"Г-н Предразсъдък" на Хорас Пипин

(пиано музика) (Стивън) Намираме се в Музея за изкуство във Филаделфия, в склада с картини. Извадили сме дълъг метален стелаж, пълен с картини, като измежду тях е малката картина от Хорас Пипин от 1943-та, наречена "Г-н Предразсъдък". (Джесика) Картината е запълнена с различни герои. На първо място е бял мъж, който размахва брадва над буквата "V". (Стивън) Толкова е заплашителен. (Джесика) Той гледа направо към зрителя със сбръчкани вежди и гримаса. (Стивън) Той е наричан екзекутор от някои критици. Можеш да си представиш как неговата брадва удря някой във врата. Точно в центъра на буквата "V" има клин и цепнатина, която той образува. (Джесика) Клинът не само образува цепнатината през буквата "В", но и наистина разделя цялото платно на две. (Стивън) Отляво е Статуята на свободата нарисувана с тъмно кафяво, така че е очевидно, че художникът иска Статуята на свободата да е черна. (Джесика) В основата на буквата "V", вляво, имаме афроамерикански машинист, а отдясно имаме бял машинист, като двамата са с гръб един към друг. (Стивън) Това е 1943-та, посредата на на Втората световна война, когато фокусът на Америка е бил върху военната продукция, но е имало расови разделения, които са я подкопавали. Франклин Делано Рузвелт подписал прокламация, която забранява дискриминацията във военновременните индустрии, защото е усетил, че това вреди на военното производство. (Джесика) Тази тема е продължена след това към основата на платното, като вляво имаме афроамериканци, които са асоциирани по някакъв начин с военните усилия. Имаме фигура, която е интерпретирана като доктор, който носи маска. Някой твърдят, че може да е войник, който е бил ранен при военните действия. След това е Военноморският офицер от Втората световна война. След това имаме пилот от Втората световна война. И до него пехотинец от Първата световна война. (Стивън) Художникът Хорас Пипин е бил част от Харлемските адски бойци- афроамерикански войници, които са прекарвали повече време на фронта от всяко друго управление по време на Първата световна война, като са имали изключителен успех. Но е имало расизъм в самата американска армия дори и по време на Първата световна война. Имало е толкова много расизъм към Харлемските адски бойци, че дори американците поставят тези войници под френско командване. (Джесика) Пипин дори е бил ранен в битка. (Стивън) Той е бил десничар и точно дясното му рамо е било ранено. (Джесика) Той показал интерес към изкуството от млад, но е трябвало да работи, за да издържа семейството си. След завръщането си от Първата световна война с наранената си ръка, той, открива, че може да рисува, като с лявата си ръка придържа слабата дясна ръка. Лявата му ръка я е напътствала. След това почти като физическа терапия, той е станал все по-сръчен. След това той започва да работи сериозно през 30-те. (Стивън) И славата му пораства. Неговите картини са били изложени в Музея за модерно изкуство. (Джесика) Хората са подчертали, че пехотинеца в тази картина е със саката дясна ръка. (Стивън) Интересното е, че групата от фигури вляво са, с изключение на моряка, с лице към нас, но са различни от тези отдясно, т.е. белите фигури, които гледат към афроамериканците. Най-голямата от тези фигури е пилотът. Неговата ръка е опъната, но не изглежда сякаш иска да се ръкува с някого. Афроамериканският военноморски офицер изглежда сякаш иска да се здрависа с пилота, но не съвсем. (Стивън) Но фигурите на тези двама мъже са най-спокойни. Фигурата с червената блуза и черната шапка гледа заплашително към Статуята на свободата като държи в лявата си ръка примка, която е олицетворение на линчувания, особено за тези, които са били извършвани в Юга в навечерието на Първата световна война. (Джесика) И може би още по-плашеща е фигурата над него с бялата роба от Клу Клукс Клан. (Стивън) И двамата стоят срещу тази черна Статуя на свободата, което създава тази мощна конфронтация. (Джесика) Имаме и диагонална връзка между фигурите, които носят облеклото на Клу Клукс Клан, паралелно с по-ниския ляв ъгъл с афроамериканския мъж, който също е в бяло и носи маска на лицето си. (Стивън) Имаме противоположност между факлата на свободата и примката в противоположния ъгъл. Това е картина, съдържаща ярки контрасти. Контрасти, които изграждат реалността на афроамериканците в САЩ през годините от Първата до Втората световна война. (Джесика) Имаме трагедия при войниците, които рискуват живота си за страната. (Стивън) Героизмът, с който са се били чернокожите през Първата световна война, би трябвало да им донесе уважение заедно със завръщането им, но историците забелязват въздигането на Клу Клукс Клан, особено през 20-те, като отговор на завръщането на чернокожите войници. (Джесика) И тук се връщаме към разговора ни за буквата "V". Буквата "V" е за Победа, като навлиза през Втората световна война и е фраза от Уинстън Чърчил, която пуска корени в Съединените щати, конкретно след бомбардирането на Пърл Харбър, като силно забележителна иконография. В афроамериканските общности се е говорело за двойно "V"- победа зад граница, но нуждата от победа срещу расизма и вкъщи. Това двойно "V", което тук е представено като единично "V'', носи това двойно значение на военен и расистки конфликт. (пиано музика)