Щандартът от Ур и други предмети от царските гробници

Целенасочено погребан като част от сложен ритуал, този богато украсен предмет ни разказва толкова много, а в същото време – твърде малко.

Днес познат като Тел ел-Мукаяр, „Могилата на катрана“, обектът бил обитаван от около 5000 г. пр.н.е. до 300 г. пр.н.е. Въпреки че Ур е известен като родното място на патриарха Авраам от Стария завет (Битие 11:29–32), няма реални доказателства, че Тел ел-Мукаяр е същият град, наричан „Ур на халдейците“. В Древността градът бил известен под името Урим.

Главните разкопки в Ур били предприети от съвместна експедиция на Британския музей и Университетския музей, Пенсилвания, от 1922 до 1934 г., водени от Чарлз Леонард Уули. В центъра на поселището имало храмове от кирпичени тухли, датиращи чак до четвъртото хилядолетие преди новата ера. При ъглите на свещената зона имало гробище, което включвало гробни места, днес познати като Царските гробове. Била разкопана зона от къщи на обикновени хора, където в голям брой от ъглите на улиците имало малки светилища. Но най-големите оцелели религиозни сгради, посветени на бога на луната, Нана, също включват един от най-добре запазените зикурати и били основани в периода 2100-1800 г. пр.н.е. За част от това време Ур бил столицата на империя, която се разпростирала през цяла южна Месопотамия. Владетелите на късната Каситска и Нововавилонската империи продължили да строят и ремонтират сгради в Ур. Промени както в коритото на река Ефрат (която сега се намира на около шестнадесет километра на изток), така и в търговските маршрути, в крайна сметка довели до изоставянето на града.

Близо до храмовите сгради в центъра на град Ур имало сметище, което с вековете се разраснало. Тъй като не можели да използват мястото за строежи, жителите на Ур започнали да погребват мъртъвците си там. Гробището било използвано в периода от около 2600 г. пр.н.е. до около 2000 г пр.н.е. и през това време в него били извършени стотици погребения в ями, много от които съдържали доста богати материали.

В една област на сметището група от шестнадесет гроба са датирани до около средата на третото хилядолетие. Тези големи, шахтови гробове се отличавали от околните погребални места и се състояли от гробница, направена от камък, чакъл и тухли, построена на дъното на изкоп. Схемата на гробниците варирала, някои заемали целия под на изкопа и имали множество камери. Най-запазената открита гробница принадлежала на дама, идентифицирана като Пу-аби по името, издълбано на цилиндричен печат, открит сред погребалните вещи.

Повечето от гробниците били ограбени още през Древността, но по оцелелите доказателства съдим, че главното погребално място било заобиколено от множество човешки останки. В една от гробниците имало цели седемдесет и четири подобни жертвени тела. Явно е, че са протичали пищни церемонии по време на запълване на ямите, които включвали повече човешки погребения, както и жертвоприношения и даряване на боговете с храна и предмети. По мнението на археолога, който водел разкопките, Чарлз Леонард Уули, гробниците принадлежали на царе и царици. Друго предположение е, че в тях са били погребвани великите жрици на Ур.

Този предмет бил открит в един от най-големите гробове в Царското гробище на Ур, лежащ в ъгъла на камера над дясното рамо на един мъж. Все още не се знае каква е била неговата първоначална функция.

Чарлз Леонард Уули, археологът, който води разкопките в Ур, допуска, че той бил носен в битките като хералдически знак, наречен щандарт, и оттам идва неговото название. Друга теория предполага, че той е бил част от древен струнен музикален инструмент, която е помагала за неговата акустика.

Когато е открит, оригиналната дървена рамка за мозайката от черупки, червен варовик и лазурит е била вече разградена, а двата главни панела били смачкани един в друг от тежестта на почвата. Битумът, служил за лепило, се бил разпаднал и крайните панели били счупени. Като резултат, настоящата реставрация е само предположение за първоначалния му вид.

Основните панели са известни като „Война“ и „Мир“. Панелът "Война" показва царя на война заедно с шумерската царска армия В панела „Война“ е изобразен царят по време на война заедно с шумерската царска армия в пълно бойно снаряжение и регалии, която безмилостно отблъсква врага. Колесници, всяка теглена от четири магарета, погазват вражеската армия. Пехотата, въоръжена с копия и брадви, убива вражески войници, а след битката подкарва пленниците, вързани и разсъблечени, към царя победител, който, вдигнал своето копие, решава съдбата им.

Вторият панел „Мир“ представя сцена, в която ужасът на войната отсъства. След като войната е спечелена и мирът е възстановен, царят и знатното му обкръжение седят облечени в ритуалните каунаке (вълнени поли с дълги ресни) и празнуват победата на официален пир. Музиканти ги развличат със свирня на лира. Носят им се животни, риби и други дарове. Банкетни сцени като тази са често срещани на цилиндричните печати от този период, например на печата на „царица“ Пу-аби, също в Британския музей (виж изображението по-горе).

Чарлз Леонард Уули открил няколко лири в гробниците в Царското гробище на Ур. Това била една от двете, които открил в гроба на „царица“ Пу-аби. Заедно с лирата, която стояла срещу стената на ямата, лежали телата на десет жени с изкусни накити, за които се предполага, че били пренесени в жертва, и множество съдове от камък и метал. Една жена лежи точно срещу лирата и, според Уули, костите на ръцете ѝ били поставени на местата, където са били струните.

Дървените части на лирата са се разложили в почвата, но Ули излял гипс във вдлъбнатините, оставени от изчезналото дърво и така съхранил формите на украсата. Предните панели са направени от лазурит, черупки и червен варовик, които първоначално били вложени в битум. Златната маска на бика, украсяваща предната част на звуковата кутия, била счупена и трябвало да бъде реставрирана. Макар рогата да са съвременни, брадата, косата и очите са оригиналните и са изработени от лазурит.

Музикалният инструмент първоначално бил реконструиран като част от уникална „арфа-лира“, заедно с арфа от погребалното място, която сега също е в Британския музей. По-късни проучвания показват, че това е било грешка. През 1971 и 1972 г. е направена нова реконструкция, основана на снимки от разкопките.

© Настоятелство на Британския музей

J. Aruz, Art of the First Cities: The Third Millennium B.C. from the Mediterranean to the Indus (New York, 2003).

D. Collon, Ancient Near Eastern Art (London, 1995).

H. Crawford, Sumer and Sumerians (Cambridge, 2004).

N. Postgate, Early Mesopotamia: Society and Economy at the Dawn of History (London, 1994).

M. Roaf, Cultural atlas of Mesopotamia (New York, 1990).

C.L. Woolley and P.R.S. Moorey, Ur of the Chaldees, revised edition (Ithaca, New York, Cornell University Press, 1982).

N. Yoffee, Myths of the Archaic State: Evolution of the Earliest Cities, States, and Civilization (Cambridge, 2005).

R. Zettler, and L. Horne, (eds.) Treasures from the Royal Tomb at Ur (Philadelphia, 1998).