Руски неопримитивизъм: Наталия Гончарова и Михаил Ларионов

Картината Градинарство на Наталия Гончарова е емблематична за противоречията в руския модернизъм от началото на 20. век. Тя е насочена едновременно навън и навътре, напред и назад – навън и напред, за да е в крак с някои от най-радикалните тенденции на европейското модерно изкуство, и навътре и назад, за да даде подтик за преосмисляне на традиционните руски обекти и теми.

По отношение на стила Градинарство е агресивно модернистична. Със своите плоски цветове и декоративни структури, създадени от цветята и далечните къщи, картината носи отглас и от умишлено опростения стил, който бил първоначално разработен от постимпресионистите в края на 19. век. В същото време грубо изобразените форми на фигурите и пространствените размествания подсказват за актуални за времето живописни техники, които били типични за фовизма и немския експресионизъм.

През първото десетилетие на 20. век Гончарова и други руски художници работили усилено, за да усвоят новите стилове и нагласи на модерното европейско изкуство. Те имали възможност да наблюдават много примери за модерно изкуство от пътуващи изложби и репродукции в книги и списания. Богатите артистични колекции на Иван Морозов и Сергей Щукин в Москва също дали на руските художници възможност да се запознаят с множество творби на изтъкнати европейски модернисти.

Гончарова била забележително продуктивна и еклектична художничка, която създала огромен брой творби, които демонстрирали потапянето ѝ в актуалните европейски стилове и техники. В картината Селяните, които берат ябълки, създадена няколко години след Градинарство, е изобразен подобен сюжет, но формите са по-плоски и опростени, което е резултат от усвоените от Гончарова формални нововъведения на ранния кубизъм. Това усвояване е особено очевидно в едновременния изглед в профил и анфас на лицата на селяните и в твърдите, ъгловати части на телата им.

Темите на картините на Гончарова били в противоречие с нейния ударно международен и напредничав стил. Селският труд бил популярна тема за много руски модерни художници между 1910 и 1913 г. – особено за тези от тях, които били свързани с неопримитивизма, сред които Гончарова и партньорът ѝ Михаил Ларионов, както и Казимир Малевич и Александър Шевченко. Въпреки че били дълбоко ангажирани с нововъведенията на европейското изкуство, руските модернисти били отдадени и на руски теми и сюжети, като селяните били изключително важна за тях тема.

Вярата в специфично руската идентичност има дълбоки исторически корени в руската култура, която от 18-и век насам се е определяла в амбивалентната взаимовръзка със западноевропейската култура. Руските модернисти поддържали тази дългогодишна амбивалентност. Те възприели много от идеите и формалните нововъведения на европейския модернизъм, но настойчиво ги интерпретирали и доразвили по специфично руски начин.

Селяните, които от векове обработвали земята, били възприемани за въплъщение на руската национална идентичност и душа. За да се отличат от Европа, руските интелектуалци описвали руските селяни и самата земя като източни, азиатски или ориенталски. Руските селяни често били представяни като истински първобитни хора, които не били покварени от европейската цивилизация. Иронично, с възхваляването на примитивния руски селянин, руските модерни художници в действителност били в унисон с европейските прецеденти, най-известният от които бил този на Пол Гоген, който се възхищавал и рисувал примитивния начин на живот на френските селяни в Бретан, преди да се премести на тихоокеанските острови.

Руските художници неопримитивисти не просто изобразявали руските селяни, но и често моделирали стила си спрямо традиционното руско народно творчество. Осланяли се на популярните гравюри върху дърво, наречени лубоки, както и на табелите на магазини, бродериите, ръчно изработените играчки и религиозните икони. В картините си Михаил Ларионов разгърнал разнообразни стилове, свързани с традиционното народно творчество.

В Пролет, вместо да изобрази селяни по време на сезонния труд, Ларионов възприел формите на народното творчество и ги приложил в причудливи четириъгълници в ярко жълто, червено, златно и бяло, които представят сезона на плодородието и новия растеж чрез символични образи и текст. Птица и летящи купидончета носят цъфтящи клони на усмихната гола жена, пръчковидна фигура държи лопата в основата на цъфтящо дърво, а от двете страни на друго цъфтящо виждаме гъсеница и пеперуда. Стилът е силно декоративен и абстрактен, подобно на традиционните народни бродерии и орнаментите на рисуваните мебели.

Ларионов усвоил и стилове, които били свързани с детското творчество и графити, възприемани по това време като прояви на примитивно художествено изразяване. Със своята ограничена палитра от ярки и живителни основни цветове и плоски опростени форми, неговата картина Войник на кон напомня на грубата символна живопис и детското творчество.

Въпреки че липсват сложните техники на натуралистичното изобразяване, обектът е ясно разпознаваем, а картината ефективно предава вълнението на възправящия се кон и гордостта на изправения войник – националистическа тема. За да подчертаят свързаността си с популярното руско изкуство, художниците неопримитивисти включили творби на деца и художници, които използвали знаци в творчеството си, редом със собствените си картини в изложбата „Таргет“ в Москва през 1913 г.

Праисторическото минало на Русия също било обект на някои неопримитивистични картини. В Бог на плодородието на Гончарова е изобразена каменна погребална скулптура, за която се смятало, че произхожда от древните скити (номадски племена, бродили из Сибир през първото хилядолетие пр. н. е.). Тези загадъчни издълбани камъни останали обект на народни суеверия и ритуали. Скитските митове и праисторическите езически ритуали били популярни теми и за руската авангардна музика и танц от края на 19. и началото на 20. век. Най-известният пример за това е балетът Пролетно тайнство на Игор Стравински, чиито примитивни ритми, дисонанси и антикласическа хореография предизвиквали скандал при първото му представяне в Париж през 1913 г.

В Бог на плодородието Гончарова отново е съчетала примитивистична тема с модерен художествен стил, като е използвала кубистичната техника на фасетиране, за да създаде ненатуралистично пространство без дълбочина. В него се носят различни символични предмети, свързани с плодородието. Сред тях са цвете и кон, който препраща към значението на конете в скитската култура. Абстрактните геометрични форми описват основните очертания на древните скулптури и също така подсказват, че те съществуват в пространство отвъд преходния материален свят.

Неопримитивизмът бил важно течение в ранното руско модерно изкуство, чиито пионери до голяма степен били Гончарова и Ларионов. Освен че създали множество произведения на модерното изкуство, те основали и творческата група „Вале Каро“, която организирала поредица изложби на модерно европейско и руско изкуство в Москва между 1910 и 1917 г. В първата изложба на „Вале Каро“ участие взели френските художници кубисти Албер Глез и Анри Льо Фоконие заедно с руски художници, които работили в Мюнхен, като Василий Кандински и Алексей фон Явленски, както и руски художници, които творили в Москва.

През 1912 г. обаче Гончарова и Ларионов напуснали групата „Вале Каро“, тъй като почувствали, че тя станала твърде европейска в своята ориентация. Те организирали изложбата „Опашката на магарето“, която била посветена изключително на руското модерно изкуство и до голяма степен фокусирана върху неопримитивизма. Въпреки това техните произведения останали амалгама от модерни и примитивни, европейски и руски влияния. През същата година в есето си „Неопримитивизъм“ Александър Шевченко посочил това фундаментално противоречие, като определил руското модерно изкуство като хибридна форма, която усвоила френската авангардна живопис в съчетание с традиционните декоративни форми на руското народно творчество и иконите.

Прочетете повече за Наталия Гончарова.

Прочетете повече за скитите.