Куроси и кори, въведение

От 600 до 480 г. пр.н.е. древногръцките гробища и били пълни с мраморни статуи на красиви млади мъже и жени. Изображенията на голи млади мъже днес се наричат ​​куроси (ед. ч.: курос), древногръцката дума за момче, въпреки че не знаем дали са били наричани така в древността. Техните женски еквиваленти, кори (ед. ч.: кора), носят богато изрисувани роби и аксесоари от скъпи метали. Куросите и корите са силно идеализирани образи. Вместо да показват хората така, както изглеждат в действителност, те въплъщават съвършенство на младостта, както са си го представяли гръцките аристократи, които са ги поръчвали през период. От гледна точка на тези личности от висшето общество телесната красота е обединена в една идея с моралното превъзходство, затова поръчаните от тях идеализирани статуи на млади мъже и жени демонстрират както вътрешно, така и външно величие. Куросите и корите излъчват богатството и идеалите на своите покровители, разкривайки много за архаичното общество.

Гръцките скулптори започват да експериментират с правенето на статуи от мрамор през втората половина на 7 в. пр.н.е. Най-ранните примери за мраморни куроси идват от Наксос и Парос, с естествени запаси от мрамор. Гръцки художници и меценати вероятно са били вдъхновени да създадат куроси, след като виждат каменни скулптури на мъже и жени в реален размер в Египет, който отваря границите си за чужденци около 650 г. пр.н.е. Гръцките куроси заимстват своите твърди, изправени пози от египетски статуи на хора (като цар Менкаур (Микерин) и неговата съпруга).

Няколко незавършени куроса, изоставени в каменоломни в Наксос, ни показват, че скулпторите са извършвали голяма част от предварителната си работа преди мраморният блок да бъде преместен от мястото на разкопките. Вероятно са започвали да извайват блока в курос преди да бъде изпратен до крайната му дестинация, за да намалят теглото му и да улеснят транспорта. Скулпторите вероятно са пътували с частично изваяните блокове, за да ги завършат близо до мястото, където са били издигнати.

Малко след изобретяването на формата на куроса в Наксос, клиенти от други гръцки градове започват да поръчват куроси. През първата половина на 6 в. пр.н.е. скулптори от Наксос и Парос изработват куроси за покровители в и в континентална Гърция и изнасят статуи в светилища в целия гръцки свят.

Корите стават популярни скоро след куросите и подобно на тях много от най-ранните кори са направени на Цикладите, само че сякаш не са базирани на египетски модели. Ранните кори са изключително скромни и телата им почти не се очертават под дрехите, докато египетските статуи на жени обикновено показват повече от формите им. Гръцките скулптори вместо това може да са били вдъхновени от изображения на жени, които са виждали върху предмети от Близкия Изток. Пример за такива са метални съдове и изящно декорирани мебели, които се внасят в Гърция в големи количества през архаичния период. Възможно е също така да са адаптирали предишните си произведения в стил. Дедалистическите скулптури на жени (като Дамата от Оксер) са богато облечени и сковани, подобно на корите, станали популярни скоро след тях. Разликата е, че корите са по-закръглени и по-стълбовидни от дедалистическите статуи, въплъщавайки нов идеал за женска красота.

Стандартните куроси и кори са лесно разпознаваеми поради общите си характеристики. Те са направени от мрамор и стоят в сковани изправени пози. Имат, което ги изпълва с чувство за жизненост. Носят косите си в изящни прически, а корите понякога имат и метални украшения за глава. Куросите са голи, като демонстрират стройните си, атлетични тела, но корите винаги са облечени в луксозни дрехи и наметала. Докато мъжката голота е възприета в архаичната скулптура, тъй като мъжките тела се почитат като обекти на красота и сила, женската голота все още се смята за неподходяща и нескромна. Въпреки че куросите и корите имат подобни основни черти, външният им вид варира в зависимост от това кога и къде са направени.

Точно както днешните идеали за красота се различават в различните страни, така и в различните региони на гръцкия свят се предпочитат различни видове куроси. На Самос, източен гръцки остров с важно светилище, посветено на Хера, куросите са заоблени и гладки. Колосален курос, посветен в светилището на Хера, демонстрира тези предпочитания. С височина над 4,5 метра, тази статуя има пълно тяло без загатване за отделниизразени мускули или кости. Скулпторът му го е издялал така, че нишките в мрамора да допълват извивките на тялото и да подчертават закръглеността му, широко отворените му очи и обемното телосложение.

