Древногръцки храмове в Пестум, Италия

(бърза музика на пиано) Намираме се в малък средиземноморски град на име Пестум. Пестум е римското, латинското име. Преди това градът е бил гръцки и се е наричал Посейдония. Градът е кръстен на Посейдон, богът на моретата. Това било гръцко селище, понякога било наричано колония, но всъщност си е било малък независим гръцки град. Имало е много такива градове, из цяла Южна Италия, наричана от историците Магна Греция, или Велика Гърция. Гърция е имала колонии в Италия, но и на много други места в Средиземноморието, включително в днешна Турция. Пестум притежава три невероятно запазени антични гръцки храмове в дорийски стил, два от Архаичния период през шести век пр.н.е. и един от Класическия период през пети век пр.н.е. С течение на времето гърците променят пропорциите на архитектурата, широчината на колоните и броя колони отпред и отстрани, вечно търсещи съвършенството и идеала за красота. Най-старият от трите храма е посветен на богинята Хера, жената на Зевс. Именно този т.нар. Първи храм на Хера притежава всички елементи, които се очаква да видим в дорийски храм. Съдържа масивни и тежки колони без подпора. Те се свързват директно с платформата на храма, т.нар. стилобат. Издигат се с плитки, широки канелюри и свършват с много семпъл геометричен капител. В допълнение, храмът притежава един вид преувеличен ентазис. Колоната не е права. Разширява се към средата и се стеснява към върха. В случая е толкова преувеличено, че изглежда все едно колоната се издува под тежестта отгоре. Капителите също изглеждат почти сплескани от тежестта на покрива, което придава чувство за хоризонт и тежест в най-стария от тези храмове. Храмът е интересно отклонение от стандарта. Отпред има девет колони и това е лека особеност. Заради нечетния брой трябва да заобиколим централната колона. Гръцките храмове всъщност са считани за домове на боговете, не както ние възприемаме храмовете или църквите за място за почит. Поклонението се е извършвало извън храма. Но в Първия храм на Хера има ред колони точно в средата на светилището, и е трудно да си представиш как вътре би се побрала култова статуя. Всъщност има многобройни теории за това. Някои предполагат, че може би това е било храм както на Хера, така и на съпруга ѝ Зевс, като в случая може би е имало две култови статуи отзад. Но никой не знае със сигурност. Има прекрасно усещане за баланс, за пропорциолналност в Първия храм на Хера, най-старият от трите храма. Има по девет колони отпред и по 18 отстрани, което е чисто геометрично удвояване. Изкуствоведите обичат да сравняват Първия храм на Хера с т.нар. Втори храм на Хера от Класическия период, който е с много различни пропорции. Съзадава по-силно усещане за вертикалност, по-строен е, не е така притиснат под тежестта на покрива. В много отношения е и по-добре запазен, което ни позволява да видим фризовете с триглифите и метопите и част от останките на фронтоните. Но за мен сигурно най-голямата разлика между двата храма на Хера е, че Вторият храм на Хера е много по-близко до това, което бихме очаквали от дорийски храм, като Партенона на Акропола в Атина. Със своите шест предни колони е симетричен отпред. По средата има пролука, през която можем да минем. Отстрани колоните са 14. В този храм обаче има друг вид вариации. Има втора колонада зад първата и вътрешното пространство е оформено от външна стена и колонада, над която има втори ред колони. Това изглежда като по-добър начин да се поддържа покривът, за разлика от централните колони в Първия храм на Хера. Нека за момент се вгледаме във Втория храм на Хера и в настъпилите промени. Колоните имат по-малко подчертан ентазис. Следователно върхът на колоната в основата на капитела не се усеща толкова преувеличено. Не е толкова широк или плосък, както е при Първия храм на Хера. И в резултат, тази структура сякаш се извисява повече. Но нещо, за което рядко се говори, когато се обсъждат двата храма, е локацията. Наоколо е пълно с дори по-стари гръцки руини, има и римски руини. Когато римляните завладяват този район и завземат целия италиански полуостров, те изтикват гърците в Южна Италия, а етруските изтикват на север. Те завладяват Пестум през III в. пр.н.е. и тогава той става римски град. Така че около тези храмове е пълно с римски къщи, жилищни сгради, има амфитеатър. Всички тези сгради буквално съжителстват. Когато се вгледаме във Втория храм на Хера с неговия класически дорийски изглед, е полезно да помислим и за древногръцката скулптура от тази епоха, като Копиеносеца, или някои от изображенията на боговете и богините, които виждаме днес в музея в Неапол, или статуите на гръцки атлети и герои. Това е Златната епоха на Гърция, Перикълска Атина, създаването на демокрацията, хуманистката философия. Културата, която в точно този момент е изобретявала геометрията, която използваме и до днес, се е опитвала да разбере движенията на небесното, движенията на човешкото тяло, изобретявала е философията, която все още ни затруднява. Артефактите и сградите пред очите ни са създадени от култура, която из основи е оформила нашия свят. Тези два храма, както и третият, за който археолозите смятат, че е бил посветен на Минерва, или Атина, ми носят усещане за извисяване над околния свят, сякаш дават форма на човешкия устрем. (бърза музика на пиано)