Консуматорската култура, Уорхол и Америка през 60-е години на 20. век

Стивън: Намираме се в Музея на американското изкуство "Кристални мостове". Гледаме голяма картина от 1962 г., наречена "Кока-Кола 3". Алехо: Това е времето на Анди Уорхол, той си мисли: "Искам да нарисувам картина на нещо, което ни представя като американци". Няма по-голяма икона за това от Кока-Кола. Стивън: При това тя е голяма. Висока е около 6 фута (182 см). С големината на портрет в цял ръст на Джордж Вашингтон. Но въпреки че е нарисувана с четка и на ръка, тя не е нарисувана по начина, по който се е рисувал портрет през 18-и век. Нарисувана е по удивително двуизмерен начин, все едно иска да имитира процеса на принтиране. Алехо: Все едно се премахва влиянието, идващо от движенията на ръката на твореца. Целта не е била да се нарисува такава красива картина по традиционния начин. Стивън: В изкуството винаги се е търсело изключителното. Винаги се е търсило уникалното и тук Уорхол е преобърнал тази идея и рисува най-обикновен предмет Алехо: Това го е вълнувало. Идеята, че ежедневието е изключително, така че той се обръща към най-емблематичното нещо и го рисува по начин, който премахва фактора "творец" и го прави да изглежда много обикновено. Но като прави това, той също така го превръща в изключително достъпно. Стивън: И демократично - това е изкуство, което е в рамките на опита на всекиго. Тук няма нищо рядко. Всички сме държали бутилка Кока-Кола. Всички сме чували звука, когато отвориш бутилката кола. Можеш да чуеш балончетата. Това наподобява действието на рекламите, но е пренасочено към интелектуалната сфера на изкуството и историята на изкуството. Алехо: Това е толкова достъпно за всекиго и затова е толкова силно като идея. Затова той е бил привлечен от тази идея. Стивън: Без значение колко пари имаш, никога не можеш да си купиш по-добра кока-кола. Твоята кока-кола е същата като тази на Лиз Тейлър. Твоята кока-кола е същата като на скитника на улицата. Така че той взима предмет, който идва от ежедневието ни и го поставя на платното. Той го поставя в рамка. Иска от нас да го погледнем по различен начин, въпреки че самата бутилка, формата, линиите, извивките ѝ, са неща, които са ни напълно познати. Алехо: Това е централен момент. Той току-що е приключил кариерата си на комерсиален художник, който е рисувал илюстрации за модни списания и други реклами, и решава, че иска да твори в света на изящните изкуства. За него това е огромен преход и начинът, по който го прави, е чрез изследване на тези емблематични символи и емблематични марки. През 1961-62 г. той прави поредица от бутилки Кока-кола. Това е номер три, но първите две са били много абстрактни, щрихите са си личали. Можеш да видиш движенията на ръката на твореца. Това е моментът, когато Анди Уорхол става този Уорхол, който познаваме. Стивън: И това е така, понеже се е отървал от "ръчната изработка". Отървал се е от рисуването по обичайния начин - като рисуване върху платно. Тук той ни показва картина, която изглежда все едно е била принтирана от машина. Не гледаме изображение на бутилка Кока-кола. Гледаме изображение на реклама за бутилка Кока-кола, която в себе си има собствено изображение на бутилка Кока-кола. Алехо: Това също така е една от първите му картини, които прави в този маниер. Картината не е перфектна. Ако я погледнеш внимателно, можеш да видиш места, на които е направил малка грешка и се връща и я покрива с боя. Но тук долу, на самото дъно, можеш да видиш, че има малки капчици боя. Това е нещо, което по-късно, когато преминава към механичен процес чрез използване на ситопечат, изчезва - изчезват тези признаци на ръчна изработка. Но това също прави творбите по-демократични. Стивън: Уорхол не е първият художник, който е използвал бутилки Кока-кола в творбите си. Робърт Раушенбърг го е направил няколко години по-рано и, всъщност, преди 1962 г., преди направата на тази картина, Уорхол всъщност си купил картина на Раушенбърг. Това е художник, който познава много добре новите посоки в американското изкуство. Алехо: В края на 50-е и началото на 60-е години са били наситени с култура на достъпност. Имало е толкова много неща. Естествено, художниците са гледали света около себе си. Стивън: И Уорхол създава изкуство, което чества консуматорската култура, което представлява визуалният стимул, който хората постоянно срещат в ежедневието си. Всеки път, когато отвориш списание, видиш реклама в автобуса или метрото, или на билборд, Кока-кола присъства. Алехо: Винаги е пред теб и тази идея за брандирането и създаването на символ и за силата на един символ става централна за работата му, и то толкова много, че самият той се превръща в запазена марка Анди Уорхол. Веднага разпознаваме тази гъста буйна коса. Стивън: И се създава култ към славата, създава се изпълнителско изкуство за самата слава. Но изкуството толкова дълго време е търсело красотата. Търсело е създаването на изкусни творби. Сложността на човешкото тяло... А тук това изглежда двуизмерно, все едно не просто лежи върху платното, което е двуизмерно, но сякаш самият обект е двуизмерен. Алехо: Някои хора смятат, че е удивително, че техническите умения трябва да са забележителни, за да може творбата да е добра или силна творба на изкуството и част от разговора, който провеждаме за подобни творби, включва и това, че направеното от него всъщност е умно. Това, което той прави, има силата на могъщите идеи. Не е толкова важно колко перфектно може да го изрисува. По-скоро са важни всички тези други разговори, които провеждаме в резултат на това.