Какво е синдром на Аспергер?

Синдромът на Аспергер е едно от разстройствата от аутистичния спектър. Макар всеки с Аспергер да е повлиян малко по-различно, повечето хора с този синдром имат трудности, свързани с други хора. Това произлиза от трудностите със социалната комуникация и взаимодействия. Ще нарисувам няколко картинки, за да разберем по-добре какво имаме предвид под трудности с комуникацията и взаимодействията. Ще нарисувам това лице тук и нека направим това лице щастливо. Представи си, че говориш с този човек и изведнъж усмивката му се превръща в намръщване. Това може да ти посочи, че нещо в този разговор, може би нещо, което ти каза или направи, или може би нещо, за което човекът мислеше, го разстрои, накара го да се намръщи. Ако човек с Аспергер провеждаше разговор с някого и лицевото изражение на този човек се промени както тук, човекът с Аспергер може да не забележи това. Причината е, че хората с Аспергер се затрудняват да използват и да разбират този вид невербално поведение, например изражението на лицето или жестове. Може да продължат с разговора, сякаш нищо не се е променило, понеже не осъзнават, че този човек не е доволен. Ако нарисувам човек тук, и, може би, да кажем, че този човек минава, казва "Добро утро", помахва и се усмихва. Човек с Аспергер може да не осъзнае, че се очаква да върне този жест, като също каже "добро утро" и помаха. Може да не се досети, че това е нещо, което трябва да направи. За човек с Аспергер това не изглежда като необходим отговор. Описваме това като трудности със социалната и емоционалната реципрочност. Реципрочност тук просто означава връщане или обмяна на нещо. В този случай означава връщането на приятелския поздрав. Социалните и емоционалните реципрочности са важни по време на разговор. Те ни позволяват да разговаряме и да взаимодействаме с други хора. Това е нещо, с което хората с Аспергер силно се затрудняват. Ще нарисувам една последна картинка тук. Да кажем, че току-що е валяло и сега има много красива дъга в небето. Ако видиш това, може да имаш желание да го отбележиш и да споделиш тази красива дъга с някой около теб. Но хората с Аспергер нямат това спонтанно желание да споделят нещо интересно или интригуващо с някой друг. Те не изтъкват неща, които ги интересуват, които ги вълнуват, или не споделят постиженията си с други хора. Тази трудност с комуникирането и взаимодействията е една от главните характеристики на Аспергер. Различните примери тук са някои от начините, по които тази трудност с комуникацията и взаимодействията може да се прояви при човек с Аспергер. Има и една друга главна характеристика на Аспергер, а това са ограничени интереси и повтарящи се поведения. За да видим какво имаме предвид под ограничени интереси, ще начертая графика. Графика, която показва нивото на интерес към няколко различни дейности. След малко ще видиш какво имам предвид. На оста у ще поставя нивото на интерес и колкото по-нависоко сме, толкова по-голям е интересът. На оста х ще поставя някои различни дейности. Ще използвам този розов цвят, за да покажа какво може да очакваме от средностатистическото дете. Ще използвам този зелен цвят, за да покажа какво може да видим при дете с Аспергер. Ще поставя няколко дейности тук. Ще поставя четене и ще поставя рисуване. Ще взема още нещо, например игра с кубчета. Това са няколко от дейностите, които ще разгледаме. Може би бихме очаквали доста деца да обичат да четат, така че може би ще направя четенето до тук. Това е приблизително нивото на интерес, което може да очакваме от средностатистическото дете. Може да очакваме децата още повече да обичат да рисуват, отколкото да четат, така че може би ще направя този стълб малко по-висок. Да кажем, че очакваме децата да обичат да си играят с кубчета приблизително толкова, колкото бихме очаквали да обичат да рисуват. Може би ще направя това с приблизително същата височина. Децата с Аспергер имат обикновено една или две дейности, които супер, супер много харесват. Но не показват интерес към други дейности. Например може би някой с Аспергер не се интересува от четене. Неговият стълб ще стига до тук долу, много по-нисък от това, което може да очакваме от средностатистическото дете. Изобщо не обича да рисува, така че стълбчето също е много ниско. Но да кажем, че изключително обича да си играе с кубчета. Ако можеше, щеше да прекарва цялото си време в игра с кубчета, много обича кубчета. Обича ги много повече, отколкото бихме очаквали от средностатистическото дете, нивото на интерес е чак до тук горе. Макар всяко дете с Аспергер да е различно и да има различни нива на интерес към различни дейности, по принцип виждаме следното. Този ограничен интерес към една или две дейности и липса на интерес към всичко друго. Това ни показва какво имаме предвид под ограничени дейности. Под повтарящи се поведения имаме предвид неща като подреждане на играчки или движене на определени части от тялото по