"Странни светове", имиграцията през ранния XX в.

(джаз музика на пиано) Намираме се в института за изкуство на Чикаго и гледаме картина на Тодрос Гелар, наречена "Странни светове". Въпреки заглавието си, картината е ситуирана само на няколко пресечки от музея, под "Ел". "Ел" не е странен свят за хората, живеещи в Чикаго, а по-скоро е част от всекидневието им. Било е така и в Чикаго през 1928 г., когато е създадена картината. И така, Тодрос Гелар използва този фон като позната точка, за да покани зрителите в изображението си. "Кани" е интересна дума, защото мъжът, който гледа към нас, изобщо не бих нарекъл гостоприемен. Смятам, че изражението на погледа му изглежда напрегнато, той изглежда угрижен и уморен. Виждат се бръчките и дори торбичките под очите му, а лицето му е изпито и издължено. Заглавието не е странен свят, а странни светове. Има някак двойствено значение. Ето го всичко, което е във фона: вестниците, лицето на мъжа, дрехите, които носи, диагонала на стълбите, продължаващ нагоре до издигнатите коловози, но и всичко отвъд това. Задният план всъщност е изключително сбит, но също те изпраща и в много-по широко пространство. Светът отвъд е пълен с енергия, пълен с динамика, напомня италианския футуризъм, където скоростта и движението и модерността са толкова важни, в контраст с предния план, който, въпреки че е модерен, се усеща много по-статичен. Тъмен е, а задният план е много по-светъл. Има много повече фигури, а също и по-ярки цветове. Чикаго бил в период на промени в този момент. Имало огромен брой емигранти от Южна и Източна Европа, а Гелър бил имигрант от Украйна, избягал от погромите през 1906 г. Отишъл в Монреал, станал фотограф и после дошъл в Чикаго и се записал в училището на Института по изкуство на Чикаго. Източноевропейски имигранти идвали в Чикаго и САЩ от края на XIX в. Имало имиграция от Мексико, както и случващото се "Велико преселение". А под "Велико преселение" се има предвид големият брой афроамериканци, местещи се от Юга към индустриалните градове на Севера. Било време, когато аграрните традиции на САЩ се трансформирали и културата ставала все по-индустриална. И гледайки към тази картина, можеш да си представиш колко живо е отразявала този нов, индустриален модернизъм и колко заплашителен е бил той. Чуждестранна фигура в нов град, със суетящи се хора, все по-отдалечаващи се от земята. Изглежда е побрала всичко, което хората смятали за американско. През 1924 г. президентът Кулидж, подписвайки акта Джонсън- Рийд, казал, че "Америка трябва да остане американска". Този цитат и този акт идват след вълна от антиимиграционни настроения. И това, обвързано със страха около нарастването на индустриализацията и притеснения за икономиката, довели до възхода на Ку-клукс клан. А Гелър и еврейските общности в САЩ живеели сред засилен антисемитизъм. Страховете за случващото се на други места по света също допринасяли за това. Първата световна война и революциите в Русия и на други места довели до притеснения за влиянията, идващи в САЩ чрез имиграцията. Но имало и напрегната динамика между различните общности и култури в Чикаго. И в същото време в навечерието на Първата световна война виждаме национализма да се разраства в национален мащаб. Гелър не представя директно собствения си опит. Той идва в САЩ като млад човек, но знаем, че той бил част от общност, която преосмисляла какво значи еврейска идентичност, докато ставала част от американската култура. Можело ли да си остане еврейска, но да стане също и американска? Изживяването на модерността и всички промени, които носела, било трудно не само за хора, които идвали от друга държава и вероятно не говорели езика или нямали същите културни асоциации. Дори хората родени тук тогава изпитвали някаква отчужденост, която той така красиво представя. Това не е портрет на определен човек, а някой, с който, както изглежда мнозина могли да се асоциират – дали те самите или някой по-възрастен в семейството им, дошъл тук. Той гледа към нас, потенциално взимайки решение да обърне гръб на модерността зад него, но в същото време ние я виждаме. Така на нас като зрители ни се предлага да помислим какво бихме направили ние в тази ситуация. Ще се присъединим ли към тях, ще останем ли с него, къде бихме искали да бъдем? И той сякаш подтиква зрителя да обмисли въпроса, вместо да предлага отговор. Начинът, по който разсъждаваш, ме накара да погледна тази картина по различен начин. "Счупеният" ѝ модернизъм, начинът, по който са включени елементи от футуризма и кубизма, ме карат да мисля, че е част от темата за счупено общество и липсата на отговор за това как тези части ще се съединят. Смятам, че той улавя този момент на отчужденост и е много трогателно за него като член на еврейската общност, но има и нещо универсално в този образ, което му позволява да бъде достъпен за по-широка публика. И поне за мен, великото изкуство често прави това – взима специфично преживяване и го прави универсално. (джаз музика на пиано)