Влияние на контрактилитета, еластанса и преднатоварването върху контурите налягане-обем

Работихме усилено, за да разберем PV контурите. Сега искам да ти покажа как PV контурите и, по-точно, PV правоъгълниците, могат да са полезни за разбирането какво се случва в сърцето. Ще има три диаграми. Ще направим три диаграми и във всички тях ще видим как PV правоъгълникът променя формата си, ако променим едно от три неща. Първото, което можем да променим, е контрактилитетът. Второто нещо е артериалната еластичност – или просто Еа. (Заб.: д-р Риши изписва грешно термина контрактилитет) Третото нещо, което можем да променим, за да променим PV правоъгълника, е преднатоварването. Това са трите начина, по които можем да променим формата на правоъгълника. Искам да видим какво точно ще се случи, ако променим някое от тези условия. Нека първо се заемем с контрактилитета. Да видим как контрактилитетът може да промени PV правоъгълника. За да започнем, искам да ти покажа как аз си представям тези неща. Чертая малък бетонен блок тук. Този бетонен блок е за да ми напомня, че ESPVR правата – помни, тази връзка между крайните систолични налягане и обем – ще е фиксирана спрямо обема, при който стига до дъното. Причината за това е, че има определен минимален обем, който ти трябва, за да можеш да получиш налягане в левия вентрикул, и това няма да се промени. Все едно тази права е фиксирана. После има втора права. Ще я начертая тук. Това е правата на артериалната еластичност. В долната част на тази права – вместо да я оставим да стигне до оста – ще ти покажа как аз мисля за това. Представям си, че има колело. Малко колело. Причината да чертая колело е да ти покажа, че мога да я преместя, ако искам. В този случай няма да пипаме колелото. Няма да го преместваме. Ще променим само контрактилитета. Замисли се какво точно означава промяна на контрактилитета. Това ще завърти – ще го запиша тук – ще завърти ЕSPVR правата. Ще доведе до промени в ESPVR правата. Ще начертая това. Първо ще увеличим. Може би, преди да направя това, да начертая контура на налягането и обема като за начало. Просто трябва да взема двата ъгъла. Това ще са двата ъгъла. Чертая правоъгълник, който свързва двата ъгъла. Нали? Това са двата ъгъла на правоъгълника ми. Изглежда като правоъгълник, но понякога може да го срещнеш като "кутия". Височината на правоъгълника е крайното систолично налягане. Ширината на правоъгълника е ударният обем. Ударният обем е ширината, а крайното систолично налягане е височината. Какво ще се случи, ако увелича контрактилитета? Увеличаването на контрактилитета означава, че ще завъртя насам. Ще запиша малък знак плюс за увеличение. Трябва да започна при този блок цимент, понеже казах, че е винаги фиксирано. Няма да се придвижи. И го начертах. Ето така. Това е новата ми права. За да начертая правоъгълника, трябва да видя къде пресича Еа правата, правата на артериалната еластичност. Пресича я в синята точка. Другият ъгъл ще има същата точка като колелото ми. Нали? Просто трябва да начертая вертикална и хоризонтална права и получавам правоъгълника си. Това е моят правоъгълник. Той е малко по-голям от зеления правоъгълник, като е увеличена и ширината, и височината. Нали? Сега е по-висок и по-широк. Това означава, че ударният обем се е увеличил, понеже това е широчината. Това се е увеличило. Крайното систолично налягане също се е увеличило. Нали? Тази дължина е по-голяма. И крайното систолично налягане, и ударният обем се увеличиха поради увеличаването на контрактилитета. Това е добре и лесно се помни. Просто си представи, че тази права се върти. Ако исках да знам какво се случва, ако намаля контрактилитета, мога просто да начертая трета права. Това ще е намаление в контрактилитета, понеже се върти надолу. Сега поставям нова точка там, където се пресичат червената права и лилавата права. Чертая правоъгълник от там до колелото, което е ето тук. Виждаме, че сега правоъгълникът е по-малък. Количеството ударна работа, или площта на правоъгълника, намаля и двете измерения на правоъгълника намаляха. Крайното систолично налягане – няма да го запиша... или, може да го запиша ето тук. Това е по-малко от зелената стойност. И ударният обем е по-малък. Това е по-малко от преди. И ударният обем, и крайното систолично налягане намаляха. Това са промените, които настъпват след промените на контрактилитета. Запомни, че това е просто завъртане на ESPVR правата. Като увеличаваш или намаляваш контрактилитета, увеличаваш или намаляваш размера на правоъгълника. Нека преминем към артериалната еластичност. Мисля, че първият пример е доста лесен. Мисля, че го схвана. Нека преминем към втория пример, който ще начертая по същия начин с малък бетонен блок тук и права, излизаща от него. Да кажем, че правата е ето така. Опитвам да я начертая подобна на първия път, но вероятно не е същата. Ще начертая лилава Еа права ето така, с малко колело отдолу. Отново, няма да мърдам колелото, но искам да помниш, че мога, ако искам. Но в този случай няма да го местим. Вместо това ще променим артериалната еластичност. И това върти – точно както тази се въртеше – това върти правата на артериалната еластичност. Вместо да въртим жълтата права, ще въртим лилавата права. Ще начертая първия правоъгълник, стандартния правоъгълник, просто като отправна точка. Нали? Трябва да можеш да видиш как се променят нещата. Трябва да знаеш как започнаха нещата. Това е първоначалният ми PV правоъгълник. Ако завъртя