повтарящи се начини. Това е нещо, което също често виждаме при някой с Аспергер. Оказва се, че тези главни признаци на Аспергер са това, което използваме, за да диагностицираме синдрома. Няма кръвно изследване или мозъчен скенер, който можем да използваме, за да потвърдим Аспергер, така че разчитаме на търсенето на тези поведенчески признаци. Това обикновено става, като задаваме въпроси на родителите и наблюдаваме как детето, което мислим, че има Аспергер, взаимодейства с други хора. Може би гледаме дали прави очен контакт или използва невербални жестове. Гледаме дали разбира промените в езика на тялото или промените в тона на гласа на хората, с които разговаря. Може да си поиграем с него и да видим дали иска да ни покаже играчките, които харесва, или да сподели нещо с нас. Може да попитаме него или родителите му за интересите му, за да видим дали изглеждат ограничени, както на тази графика тук. Този тип въпроси и наблюдения ще ни помогнат да търсим тези признаци на Аспергер. В този момент може да се чудиш каква е разликата между синдрома на Аспергер и аутистичното разстройство. Защото когато четеш или слушаш за аутистичното разстройство, то изглежда доста подобно на това, което описваме тук. Макар двете са много подобни, има едно основно нещо, което разграничава синдрома на Аспергер от аутистичното разстройство. При децата с Аспергер изглежда нямат забавяне в езиковото или интелектуалното развитие. Те не пропускат никой от ключовите езикови показатели като първата си дума, например. Докато при деца с аутистично разстройство това е нещо, което често се забелязва от родителите доста рано. Родителите забелязват, че детето им пропуска езиковите показатели или не изглежда да се развива както трябва. Това е една голяма разлика между Аспергер и аутистичното разстройство. Вероятно се досещаш, че ако няма явни забавяния в езиковото развитие при деца с Аспергер, това може да означава, че ще отнеме доста време да разберем, че едно дете има Аспергер и да поставим диагнозата. И това наистина е така. При много деца с Аспергер това не се разбира до по-късно, когато са поставени в утежнена социална ситуация като нова училищна обстановка. Докато сме на темата за диагностициране на Аспергер, трябва да изтъкна, че преди няколко години едно от главните ръководства, които използвахме, за да поставяме диагнози, което се нарича Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства, или DMS, малко се промени. Там Аспергер вече не е отделно заболяване. В предишните версии на DSM, DSM4, а сега сме на DSM5, съгласно старата версия DSM 4 човек можеше да бъде диагностициран с едно от няколко различни разстройства от аутистичния спектър. Имаше Аспергер, аутистично разстройство, детско дезинтегративно разстройство и первазивно разстройство на развитието. Това бяха отделните разстройства, с които някой можеше да бъде диагностициран. Но когато излезе новият DSM5, беше решено, че ще е по-добре тези различни заболявания да се обединят в едно разстройство – разстройство от аутистичния спектър. Идеята беше, че този спектър по-добре ще обхваща различните вариации, които виждаме при хората с аутистични разстройства, като поставим всички в един спектър, вместо да имаме няколко различни разстройства с различни критерии. Това се съдържа в DSM5. В DMS5 вместо да имаме диагноза синдром на Аспергер, която да може да бъде поставена, има само едно разстройство от аутистичния спектър. Но не всяка страна използва DSM, така че в зависимост от това какви ръководства се използват в дадена страна за поставяне на диагноза, може все пак да видиш поставена диагноза синдром на Аспергер. Дали някой ще бъде диагностициран със синдром на Аспергер, или вместо това с разстройство от аутистичния спектър, овладяването на разстройството е много подобно. Няма лекарства или специфичен план за овладяване на Аспергер. И понеже всеки е различен, плановете за действие може да варират много при различните хора със синдрома. Главната цел на овладяването е да помогнем на пациентите, на членовете на семейството и на родителите да създадат среда, която позволява на детето с Аспергер да работи за подобряване на уменията си за комуникация и взаимодействие. За да помогнат на детето да работи върху социалните си умения, родителите може да окуражават очния контакт и разбирането и използването на езика на тялото по време на разговори. Те може да помогнат на детето да разбира социалните практики като споделяне, усмихване, поздравяване на хората, и да се разбере важността им всеки ден. За да окуражат нови интереси, понеже, спомни си, децата с Аспергер може да имат много ограничени интереси, родителите и учителите може да опитат да намерят дейности, които са подобни, но все пак различни от дейността, която детето с Аспергер харесва. Може би, ако детето обича да рисува, родителите и учителите може да опитат да окуражат други подобни артистични занимания като рисуване с бои или скулптуриране.