Лихтенщайн, "Катедралата в Руан V част"

Д-р Зукър: Намираме се в Музея на модерното изкуство в Сан Франциско и гледаме интересен триптих. Нарича се "Катедралата в Руан, Серия V", и е бил нарисуван през 1969 г. от Рой Лихтенщайн, творец в сферата на попарт изкуството. Това е само 7-8 години след като попартът се е установил в САЩ, но движението вече се е развило естествено. Тук наблюдаваме известни разлики. Замисълът на творбата е наистина дълбок. Д-р Харис: В по-ранните творби на Лихтенщайн или Уорхол, като вдъхновените от комикси творби на Лихтенщайн, например "Давещо се момиче" в Музея на модерното изкуство, или картините с консерви супа на Уорхол, виждаме по-класически попарт, черпещ вдъхновение от поп-културата, но тук Лихтенщайн очевидно, както ти каза, мисли повече за мястото си в историята на изкуството и пресъздава сериите на Моне за Катедралата в Руан. Той прави серия, която се базира на серия и изглежда като увеличена репродукция, понеже е използвана техниката Бен-Дей. Д-р Зукър: Точно. Това прилича на лош печат в, да кажем, комикс от началото на 60-е години. Д-р Харис: Нека поговорим за тези точки, кръговете – това е един вид възпроизвеждане на цветове, което все още използваме днес, което се нарича техника Бен-Дей. Те обикновено са толкова малки, че не можем да ги видим, но Лихтенщайн ги е увеличил. И, което е интересно, картината придобива вид на лоша репродукция, както спомена, но всъщност точките са нарисувани. Той ги рисува на ръка, но индивидуалността на това моделиране, което се получава, когато Моне прави толкова къси и красиви махвания с четката тук вече го няма. Когато гледам толкова отблизо, не мога да видя нищо друго освен цветни точки. Д-р Зукър: Тези Бен-Дей точки. Д-р Харис: Трябва да се отдалечим, за да видим картината на Моне, на която се базира този триптих. Д-р Зукър: Би казала същото нещо и за картина на Моне, нали? Д-р Харис: Да, когато се приближиш, остават само щрихите с четката. Д-р Зукър: Забавно е, че в определен смисъл, има същото визуално качество като Моне по своята нечетливост. Но това е механизирана структура, която е израз на 20-и век, за разлика от индивидуалната работа с четката на Моне. Д-р Харис: Моне се е интересувал от своята собствена субективна гледна точка и своето собствено субективно прилагане на боя върху платното. Той е рисувал катедралата в Руан в различни моменти от деня и всеки момент е уникален, всяка картина е уникална, но все пак са част от серия. Д-р Зукър: Иронията е, че Лихтенщайн е рисувал тези на ръка и макар че е използвал шаблон, те все пак са рисувани на ръка. Така че и в двете серии пред нас се проявява забавна "творческа игра" относно този конфликт между механизацията... Д-р Харис: ... и рисуването на ръка и субективната гледна точка, и уникалността. Д-р Зукър: Картините са много интересни и прекрасни, нали? Д-р Харис: Да, много са интересни.