нещата – да кажем, че увелича артериалната еластичност. Двата начина да направя това са да увелича сърдечната честота или да увелича съпротивлението. Ако я преместя нагоре, новата ми права ще изглежда ето така. Да кажем, че това ще е новата ми права. Помни, все още има колело тук долу. Това е новата ми права. Как ще изглежда следващият правоъгълник? Синята права и жълтата права се пресичат ето тук. Просто трябва да начертая правоъгълника, като използвам това като пример, и мога да го направя. Това е новият ми правоъгълник. Ако защриховам новата площ, тук площта е увеличена. Но също има и намаляване. Нали? Изгубих ударен обем от тази страна. Просто искам да изтъкна това. Губиш ударен обем, но получаваш крайно систолично налягане. Ако запиша новите променливи, можеш да видиш, че ударният обем е малко по-малък, но крайното систолично налягане се е увеличило. Това е различно от първия пример. В първия пример целият правоъгълник ставаше по-голям или по-малък с повишаването или понижаването на контрактилитета. Но сега виждаш, че едно измерение се увеличава – в този случай, налягането се увеличава – но другото измерение намалява. Това беше ударният обем. Ако го преместя на другата страна – да кажем, че премествам насам – сега правата ми се премества насам и артериалната еластичност е по-ниска. Новият ми правоъгълник ще е противоположен. Ударният обем се увеличава. Мога да завърша правоъгълника, ето така. Ударният ми обем се увеличава, погледни този голям ударен обем тук. Нали? Това е по-голям ударен обем отпреди, но крайното систолично налягане намаля. По-ниско е от първоначалния зелен правоъгълник или синия правоъгълник. Тук е по-различно. Когато завъртиш графиката на артериалната еластичност, всъщност може да видиш, че имаш едно за сметка на друго. От една страна, можеш да увеличиш налягането, ако не е проблем да получиш по-малък ударен обем. Или можеш да направиш обратното. Можеш да намалиш налягането и да получиш по-голям ударен обем. Това е различно от първия ни пример. Нека преминем към третия пример и да видим как правоъгълникът на налягането и обема ще се промени с преднатоварването. Ще започна по същия начин като преди, ще начертая циментовия блок, за да ни припомня, че тази ESPVR права не се премества. Винаги остава в една точка, въпреки че може да се върти. Не се премества. Сега ще ти дам пример с преместване. Да кажем, че имаме Еа правата с малко колело тук. Преднатоварването я премества. Ще променя цвета, понеже този е странен. Нека направим това. Това премества Еа правата. Това е различно от въртенето на Еа правата. Когато я преместя – ще ти покажа след малко – това ще премести цялата права. Това е началният PV правоъгълник. Нали? Нещо такова. Ако реша, че искам да увелича – да започна с увеличаване на преднатоварването – тогава ще преместя нещата насам. Ще сложа знак плюс тук. Сега, новата ми права – да кажем, че е ето тук. Ще я начертая колкото мога по-добре, за да се уверя, че ще имам същия наклон, понеже наклонът не се променя. Това е новата ми права. Вероятно трябва... Може би трябва да направя това в различен цвят, за да е много, много ясно, понеже не искам да имам две лилави прави. Изглеждат твърде подобно. Това ще е новата ми синя права. Мога да направя и обратното и да я преместя навътре. Това ще е намаление на преднатоварването и ще изглежда ето така. Можеш да видиш, че правата се премества. Цялата права се премества, но наклонът остава същия. Това е преместването. Нека начертаем правоъгълника, за да видим как изглежда. Ако увелича преднатоварването, новият ми правоъгълник става много по-голям. Новият ми правоъгълник е с по-голяма площ от зеления ми правоъгълник. Нали? Можеш да видиш, че е много, много по-голям. Въпреки че има малка зелена част вляво, ще ти покажа това, за да го идентифицираме. Имаш тази част, която изгуби. Нали? Тази малка част. Но като цяло получи много повече, отколкото изгуби. Синята кутия определено е по-голяма и тя не само е по-голяма по ударен обем – това определено е по-голямо – но също е по-голяма по крайно систолично налягане. И двете се увеличиха. По-голямо преднатоварване – няма да е вечно, но с определени ограничения – увеличава ударния обем и увеличава налягането. Противоположното също е вярно. Ако намалиш преднатоварването, получаваш по-малък правоъгълник. Това е малкият ми правоъгълник. Ще го начертая. Може би ще го оцветя, за да можеш да видиш площта на малкия правоъгълник. Червеният правоъгълник очевидно е много по-малък от зеления правоъгълник. Ударният обем е намалял. Станал е по-малък. Крайното систолично налягане също е намаляло. Случващото се с преднатоварването по определени начини е подобно на случващото се с контрактилитета. Когато преднатоварването намалее, целият правоъгълник става по-малък и двете измерения на правоъгълника стават по-малки. С увеличение на преднатоварването се случва обратното – и двете измерения – ударният обем и крайното систолично налягане – се увеличават. Следователно се увеличава целият правоъгълник. Това е доста различно от средния пример с артериалната еластичност, където едното беше за сметка на другото. Нали? В единия случай имаше по-висок ударен обем. В другия случай имаше по-високо крайно систолично налягане. Така събираш всичко в едно. Просто мислиш за две прави. Доста е лесно. Една от тях е фиксирана, другата се премества. После лесно можеш да начертаеш правоъгълника и тогава можеш да видиш какви ще са разликите.