Изправен мъжки поклонник от Тел Асмар

(лека музика на пиано) Преди близо 5000 години някой внимателно заравя малка група фигури от алабастър в пода на храм. В момента наблюдаваме една от тези фигури в Музея на изкуството „Метрополитън“, наречена Изправен мъжки поклонник. Погребан е заедно с още 11 други фигури, т.е. общо 12, като повечето са мъжки. Разглеждаме една от най-малките фигури. По големина варират между 30 и 90 сантиметра. Храмът, в който са били погребани, се намирал в град на име Ешнуна, в северната част на древна Месопотамия. В днешно време е Тел Асмар. Фигурите от Тел Асмар са считани за най-великия израз на ранно династичното шумерско изкуство. Смятаме, че храмът е бил посветен на бог Абу. По това време – третото хилядолетие пр. н.е., в района на реките Тигър и Ефрат се появяват най-ранните градове в света, както и писмеността. Това е повратен момент в човешката история. Градовете разполагали с административни сгради, храмове, дворци, много от които са открити от археолозите. Това е преходният период веднага след Бронзовата епоха, краят на неолита, когато се създават цивилизациите в големи речни долини по света. А той е прекрасен. Чудесен е. Широко отворените му очи и усещането за почтителност са доста привлекателни, но погледът не е предназначен за нас. Трябвало е да съзерцава статуя, скулптура на бог, за когото се е считало, че е въплътен в скулптурата. Всъщност смятаме, че личността, за която е заместител тази фигура, също е въплътена в нея. Та елитен член на древната шумерска култура си плаща тази скулптура да бъде направена и поставена пред божество, за да бъде като негов заместител, вероятно за да отправя непрекъснато молитви и да отдава почит на божеството. Ръцете му са сключени, стои изправен, раменете му са широки, всичко това създава усещане за фронталност. Въпреки че е издълбан от двете страни, трябвало е да се вижда отпред. Макар че изразът „да бъде гледан“ е малко странен. Трябвало е да бъде видян от божество. Вижда се, че косата му е разделена в средата на скалпа и пада на вълнички, или може би плитки, спускащи се надолу и оформящи брадата му, която е доста официална и е оформена на правилни вълни. Ръцете му са сключени точно под брадата. Раменете му са доста широки, горната част на ръцете също, но има много фин прорез в долната част на полата му. За мен обаче е странно колко цилиндрична е долната част на тялото му и колко е сплескан е торсът. Ако се вгледаш внимателно в лицето, ще видиш, че много големите му очи всъщност са инкрустирани черупки, а зениците в средата са от черен варовик. Също така можеш да видиш, че има вдлъбнатина на веждите, която може също първоначално да е била инкрустация. Това е доста по-различно от египетската култура, която се появява по същото време. При египтяните скулптурите символизират главно фараона, царя и означават божествеността му, а в древния Близък изток вместо това има оброчни изображения на богомолци, но не и на владетелите. Поне не в ранния династичен период. Изровените в Тел Асмар фигури са доста подобни. Не са предназначени да бъдат портрет на конкретен човек, а негов символ. Обаче той изглежда доста скромен, устата му е затворена, устните са запечатани и разбира се, той е невероятно почтителен. Фактът, че ръцете му са сключени, също допринася за скромния му вид. Човекът, изработил това, е взел интересни и изкусни решения. Погледни как полата се простира навън и се прикрепя към подмишниците малко по-широко от очакваното. Както и торсът има почти V-образна форма. Има усещане за геометрично моделиране, а не за естествени форми на тялото. Ако погледнеш гърба на фигурата, ще видиш, че има малка цепнатина, издълбана хоризонтално. Както и нещо, което е като индикация може би за вързан колан, който виси. Мисля, че разбираш решението на автора да не направи натуралистична фигура, защото една такава фигура пред божество може да създаде усещане за някой, който просто го посещава, просто преминава, но тази идея за статична, симетрична, фронтална фигура с широки очи създава усещане за безвремие, за фигура, която вечно отправя молитви към бога. (лека музика)