За разлика от тях атиняните предпочитат куроси със стройни тела, чисти мускули и големи глави като Нюйоркския курос. В тази област куросите се променят с течение на времето и стават все по-естествени, тъй като скулпторите научават по-добре работата с мрамора и вкусовете на покровителите се променят. Куросът от Анависос, направен около 50 години след Нюйоркския, има по-реалистично лице от предшественика си. Той има по-широко тяло, което прилича доста повече на истински мъж. Въпреки че куросът от Анависос е по-развит от Нюйоркския, позата му все още е скована. Косата му е в сложно сплетена прическа и има архаична усмивка.

Атическите кори също се развиват през 6 в. пр.н.е. Най-ранната кора, посветена на днес се нарича „Кора с нар“, защото държи нар в лявата си ръка. Дрехата ѝ е сравнително проста и виси от тялото ѝ в прави линии, макар че е изглеждала по-богата в древността, когато е бил изрисувана. Някъде след като тази кора е направена, атинските скулптори променят дрехите на своите кори, за да приличат повече на тези, носени от източногръцките (подобно на Кората от Херайон от Самос), които носят сложно нагънати дрехи, провесени диагонално през горната част на телата им. Тази промяна отразява променящите се модни предпочитания на атиняните през архаичния период.

До 530 г. пр.н.е. атинските кори носели плисирани наметала в източногръцки стил върху роклите си, както можем да видим на кората, направена от художника Антенор. Тази по-късна кора има малко по-енергична поза от предшествениците ѝ и тялото ѝ се вижда по-добре под роклята. Подобно на Куроса от Анависос, Кората на Антенор е по-естествена от корите, направени преди нея, но тя все още е лесно разпознаваема като кора.

Въпреки регионалните и хронологичните различия, куроси и кори като цяло си приличат и са изключително популярни през целия архаичен период. За какво са ги използвали древните гърци и кого са представлявали?

Когато куроси и кори са в ролята на надгробни паметници, обикновено представляват починалия човек, на чийто гроб са поставени. Те не са реалистични изображения на мъртвите, а вместо това показват идеализирана версия на човека, когото почитат. Идентичността на статуята може да бъде разпозната само по придружаващия я надпис, който обикновено се намира върху основата, а понякога върху дрехите или тялото. Днес много куроси и кори се откриват без основи, което затруднява археолозите да определят кого са почитали. Знаем, че Куросът от Анависос е отбелзвал гроба на човек на име Крез поради надписа в основата му. Статуята почита Крез в най-съвършеното състояние според гърците, а именно: на прага на мъжеството, като така създава възможно най-идеалния спомен.

Погребалните кори като Фрасиклея Кора, особено добре запазена статуя, направена между 550 и 530 г. пр.н.е., са изпълнявали подобни функции. Надписът в основата на тази кора идентифицира покойницата като Фрасиклея, девойка, починала преди да успее да се омъжи. Кора е изображение на перфектна млада атинянка. Голяма част от червената боя върху роклята ѝ е оцеляла и е издълбана с декоративни розетки и меандърни шарки. В лявата си ръка държи пъпка от лотос и носи обеци и корона от лотос. Лотосът е бил символ на моминството и честата му употреба върху тази кора ни напомня за младостта на Фрасиклея и трагедията на нейната смърт.

По-трудно е да се определи идентичността на куроси и кори, които са били поставени в светилища като дар към боговете. Хората посвещават тези статуи, за да демонстрират своята преданост към боговете. Някои правят дарения с надеждата да спечелят защитата или одобрението на боговете, докато други посвещават статуите като благодарствени подаръци в замяна на нещо, което вярват, че боговете са направили за тях. Подобно на погребалните им копия, тезикори и куроси често били придружени от надписи. Само че тези текстове идентифицират човека, който ги е посветил, а не онзи, когото изобразяват статуите. Малко вероятно е оброчните кори и куроси да са изобразявали същия човек, който ги е посветил, защото някои надписи посочват мъже за посветиители на кори.

