни напомня, това са издялани от дърво коне. Много от тях са били издялани от имигранти, а с течение на времето, тези занаятчии се опитвали да се съревновават помежду си и затова ще видиш издялани екзотични животни, като камили и жирафи. Това не е маслена боя, както може да се очаква. Това е темпера. Марш харесвал факта, че температа изсъхва много бързо и това му позволило да запази контурните линии. Една от причините тази картина да изглежда толкова енергична е, че е изградена с всички тези малки щрихи и линии, които наистина раздвижват повърхността. Било е нещо като по-прозрачна среда, където скицата или първоначалната композиция са тези, които първо е нахвърлял, и след това е рисувал върху тях. Така тази по-свободна, експресивна работа с четката, му помага да придаде зашеметяващата скорост на тази механична езда и да подчертае фигурите и конете, използвайки основните цветове – синьо и червено. И синьото, и червеното стоят неспокойно на повърхността на платното, и създават изображение, което усещаме сякаш да вибрира. Имаме чувството, че конят вляво идва право към нас. Усещането е сякаш цялата тази сцена всеки момент ще излезе извън контрол и това, в голяма степен, се дължи на работата на Марш с четката и на начина, по който този красив син контур, стои върху картината. Това е художник, който се фокусира върху улиците, върху заниманията на работническата класа в Ню Йорк през 30-те години. Марш е част от документалния импулс през 30-те. Художници, както и фотографи, са се интересували да уловят реалистично живота. Творци като Уокър Евънс, Доротея Ланг и много други документалисти, били заинтригувани от селската тематика, но за Марш градските сцени били онова, което наистина го вдъхновявало. Тази картина дава лесно да се разбере защо Реджиналд Марш казва, че най-доброто шоу са самите хора. (лека музика)