35 / 5000 Количествено облекчаване в САЩ и Япония

Когато Япония се сблъска с кредитната си криза през 90-е, първото, което направи, беше да намали целевия лихвен процент или процента, който банките използват помежду си. Начинът за постигането на това е да печаташ пари. В случая с Япония централната банка печата йени и купува крактосрочни държавни ценни книжа, страничният ефект от което е увеличаването на валутата или резервите в обръщение. Така резервите на банките ще нараснат, търсенето за тези резерви ще намалее, което понижава цената на кредитите – т.е. лихвените проценти ще паднат. Но Япония правеше това, докато лихвеният процент не достигна нула и нямаше как да го намалява повече, което е точно това, с което Бернанке се сблъска при кредитната криза в САЩ. След това Япония реши: "Искаме да вкараме още пари в обръщение, така че продължаваме да печатаме йени. Но тъй като вече няма полза от краткосрочни дългове, защото вече ги оценихме максимално високо и намалихме техните лихвени проценти, доколкото беше възможно, нека използваме тези пари за купуването на други неща. Нека просто пуснем тези пари в обръщение, както можем. Да купим дългосрочни японски ценни книжа, да купим корпоративен дълг." Те купиха различни неща, но целта им, буквално, беше да увеличат количеството на парите. Япония използва чиста форма на количествено облекчаване. Опитваха се да печатат пари на всяка цена, за да ги пуснат в обръщение по всевъзможни начини, като купуваха различни активи, за да го постигнат. Формално погледнато, Бернанке прави същото като японците. Започна с опити за намаляване на краткосрочните лихви, като купуваше краткосрочни ценни книжа, което увеличи резервите в обръщение, намали лихвите на дневна база, намали Федералния лихвен процент, но когато те удариха дъното и достигнаха нула процента, Бернанке се запита: "Как да разреша блокажа в кредитните пазари?" И точно както Япония, реши да започне да печата повече пари и да ги използва за закупуването на активи, които Федералните обикновено избягват." Япония направи същото нещо. Разликата според Бернанке е, че той не гледа на това като на чисто количествено облекчаване. От гледна точка на механизма на практика няма разлика, но той го нарична "кредитно облекчаване". Според него разликата между количественото и кредитното облекчаване е намерението и къде насочваш допълнителните пари, които печаташ. В случая на Япония, те печатаха пари заради самото печатане и купиха всички тези активи само за да вкарат парите в обръщение. Докато Бернанке печата пари и иска те да бъдат вкарани в обръщение, но не това е целта, която той се опитва да постигне. Целта е да се увеличи търсенето на някои от тези видове ценни книжа, за които вероятно има блокаж. Въпреки че механизмите са еднакви, според Бернанке това е кредитно облекчаване, защото се опитва да реши проблема в пазара на търговския дълг или на ценните книжа обезпечени с ипотеки, докато Япония просто печаташе пари заради самото печатане.