Някои кори и куроси може да са представлявали божествата, на които са били посветени. Можем да ги идентифицираме със сигурност само ако носят . Например Кората с пеплос, която е само една от десетките кори, посветени на Атина в Атинския Акропол, е възможно да представлява самата Атина. Тя носи необичаен костюм, който я отличава от другите кори. Обаче тъй като ръцете ѝ не са оцелели, не можем да кажем дали е притежавала атрибутите на богинята. Тази кора и други като нея може вместо това да представляват действителни млади жени, които са служили на богинята като помощници. Атинянските семейства биха могли да почетат дъщерите си, като посветят тези идеализирани образи на Атина. Точно като куросите, корите са особено скъпи и дълготрайни дарове, които позволяват на посветителите им да демонстрират едновременно богатството си и предаността си към боговете.

Популярността на куросите и корите започва да намалява към края на 6 в. пр.н.е. Те са толкова емблематични за идеалите на архаичния елит, че вероятно са изглеждали консервативни на зрителите, след като ново, по-демократично правителство идва на власт в Атина и започва да измества фокуса към гражданското (а не индивидуалното) величие. Когато нахлува в Атина и изгаря голяма част от Акропола до основи през 480 г. пр.н.е., архаичният период приключва и куроси и кори вече изобщо не са популярни. След персийската атака атиняните внимателно погребват повредените кори, които някога стоели на Акропола, в свещената земя, като се разделят с тях по уважителен начин. Те и мъжките им спътници са заменени от все по-реалистични изображения на мъже и жени в динамични пози. Сковаността на архаичния период е изоставена и натурализмът се превръща в ключова художествена черта на класическия период, който настъпва.

Уилям Р. Биърс, Археологията на Гърция, 2-ро издание (Итака: Корнел Юнивърсити Прес, 1996), особено стр. 165-171.

Джон Бордман, Гръцка скулптура: Архаичният период: Наръчник (Ню Йорк: Оксфорд Юнивърсити Прес, 1978).

Джефри M. Хървит, „Човешката фигура в ранната гръцка скулптура и рисуване на вази“, Кеймбриджският спътник на архаична Гърция, изд. Х. Алън Шапиро (Кеймбридж: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 2007), стр. 265–86.

Катерина Каракаси, Архаични кори (Лос Анджелис: Музей Дж. Пол Гети, 2003 г.)

Катрин А. Кийслинг, Оброчните статуи на Атинския Акропол (Ню Йорк: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 2003).

Олга Палагия, „Скулптурата и нейната роля в града“, Кеймбриджският спътник на архаична Гърция, изд. Дженифър Нийлс и Дилън Роджърс (Кеймбридж: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 2021), стр. 282–92.

Джон Грифитс Педли, Гръцко изкуство и археология, 5-то издание (Ъпър Садъл Ривър: Прентис Хол, 2012), особено стр. 171–187.

Гизела М. А. Рихтер, Кори: архаични гръцки девици: изследване на развитието на типа кора в гръцката скулптура (Лондон: Фейдън, 1968).

Гизела М. А. Рихтер, Кори: архаични гръцки девици: изследване на развитието на типа курос в гръцката скулптура (Лондон: Фейдън, 1968).

Брунилде С. Риджуей, Архаичният стил в гръцката скулптура (Чикаго: Арес Публишър, 1993).

Андрю Ф. Стюарт, „Кога Курос не е Аполон? Преглед на Аполон Тенейски,” Коринтиака: Изследвания в чест на Даръл А. Амикс, изд. Марио А. Дел Киаро и Уилям Р. Биърс (Колумбия: Издателство на Унивеситета в Мисури, 1986), стр. 54–70.

Андрю Ф. Стюарт, Гръцка скулптура: Изследване (Ню Хейвън: Йейл Юнивърсити Прес, 1990).

Андрю Ф. Стюърт, *Изкуството, желанието и тялото в Древна Гърция * (Кеймбридж: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 1997).

Мери К. Стърджън, „Архаична Атина и Цикладите," Гръцка скулптура: Функция, материали и техники в архаичния и класическия период, изд. Олга Палагия (Ню Йорк: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 2006), стр. 32–76.