Тимпани: Интервю и демонстрация на солиста Жувон Гилиъм

("Симфония No 5 в до минор, Оп.67 III. Алегро" от Лудвиг ван Бехтовен) Инструментите, на които свиря, се наричат тимпани. Тяхната задача е общо казано да са носители на ритъма, защото задават ритъма в един оркестър. Това е и моята задача в рамките на един ансамбъл. Ролята ми е да съм водач, въпреки че се намирам най-отзад. Заставам най-отзад, по средата, на подвижен подиум, и така имам предимството да виждам целия оркестър, точно като диригента. (симфонична музика) Тимпаните имат различен външен вид в зависимост от тяхната възраст и от материалите, от които са изработени. Моите тимпани, например, не са лакирани. Това им придава по-специална звучност, която намирам за много приятна, но понякога разликата може да е неосезаема. Звукът определено зависи от формата и от размера на кубето, и от кожата, опъната върху него, и от това с какви палки свирим. (демонстрация на тимпани) Взех с мен три различни вида палки, за да покажа част от многото палки, които имам. Палките имат различна форма, размер, дебелина, накрайниците им също се различават, както и дължината. Тази е от дърво от семейство Орехови, дръжката на палката е конусовидна, накрайникът има сърцевина от филц, обшита с филц за билярдни маси. С тази палка се получава по-силно артикулиран звук. Това тук са традиционни палки. Дръжката е изработена от графит, накрайникът е с дървена сърцевина, обшита с филц. Звукът е типичен за тимпаните. Тези палки са изработени от бамбук, обшивката на накрайника е от немски филц, но сърцевината този път е също от филц. Благодарение на различното им тегло, на различната им дължина, както се вижда, и на различният размер на накрайниците, се получават различни видове звуци. И това е малка част от многото видове палки, които използвам. Има точно определено място, където трябва да се удари барабана. Намира се на около 10-15 см от ръба на кубето, или на около 15-18 см от самия обръч. При удар там възниква най-резонантния, най-желания звук за ухото. Съвременната музика обаче ни налага понякога да свирим по цялата повърхност. ("Взрив!" от Дейвид Сток) Случва се композиторите да уточнят с какъв вид палки трябва да се свири. Хектор Берлиоз, например, е първият композитор, всъщност, той самият е бил тимпанист, който уточнява дали иска палки с накрайници от дърво или с накрайници, обшити с гъба, както той ги нарича. Имал е предвид палки с накрайници, обшити с филц. Той е първият композитор, който конкретизира, но и други композитори го правят, като Малер, например. В общия случай обаче, аз решавам какви палки да използвам и избирам този вид, който ми се струва подходящ за съответния репертоар, а понякога дори за съответния тон, който имам да изсвиря. Имам безброй палки и ги променям непрекъснато, за да постигна най-доброто звучене. ("Симфония No 4 във фа минор, Оп.36 IV. Финал" от Пьотър Илич Чайковски) Има два начина да се настройват тимпани. Единият е да се направи с крак, а другият е да се направи на ръка, когато не свиря. С крак мога да натискам педала, който се намира в основата на тимпана. (демонстрация на тимпани) Това променя височината на тона, защото се разтяга кожата около обръча, а това опъва обръча около самото кубе. За по-малки и по-леки настройки, мога да използвам винт за фино настройване. Той се завърта и по този начин се правят различни фини настройки. Понякога навеждам глава над тимпаните и започвам леко да удрям по тях. По този начин се уверявам, че тонът, който предстои да изсвиря, е точният съобразно това, което другите инструменти вече свирят. Използвам естествени кожи, което има своите недостатъци. Температурата, влажността, силата на светлините на сцената, и много други неща могат да им повлияят, при което височината на тона се променя. Това понякога се случва за секунди. Затова трябва да бъда сигурен, и затова имам навик да правя проверка, за да се убедя, че когато засвиря, ще звучи правилния тон. ("Симфония No 9 в ми минор, Оп.95 I. Ададжо" от Антонин Дворжак) Имаме превъзходен репертоар. Един от любимите ми моменти, всъщност имам два любими момента, и първият е във Втора симфония от Малер. В края на първата част има един момент, намира се в репризата, където се повтаря цялото начало. Това става около 15 минути след начало на симфонията. В този момент свирят двама тимпанисти, и двамата свирим енергично, когато идва кулминацията, в която целият оркестър влага цялата си душа и сърце. Това е един от онези моменти, в които ме побиват тръпки, и ме карат да се чувствам щастлив с това, което правя. (Симфония No 2 "Възкресение", I. Алегро маестозо от Густав Малер) Другият момент, всъщност, е в края на балета "Жар птица" от Стравински. Звучи великолепна и лирична мелодия, и точно след нея, идва тази експлозия от звуци, с които подсилвам края на това великолепно произведение. Това са моментите, за които живея. (Сюита "Жар птица", Финал, от Стравински) Започнах да свиря първо на пиано. Постъпих в университет с пълна стипендия по специалност пиано. В един момент обаче се прехвърлих на перкусии. След като реших, че искам да стана тимпанист, вложих цялата си енергия в това. След това учих магистратура в Консерваторията със специалност тимпани, и малко след това ми предложиха работа. Всъщност бях много добър пианист. Обратът в мен дойде, след като срещнах моя учител, когато бях в училището в Индианополис. Той запали искрата в мен. Разбрах какви възможности са скрити в тимпаните, и те ми се сториха като много добър вариант. Мога да се наслаждавам на музиката, да свиря по-малко ноти, да стоя и да наблюдавам, докато с пианото се свири много повече. Двата инструмента са различни, дават различни начини да изразиш себе си. А когато погледнеш целия оркестър, се наслаждаваш на грандиозните моменти. (" Празнична академична увертюра Оп. 80" от Йоханес Брамс)