If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:25

Видео транскрипция

Здравейте, всички. Искам да започна, като поговоря за Мери. Мери обича да играе футбол и била на един от мачовете си, и тичала много бързо. Отбелязала гол, а после се спънала и паднала, обелила коляното си и започнала да кърви. Обикновено телата ни искат да се уверят, че кръвта, която тече през кръвоносните ни съдове, остава в тялото ни. Ако имаме нараняване, което позволява на кръвта да протече навън от кръвоносния съд и навън от тялото ни, искаме да се уверим, че можем да спрем това. Правим това чрез процес, наречен хемостаза. Чрез хемостаза създаваме този съсирек. Този съсирек позволява на кървенето да спре. Той стабилизира нараняването на кръвоносния съд и дава на кръвоносния съд време да оздравее. Нека разгледаме точно какво става в коляното на Мери и точно как изграждаме този съсирек. Тук имаме кръвоносен съд и в кръвоносния съд имаме кръвта си. В кръвта си имаме много различни видове клетки. Едни от най-важните са червените кръвни клетки, които носят кислород до тъканите в тялото ни. В този кръвоносен съд се уверяваме, че кръвта тече плавно в една посока. Знаеше ли, че ако подредим всичките си кръвоносни съдове един след друг, общата дължина на кръвоносните ни съдове ще е около 150 хиляди километра? Което е около 93 хиляди мили. Това е същото разстояние, както ако пропътуваш около Земята малко по-малко от четири тъпи. Можеш да видиш, че кръвоносните ни съдове имат да вършат много работа. Едни от клетките, които им помагат с това, са клетките, които ограждат вътрешната стена на кръвоносния съд. Клетките, които комуникират с кръвта. Тези клетки се наричат ендотелни клетки. Тези клетки позволяват на кръвта да тече плавно и тези клетки комуникират с кръвта, когато има нараняване и трябва да започне хемостаза. Нека разгледаме коляното на Мери. Тя е ожулила коляното си, така че нека направим разрез в кожата ѝ. Да кажем, че това е кожата ѝ. Тя също е причинила увреждане на кръвоносен съд отдолу. Нека изтрия това. Нека причиня увреждане на кръвоносния съд. Можеш да видиш, че кръвта, която трябва да тече в тази посока, сега може да излезе от кръвоносния съд и от кожата в тази посока. Искаме да спрем това. И начинът да спрем това е чрез хемостаза. Има два етапа на хемостазата. Първият етап е първична хемостаза. Той започва веднага, след като е имало нараняване. И ендотелните клетки на мястото на нараняването започват да секретират протеини. Това изпраща сигнали на кръвта, че е имало нараняване. В кръвта си имаме тромбоцити. Тези тромбоцити се произвеждат в костния мозък, точно както червените кръвни клетки, и целта им е да отговорят на наранените кръвоносни съдове. Начертах ги като квадратчета, но те са около толкова малки в сравнение с червената кръвна клетка. Причината да ги нарисувам така е да отбележа какво носят в себе си. Те носят малки гранули, които носят молекули и протеини, които са необходими за хемостазата. Съхраняват ги и те се готови за използване, когато е необходимо. Ендотелните клетки секретират тези протеини и изпращат сигнал на тромбоцитите да дойдат на мястото на нараняването. След това с тромбоцитите се случва поредица от събития, няма да навлизам в детайли тук, но това позволява на плателетите да се прикрепят към мястото на нараняване. Те биват активирани. Променят формата си. Освобождават съдържанието си и започват да се групират, и извикват още тромбоцити, и водят до групиране на още тромбоцити. В крайна сметка получаваме тромботична запушалка. Това е първата стъпка в спирането на кървенето. Но това е слабо и трябва да го подсилим. И тук в играта влиза вторичната хемостаза. При вторичната хемостаза правим тази тромботична запушалка по-силна с протеин, наречен фибрин. Фибринът се отлага и се свързва върху тази тромботична запушалка и я прави по-тясна и по-здрава. Все едно вързваме възел. За да не позволиш да се развърже го вързваш два или три пъти. Точно това прави фибринът. Фибринът не тече в кръвта ни като фибрин. Той носи допълнителна част протеин. И когато има тази допълнителна част протеин се нарича фибриноген. Имаме нужда от начин да получим фибрин от фибриноген. Начинът да направим това е с това семейство протеини, наречени коагулационни фактори. Чертая ги в един цвят, но има няколко различни вида коагулационни фактори. Нараненият кръвоносен съд ще изпрати сигнали към тези коагулационни фактори да бъдат активирани и след като един бъде активиран, той ще активира друг, който ще активира друг, който ще активира друг и после, накрая, този допълнителен протеин на фибриногена ще бъде премахнат. Това ще позволи на фибрина да се натрупа върху тромботичната запушалка и да я направи по-силна. Тази поредица на активиране на коагулационните фактори наричаме коагулационна каскада. Няма да навлизам в детайли тук. Просто е ключово да помниш, че при вторичната хемостаза правим тази тромботична запушалка по-силна, като получаваме фибрин от фибриноген чрез коагулационната каскада и с тази фибринова мрежа върху тромботичната запушалка създаваме този съсирек. И този съсирек спира кървенето, позволява на кръвотока да продължи през кръвоносния съд и позволява на кръвоносния съд да заздравее.