Щандартът от Ур

На гърба на американската банкнота от един долар се намира емблема с изображение на орел. В ноктите на левия му крак се виждат стрели – символ на войната, а в тези на десния – маслинова клонка, символ на мира. Това не е по-различно от този предмет. Той е на около 4500 години и е известен като „Щандартът от Ур“. Името му идва от град държавата Ур, която е била на територията на днешен Ирак. В Месопотамия, люлката на цивилизацията, Ур е един от най-ранните градове. Думата щандарт е леко подвеждаща, защото щандарт всъщност е знаме, което се носи в битка. Откривателят на предмета смята, че щандартът е прикрепян към прът и носен в битка. Всъщност нямаме идея дали това е вярно. Често когато сме в музей и разглеждаме антични предмети, всъщност разглеждаме предмети, които са били заровени, но не нарочно, а с течението на времето. Докато тук става въпрос за целенасочено заровени предмети. Те са били част от сложен погребален ритуал. Намерени са през 20-те и началото на 30-те години от Ленард Ули, който открива около 16 гробници, които нарича „царски“. И това не знаем със сигурност, но знаем, че са открити изключително ценни предмети. Един от тях е „Щандартът от Ур“, както го наричаме днес, който е малък, но красив и детайлно декориран. Историци допускат, че може би това е звукова кутия за музикален инструмент. Според други е съдържала нещо ценно, вероятно пари, с които да се платят военни разноски. Но просто не знаем. Това е едно от прекрасните неща на този предмет – казва ни толкова много, и в същото време – почти нищо. Нека започнем с едно просто описание. Предметът е достатъчно малък, за да се носи лесно. Един от редовете изглежда представя сцена на мир и просперитет. Разделен е на три части и има красиви рамка от черупки. Това е важно, защото ни показва широката търговска мрежа, която Месопотамия развива. Имаме син лазурит от мини в Афганистан. Имаме червени камъни, вероятно от Индия. Имаме и черупки, добити вероятно от залива в южната част на днешен Ирак. Това ни напомня, че първите големи градове са възникнали заради успешното развитие на селското стопанство. В земите между реките Тигър и Ефрат е било възможно натрупването на селскостопански излишък, който позволява организация на обществото, в която не всеки трябва да е постоянно на полето. Когато има достатъчно храна, някои хора могат да се заемат с управление, а други да станат художници и занаятчии. А също и жреци, нали? Появява се цяла организация на обществото, в която става възможно отделни прослойки хора да изпълняват различни задачи. Можеш да видиш тази организация и в трите отделения на Щандарта. Най-отгоре са най-важните, най-богатите и влиятелни хора. В дъното долу са обикновените хора и работници. Това е нещо много типично за изкуството на Древния Изток, а именно разделението на части. Нека започнем от най-отдолу и да вървим нагоре. Виждам човешка фигура, която носи тежка торба. Това е общо взето в цялата долна част. Фигури, които носят неща нанякъде. Виждаме животни, хора, носещи торби през рамо или на гръб. Отгоре се виждат няколко души, които водят различни разпознаваеми животни. Вижда се човек, който води овца или може би овен. Вижда се бик, воден от двама души. Също и кози, вероятно овце, и още един бик отпред. Тези хора може да водят животните за жертвоприношение. А може и да ги дават като вид данък. Нямаме точна представа, но историци предполагат, че това е вид събиране на продоволствия за царя и за града. В най-горната част ясно се вижда една фигура, която е по-важна от останалите. Владетелят е по-голям. Толкова по-голям, че главата му излиза от рамката. Той също носи различни дрехи, които го отличават. Той седи на много интересен стол, който има три прави крака, а четвъртият крак изглежда, че е животински. Някои от предметите, които виждаме тук, са били открити в гробниците. Но не мисля, че е открит такъв стол. Това щеше да е забавно да се види. Част от откритите предмети обаче са чашите, които много от фигурите държат. Ясно е, че тези хора празнуват заедно с владетеля. Питието им е вероятно бира или вино. Не сме сигурни. Предполага се, че това е някакъв празник, тържество или религиозна церемония. Важно е да отбележим, че дори второстепенните фигури тук, тези, които седят при владетеля, са по-големи от слугите, които са изправени и ги заобикалят. Дори в този един раздел виждаме йерархия, която ни показва важността на трите социални прослойки. Има и две фигури в края, които изглежда забавляват седналите и пиещи аристократи. Едната фигура свири на арфа, а другата отдясно вероятно пее. Нека отидем от другата страна. Там историята е съвсем различна. Отново картината е разделена на три части, но тук виждаме сцени на ужасно насилие. Ясно е, че това е изображение на война. Има четири колесници, теглени от четири мъжки магарета. Във всяка колесница има кочияш и войник. Ще забележиш, че фигурата в края държи или копие, или брадва. Има и стъпкани от коне хора, вероятно убитите врагове. Ако се вгледаш, ще видиш невероятни детайли. Погледни този мъж, паднал под коня. Можеш да видиш раните му и как кръвта му тече. Ако се вгледаш отблизо, можеш да видиш механизма на колелетата в колесниците. Изображението ни разкрива специфични инженерни умения. Едно от най-интересните неща на долния панел е натурализмът на битката, която се води. Изглежда се преминава от бавен ход към лек и пълен галоп. От друга страна някои елементи всъщност са символични. Например падналите войници, които вече споменахме. Надали се очаква да приемем, че са убити само четирима войници в тази битка. Изобразеният брой очевидно символизира много повече жертви. Средната част показва ред войници, подготвящи се за битка. Те са в пълно снаряжение. Носят шлемове. Тези шлемове са открити в т.нар. „Царски гробници“. Хубавото нещо в тези войници е, че създават усещането за истинска маршируваща армия. Усеща се редът. Усеща се структурата. Усеща се истинска дисциплина. В средата на този раздел се вижда същинската битка. Показани са войници, яростно посичащи своите врагове. В дясната страна на този раздел се виждат войници, които вероятно са били заловени. А погледът веднага се насочва към горния раздел, към голямата фигура в центъра, която очевидно е владетелят. Главата му отново нарушава рамката на изображението. Вляво има колесница и войници, а вдясно – други войници или оръженосци, които водят пленниците към владетеля. Можем да кажем, че това са пленници, защото са голи, разсъблечени, ранени и кървящи. Усеща се чувството за унижение от превръщането им в роби след великата победа на владетеля. Интересно е да се вгледаме в стилистичните особености на фигурите. Почти всички са изобразени в перфектен профил – виждаме ясно едно око и това око не гледа напред, а някак извън изображението. Да, сякаш е централната част на лицето. Много подобно на египетското изкуство. Виждаме рамената изравнени с равнината на изображението, а краката сочат в една посока и съответно липсва перспектива. Може още да гледаме и изучаваме този предмет, но голяма част от него си остава загадка. Но това, което разбрахме, е че начинът, по който разказваме една история, начинът, по който я предаваме през вековете, и начинът, по който е устроено обществото, дори днес през XXI век, има много прилики с III хилядолетие пр.н.е. Преведено от „Образование без раници“ с подкрепата на Посолството на САЩ.