Ендомембранна система

В това видео ще разгледаме ендомембранната система на еукариотните клетки. Казано много общо – ендомембранната система включва всички мембрани, които си взаимодействат в клетката. За кои мембрани става дума? Мога да започна със самата клетъчна мембрана. Всички тези мембрани имат двоен слой от фосфолипиди. Понякога мозъкът ми дава накъсо и ги наричам билипидни слоеве, но това е двоен липиден слой. Ако се фокусираме ето тук и увеличим тази част, ще видим, че тази линия всъщност е двоен липиден слой. Ще изглежда ето така. Имаме хидрофилни глави, които сочат навън и хидрофобни опашки, които сочат навътре. Хидрофилните глави сочат навън, хидрофобните опашки сочат навътре и така слоят продължава. Ако го разглеждаме от ляво надясно, имаме двоен слой от фосфлипиди. Това се отнася за клетъчната мембрана, важи и за външната ядрена мембрана ето тук. Рисували сме тази мембрана във видеото за ендоплазмената мрежа. Ето тук виждаш тези две мембрани. Може да си кажеш: "Добре, това двоен слой ли е?" Не, това всъщност са два двойни слоя. Тази мембрана тук има двоен фосфолипиден слой и тази мембрана тук също има двоен фосфолипиден слой. Ще използвам друг цвят. Това, което започвам да очертавам в маджента, е външната мембрана на ядрената обвивка. Тя е свързана с мембраната на ендоплазмената мрежа. Започвам да очертавам и нея. Това, което очертавам в лилаво е вътрешната мембрана на ядрената обвивка. Всичко това е част от ендомембранната система. Вече започнах да говоря за ендоплазмената мрежа. Обяснихме някои от детайлите за нея във видеото за ендоплазмената мрежа и за апарата на Голджи, но тя също е част от ендомембранната система. Едноплазмената мрежа може да представлява 50% или повече от фосфолипидните мебрани в клетката. Вече сме говорили за това, което се случва в лумена на ендоплазмената мрежа. Тази зона тук – Говорили сме за това, което се случва там. Синтезират се белтъци. Всъщност там могат да се синтезират и други молекули като липиди. След това те могат да се транспортират до гладката ендоплазмена мрежа, а мястото, където могат да напуснат гладката ендоплазмена мрежа – видяхме как се откъсват във видеото за ендоплазмената мрежа. Често наричаме тази зона преходна ендоплазмена мрежа. Тази зона тук можем да наречем преходна ендоплазмена мрежа. Преходна ендоплазмена мрежа е тази част, в която белтъците се откъсват, обвити във везикули (секреторни мехурчета). Това е преходната ендоплазмена мрежа. Секреторните мехурчета са тези малки отделения, които са оградени от мембрана и могат да транспортират неща като белтъци. Не искам да хабя енергия на вятъра, но всички тези линии, които рисувам, въпреки че са нарисувани като единични, са двойни слоеве от фосфолипиди. Мембраната може да е различна, двойният фосфолипиден слой може да е различен в различните части на мембраната, но всички имат еднакво общо устройство – имат двоен фосфолипиден слой. Като преговор: тези белтъци могат да напуснат ендоплазмената мрежа през преходната ендоплазмена мрежа и да се отправят към апарата на Голджи. Вече сме говорили за това как протеините "узряват" в апарата на Голджи. Когато казвам "узряват", иска да кажа, че има ензими, ензими на Голджи, които могат да променят белтъците по най-различни начини, могат да ги обозначат, да добавят захариди към тях, за да станат гликопротеини. Могат да ги обозначат като белтъци, които трябва да се използват в клетъчната мембрана или извън клетъчната мембрана, или в други части на клетката. Например този протеин тук се откъсва в секреторно мехурче и се отправя към апарата на Голджи, двете мембрани могат да се слеят и протеинът да попадне в апарата на Голджи. Там белтъкът може да бъде модифициран. Може да се превърне в гликопротеин например, кой знае? След това може отново да се откъсне и сега този белтък, който е откъснат в секреторно мехурче, може да бъде поставен в клетъчната мембрана. Белтъкът може да бъде отделен извън клетката или да отиде към други части на клетката. Всички тези мембрани, за които говорих, не са единствените части на ендомембранната система. Има и неща като вакуоли, които са мембранни органели в клетката. В растителните клетки вакуолата се използва за съхранение на вещества или за поддържане на клетъчната форма и структура. Вакуолите могат да са доста големи и да дадат структура на цялото растение. В животинските клетки има лизозоми. Лизозомите са мембранни структури, в които се изпращат неща, които са за рециклиране или за разрушаване. Например нещо може да се пакетира на друго място. Ще използвам друг цвят. Нарисувах това мехурче прекалено голямо. Но да кажем, че това вътре трябва да се разруши. Следователно тази мембрана се слива с тази мембрана и съдържанието на мехурчето се озовава в лизозомата. В лизозомите има ниско pH, благодарение на това нещата, които попаднат в лизозомите, се смилат и рециклират до съставните им части. Всичко това е част от ендомембранната система. Още веднъж ще повторя, че рядко хората осъзнават колко сложни са клетките и колко красиви могат да бъдат.