Белият храм и Великият зикурат, град Урук

Бляскав храм, построен върху платформа от кирпичени тухли, извисен над равнината на Урук.

Урук (съвременен Уарка в Ирак) – където започнал градският живот преди повече от пет хиляди години и където се появила първата писменост – очевидно бил едно от най-важните места в Южна Месопотамия. Най-високият монумент в Урук бил зикуратът на Ану, върху който бил построен Белият храм. Датиращ от късните години на четвъртото хилядолетие преди новата ера (късен период на Урук, или Урук III) и посветен на небесния бог Ану, този храм се извисявал високо над плоската равнина на Урук (на около 12 метра височина) и би бил видим от голямо разстояние – дори над защитните стени на града.

Зикуратът е построен под формата на масивна стъпаловидна или терасирана четириъгълна пирамида с отрязан връх, която се издига като платформа над града. Зикуратите се строят от кирпичени тухли – предпочитаният строителен материал в Близкия изток, тъй като камъните са рядко срещани. Зикуратите били не само визуална фокусна точка на града, а и символична такава – те били в сърцето на теократичната политическа система (теокрацията е вид държавно управление, при което се счита, че дадено божество поема ролята на владетел, а държавните власти действат от името на божеството). Така че когато види зикурата да се извисява над града, човек прави осезаема връзка с бога или богинята, почитани тук, но също осъзнава и политическия авторитет на това божество.

Археолозите, разкопали Белия храм, изчисляват, че биха били необходими 1500 работници, работещи средно десет часа на ден за период от пет години, за да се построи последната голяма подпорна стена (с каменна облицовка) на масивната подлежаща тераса (отворените области около Белия храм на върха на зикурата). Въпреки че религиозните вярвания може и да са подтиквали хората да участват в този проект, без съмнение е било намесено и някакъв вид насилствено участие (труд корвѐ – незаплатен труд, наложен от държавата/робство).

Страните на зикурата били много широки и наклонени, но се пресичали от вдадени ленти или ивици отгоре до долу (виж дигиталната реконструкция по-горе), които са създавали невероятна шарка под сутрешното или следобедно слънце. Единственият път до върха на зикурата бил чрез стръмно стълбище, което водело до рампа, която се увивала около северния край на зикурата и водела посетителя до входа на храма. Плоският връх на зикурата бил покрит с битум (асфалт – подобен на катран или смола материал, приличащ на този, които се използва за павиране на улици) и облицован с тухли, а цялостната цел на това била здрава и водоустойчива основа за Белия храм. Храмът получава името си от факта, че е изцяло бял както отвътре, така и отвън, което вероятно му е придавало ослепителна яркост на силна слънчева светлина.

Белият храм бил правоъгълен и с размери 17,5 на 22,3 метра, а ъглите му били ориентирани към четирите основни посоки на света. Той е типичен за Урук „висок храм (Hochtempel)“ с план от три части: дълга правоъгълна централна зала със стаи от всяка страна (план). Белият храм имал три входа, никой от които не бил директно насочен към рампата на зикурата. Посетителите трябвало да вървят около храма, като така оценят ярката му фасада и великолепния изглед и вероятно влизали във вътрешността чрез подход от тип „наклонена ос“ (при която човек трябвало да се обърне на 90 градуса, за да се насочи срещу олтара), типично подреждане за храмовете от Древния Близък изток.

Камерите в северния, западния и източния ъгъл на сградата съдържали стълбища (в случая със северния край – незавършено). Камерите в средата на североизточния стаен комплекс изглежда са били оборудвани с дървени шкафове по стените и по тях имало кухини за полагане на опорни камъни, от което може да се предполага, че в тези пространства се е полагала врата. Северният край на централната зала има подиум, до който може да се достигне чрез малко стълбище, и олтар с опушена от огън повърхност. Малкото на брой намерени в Белия храм предмети са доста интересни. Археолозите са открили около 19 плочи от гипс на пода на храма – всички от тях имали отпечатъци от цилиндричен печат и отразявали счетоводството на храма. Освен това, в изтчния ъгъл на храма, археолозите разкрили положени в основата кости на леопард и лъв (в древната архитектура не е рядкост в основите на сградите да се полагат ритуално погребани предмети и кости).

На север от Белия храм имало широка равна тераса, в центъра на която археолозите открили голяма яма със следи от огън (2,2 на 2,7 м) и парче от масивна скала. Интересно откритие е система от плитки, покрити с битум тръбопроводи. Те преминавали от югоизточния и югозападния ъгъл на терасата и навлизали в храма през югоизточната и югозападната врата. Археолозите предполагат, че през тях протичали течности от терасата и се събирали в ямата в централната зала на храма.