Сравнение на корпоративен дълг и традиционни ипотечни кредити

Най-познатият вид кредит е ипотечният кредит, при който жилището служи за обезпечение. В това видео искам да разясня различията между ипотечен кредит и корпоративен кредит. Когато тегля ипотечен кредит от един милион долара, тогава банката определя фиксирани вноски, които трябва да плащам всеки месец. Плащам тези вноски, които не се променят за срока на кредита, примерно 10 годишна ипотечен кредит – плащанията няма да се променят. Част от вноската по ипотечния кредит покрива лихвите по кредита, а другата част покрива главницата по кредита. В началото на срока на този ипотечен кредит – може би това е първата вноска – по-голямата част от тази вноска покрива лихви, а по-малка част от месечната вноска покрива главница. Като казвам главница – тази малка част от вноската, която е в розово, всъщност се използва за изплащане на главницата на ипотечния кредит. След първата вноска дългът вече е малко по-малък. След това правя същата вноска по ипотечния кредит. Но понеже общият дълг сега е по-малко, взимам същия лихвен процент – приемам, че лихвата е фиксирана – но сега сумата за лихви е по-малка, понеже вече съм изплатил част от главницата. При следващата вноска сумата за лихвата ще бъде една идея по-малко. С тази фиксирана вноска, която правя, сега ще мога да покрия по-голяма част от главница. И продължаваме да правим това. Искам да го направя в същия цвят. Така следващата вноска след това – това не е в същия цвят. Така следващата вноска, въпреки че е същата като размер, ще покрива по-малко лихви, понеже вече съм платил повече от дълга. Значи плащам по-малка част за лихви. Обикновено не става толкова бързо, но просто искам да си изградиш представа. Също така покривам повече главница. Да превъртим до края на срока, значи много вноски по-късно. Това е краят на десетте години. Мисля, че казах, че това е 10-годишна ипотека. С последната вноска, въпреки че всички вноски са абсолютно еднакви – вноските по ипотечния кредит са на една и съща сума всеки месец, с последната вноска ще платя много малко лихва и основно главница. И след последната вноска ти, или ако аз взимам ипотечен кредит, аз ще съм изплатил кредита. Значи кредитът е изплатен. Аз съм вече собственик на къщата, изплатена с обикновен ипотечен кредит с фиксиран лихвен процент. При корпоративен кредит условията не винаги са такива. Всъщност обикновено не са такива. При корпоративните кредити обикновено се плащат само лихвите. Може да има кредити, при които корпорацията трябва да изплаща дадена сума на някакви интервали, но при тях нямаш фиксирана вноска, с която изплащаш главницата на кредита за даден период. Да приемем, че една корпорация взима кредит за един милион долара, и да кажем също, че кредитът е за 10 години. Но корпорацията ще изплаща само лихвата. Ще изплаща лихвата през целия период. И каквато и да е сумата, тя ще бъде изплащана всеки месец. Ще изплащат определена сума през някакъв интервал , може да е всяко тримесечие или година, каквото и да е. И като превъртим до края на кредита, те продължават да плащат същата сума. И накрая на срока на кредита те трябва да платят същата сума плюс цялата главница наведнъж. Повечето компании нямат тази сума за главницата на разположение, какъвто и да е размерът ѝ. Те трябва да платят цялата главница наведнъж в края на срока на кредита. Ако имат парите, те биха могли да платят кредита. Но ако ги нямат, а повечето корпорации нямат парите в тази ситуация. Затова те взимат назаем парите – те взимат нов кредит. Те взимат нов кредит за същата сума на главницата, или от същата банка, или от друга. Но сега може да има различен лихвен процент, други условия и т.н. Те ще вземат нов кредит в края на този кредит, който ще използват, за да платят главницата на стария кредит. И така ще продължат да плащат лихва за срока на новия кредит. Така че фирменото кредитиране е по-различен процес и искам да съм сигурен, че го разбра. Още нещо – това не е само корпоративен дълг. Може да е с фиксирана лихва или с плаваща лихва. Често има неща, наречени ковенанти или допълнителни условия, които банката налага на корпорацията, за да се подсигури, че корпорацията не поема големи рискове, които застрашават изплащането на дълга, или правят по-малко вероятно да могат да вземат нов кредит, за да изплатят стария. Има контроли, с които банката се подсигурява, че корпорацията е платежоспособна за кредита близо до края на срока. Но както виждаш, това е коренно различен процес от повечето ипотечни кредити.