Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Рискови фактори за биполярно разстройство

Посети ни на ((http://www.khanacademy.org/science/healthcare-and-medicine) за здравно и медицинско съдържание или на (http://www.khanacademy.org/test-prep/mcat) за съдържание, свързано с MCAT. Тези видеа не предоставят медицински съвет и са само с информационна цел. Тези видеа не са заместител на професионален медицински съвет, диагноза или лечение. Винаги търси съвета на квалифициран лекар по всички въпроси, които може да имаш, свързани с медицинско състояние. Никога не пренебрегвай професионалния медицински съвет или не се бави да го потърсиш, поради нещо, което прочете или видя в което и да е видео на Кан Академия. Създадено от Брук Милър.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Има множество различни теории за причината за биполярно разстройство. Но както с всичко останало, вероятно няма само една причина. Вместо това има много причини, които си взаимодействат по сложни начини. Смятам, че терминът "причина" е проблемен в тази ситуация, понеже намеква, че всеки, който е изложен на Х, Y и Z причини, определено ще заболее от това разстройство, но това не е вярно. Помисли за сезонните алергии. Множество хора може да бъдат изложени на полени, но не всеки е алергичен. Зависи от определени фактори като индивидуалната ти имунна система и от обстоятелства като това къде живееш. В определени ситуации поленът може да е необходим, за да се проявят определени сезонни алергии, но има много други неща, които могат да увеличат или намалят шанса да се разболееш. В този случай може да е по-подходящо да говорим за рискови фактори, а не за причини. Това е вярно и за биполярното разстройство. Ще говорим за неща, които увеличават вероятността човек да развие биполярно разстройство, но не са гарантирани причини. По-точно ще разгледаме биологичните рискови фактори, психологическите рискови фактори и рисковите фактори на средата. Що се отнася до биологичните рискови фактори, ще ги разделя допълнително на генетични рискови фактори, неврохимичен дисбаланс и разлики в структурата и функцията на мозъка. Що се отнася до гените, проучвания на семейства, близнаци и осиновявания са показали, че при биполярното разстройство има много силен генетичен компонент. Дори повече, отколкото при депресията. Всъщност за човек, който има член от семейството с биполярно разстройство, има 10 пъти по-голяма вероятност да развие това разстройство, в сравнение със средно- статистическото население. Знаем, че осиновените деца приличат повече на биологичните си родители, отколкото на осиновителите си, що се отнася до брой случаи на биполярно разстройство, а това насочва към генетична причина, а не причини от средата. Знаем също, че при еднояйчните близнаци нивата на развиване на разстройството са по-сходни, отколкото при разнояйчни близнаци или други братя и сестри. Но това, пак повтарям, не е гаранция. Степента е по-висока за еднояйчните близнаци, но не е една и съща. Това, че единият еднояйчен близнак има биполярно разстройство, не гарантира на 100%, че другият близнак също ще го има. Просто увеличава вероятността. Така че макар гените определено да имат влияние, ситуацията е доста сложна. Няма един единствен "биполярен ген", който гарантира, че някой ще развие биполярно разстройство. Що се отнася до неврохимичния дисбаланс, знаем, че хората със свързано разстройство, тежко депресивно разстройство, знаем, че те показват намалени нива на определени моноаминови невротрансмитери. Тук се включват серотонин, норадреналин и допамин. Така че съществува хипотеза, че повишените нива на тези невротрансмитери може да са свързани с мания. Но други изследователи не са съгласни и мислят, че този модел е твърде опростен. Това е област на активно проучване и разбирането за неврохимичните основи на биполярното разстройство ще продължава да еволюира с времето. Може да не сме напълно сигурни какво става на неврохимично ниво, но можем да използваме структурно и функционално изобразяване, за да разгледаме неврологичните разлики между хора с биполярно разстройство и хора без такова. Например някои проучвания са показали разлики във функционирането на префронталния кортекс, който е областта на мозъка, която се занимава със знания от по-висок ред. Други проучвания разглеждат промените в лимбичната система, или областта на мозъка, която обработва емоциите. Има доказателства, че при хора с биполярно разстройство има повишен обен на вентрикулите в мозъка. Това са кухините към центъра на мозъка, в които цереброспиналната течност се произвежда и съхранява. Друг биологичен фактор може да са нарушенията на циркадния ритъм. По време на маниен епизод човек има много енергия и изпитва намалена нужда за сън. Макар да разглеждаме тези неща като симптоми на биполярно разстройство, възможно е нарушенията на този циркаден ритъм някак да са причина за разстройството, а не симптом. Нека преминем към психологичните рискови фактори. Едно нещо, което изследователите са забелязали, е, че хората с биполярно разстройство по принцип имат и други психологически разстройства. Тоест то е коморбидно с други заболявания. Това включва тревожни разстройства, като генерализирано тревожно разстройство и социално тревожностно разстройство. При тези хора има по-голяма вероятност за зависимост, злоупотреба с наркотици и алкохол, но не е ясно дали това естествено се случва по едно и също време с биполярното разстройство, или се причинява от него. Понеже е възможно хората с биполярно разстройство да използват повече наркотици, понеже опитват да се самолекуват. Така че това, а не някакъв вид биологично предразположение, може да води до този ефект. Това е вярно за всички тези разстройства. Те се наблюдават едновременно, но не знаем дали едното предизвиква другото. Не знаем дали има някаква обща биологична причина. Като цяло изследователите вярват, че тези психологически фактори не са най-важните причини за биполярно разстройство и че рисковите фактори на средата може да играят много по-голяма роля. Преминаването през епизод на голям житейски стрес е един от най-големите предиктори за маниен епизод и това изглежда е най-вероятно за стресори, свързани със социални взаимоотношения. Но, моля, забележи, че това не означава, че преминаване през нещо стресиращо като развод, изведнъж ще накара някой да развие биполярно разстройство. Вместо това, казваме, че може да предизвика манийни епизоди при хора, които вече са в риск. Друго нещо, което искам да отбележа, е, че тези стресиращи житейски събития не са просто нещата, за които обикновено мислиш, когато мислиш за стресори. Така че може да е полезно, когато видиш тази дума, умствено да я замениш с големи житейски промени. Тези стресори могат да включват загуба на работа, но може да включват започване на нова работа, отиване в колеж, сватба. Изглежда има и още няколко други фактори на средата, които могат да доведат до манийни епизоди при хора, които вече са в риск. Например приемът на определени антидепресанти може да доведе до маниен епизод. Това е една от многото причини хората, които приемат антидепресанти, особено SSRI (селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин) да бъдат щателно наблюдавани от техните лекари. Разделих рисковите фактори на биологични, психологични и фактори на средата, но за да дадем по-вярна картина на нещата, трябва да кажем, че те са свързани помежду си, или взаимно се надграждат. Ако трябваше да запомниш едно нещо от това видео, една кратка и ясна формулировка за причините, трябва да кажем, че биполярното разстройство се причинява от биологично предразположение в комбинация със специфични психологически фактори и фактори на средата.