Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Хипоксична вазоконстрикция

Създадено от Ейми Фан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Нашите бели дробове притежават едно интересно умение. Нарича се хипоксична вазоконстрикция. Това е начин да опишем как се държат белите дробове, за да увеличат собствената си функция. Тук нарисувах тази малка диаграма, за да покажа как кръвоносната система взаимодейства с въздушните пространства в белите дробове. Този малък феномен има общо с начина им на взаимодействие. Хипоксично тук се отнася до факта, че че имаме ниско съдържание на О2. Работата на белите дробове е да пренасят О2, т.е. кислород, към телата ни. Когато имат нисък кислород, те са хипоксични. Вазоконстрикция е, по същество, свиване. Ако имаш кръвоносния съд, ето така, вазоконстрикция е когато имаме съкращение и диаметърът намалява. На тази диаграма в зелено е крайният компонент на белите дробове. Това е алвеола. Въздухът идва тук. Тук се случва газовия обмен. Въздухът тук е с по-високо съдържание на кислород. Така че кислородът преминава от тук в кръвта, а в същото време въглеродният диоксид, който е отпадъчният продукт, който кръвта носи към сърцето и белите дробове, навлиза в белите дробове, а после бива издишан. Хипоксичната част се отнася за случващото се в това въздушно пространство в зелено. Значи терминът хипоксична е свързан с бели дробове, в които има нисък кислород, а вазоконстрикция е свързано със системата от кръвоносни съдове. Виждаш ли как те обграждат белодробната тъкан? Както казах преди, това е причинно-следствена връзка, понеже при хипоксията нещо се случва с кръвоносния съд. Първо да видим как обичайно работи това. Ако това е много здрав бял дроб, здрав кръвоносен съд, всички дихателни пътища са отворени и тези две торбички ще са пълни с въздух. Ще имаме бедна на кислород кръв, протичаща от тук. Потокът в синьо ще е бедният на кислород кръвен поток. Въглероден диоксид. Това протича от двете страни. Това ще дойде тук долу. Това ще е градиент, но ще го направя приблизително, понеже не знам как да начертая градиент. Газовият обмен се получава между въздушната торбичка и кръвоносния съд. Докато кръвта протича оттук, тя става червена, пълна с кислород. В този момент се връща обратно в сърцето, за да бъде изпомпана към тялото. Това е нормалната ситуация. Ще изтрия всичко, което нарисувах. Нека разгледаме какво се случва, ако една от тези въздушни торбички не работи. Ще блокирам тази страна. Когато кръвта идва тук, белите дробове осъзнават, че ако дойде от тази страна, няма да има голям газов обмен. Осъзнават, че има хипоксия в тази малка страна. И в този момент тялото буквално се намесва и ограничава този път, при което се получава хипоксична област в белия дроб. Това променя диаметъра на лумена от тази страна да е много по-малък и кръвта се насочва, или пренасочва към тази страна. Така че сега ще е предимно от тази страна. Ако приемем, че този въздушен път все още е хубав и отворен, получаваме същото нещо. Кръвта поема кислород, става червена и протича навън. От тази страна, разбира се, пак преминава малко кръв. Това няма да е напълно затворено. Но кръвта, която преминава отсам, ще е значително по-малко, понеже има по-високо налягане. Кръвта, спомни си, иска да премине по пътя с най-ниско съпротивление. Преминава ето така. Виждаме, че това максимизира количеството кислород, което можем да се достави, понеже повечето кръв се пренасочва към страната, която работи по-добре. Тук цветът може да е малко лилав, понеже имаме смесване със синя кръв, но е предимно червен. Съкращението тук позволява да се запази това червено, като повечето кръв се пренасочва към страната, която работи. Нарисувах това в много увеличен мащаб, показвайки ти как това се случва в една алвеола. Но това може да е по-глобално. Набързо ще нарисувам чифт бели дробове. Имаме трахеята, която води до главните бронхи. Двата лоба на белия дроб са ето така. Имаме лявата и дясната страна. Да. Спомни си, че кръвоснабдяването следва дихателните пътища. Точно както се разклоняват дихателните пътища, така се разклоняват и кръвоносните съдове. Те се разделят на милиони малки разклонения. Еднакво е и от двете страни. И, както казахме преди, понеже кръвоснабдяването се разпределя според това колко кислород получава дадена област, общата картина разкрива голяма неравномерност. Да кажем, че тук долу има добро количество въздух и всички тези разклонения получават много кръв. Ще запълня това. Изглеждат като пилешки крака. Но поради някаква причина тази страна на белия дроб не получава много въздух. Кръвоснабдяването тук ще е по-слабо. Има съкращение на съдовете. Същото е и с тази страна. Може да е напълно различно. Къде е хипоксията зависи от това какво я причинява. Може би тук долу няма толкова много хубава кръв. Това е по-тънко. Целият този механизъм е с цел да е спешен начин за справяне с внезапна хипоксия или е поне временна мярка. При него се приема, че са засегнати само някои области на белите дробове. Но какво се случва, ако имаш състояние, което влияе на всички области на белите дробове, ако има глобална хронична хипоксична вазоконстрикция? Помисли за това. Тогава много кръвоносни съдове ще бъдат засегнати и ще са съкратени ден след ден, месец след месец. С времето това ще доведе до ново състояние. Може би се досещаш накъде отиваме. Появява се белодробна хипертония, понеже кръвното налягане в тези съдове е толкова увеличено постоянно, че това става отделно състояние. Помни, това се получава, когато стане хроничен проблем и когато съкращението и хипоксията, за която говорим, е повсеместна, което означава, че е засегната не само една алвеола, а по-големи части от белите дробове. Понеже няма добро количество въздух навсякъде, ще има вазоконстрикция навсякъде. Това само по себе си директно води до хипертония. Когато това е хронично и налягането не спада, тогава имаме белодробна хипертония, хроничен проблем. Какво може да доведе до нисък кислород, до хипоксия в целия дроб? Отново се касае за някои от обичайните белодробни проблеми, например емфизем или хроничен бронхит, много болести, които могат да се получат от пушене или хронично излагане на дразнители. Белите дробове стават по-неефективни в придвижването на въздуха. Навсякъде са хипоксични. Друга причина може да е дълго излагане на високи надморски височини. Когато надморската височина е по-голяма, въздухът е по-малко плътен. Буквално има по-малко кислород във въздуха. Тоест постоянно ще имаме хипоксия. Другите хронични белодробни заболявания... Имаме астма. Много хора с астма в крайна сметка развиват белодробна хипертония. Това са само някои примери, с които да ти покажа, че хипоксичната вазоконстрикция е физиологично обусловена, или как ни показва, че белодробните проблеми, които нямат нищо общо с кръвоносните съдове, могат в крайна сметка да причинят проблем с кръвоносните съдове в белите дробове. Това води до цяла нова гама проблеми, която наричаме белодробна хипертония.