Светилището на Аполон в Делфи

(джаз музика на пиано) Докато седя тук и наблюдавам Светилището на Аполон в Делфи, ми става ясно защо гърците вярвали, че боговете живеят на върха на планина. Гледката е великолепна. Сякаш светът е в краката ми. Определено ги разбирам. Гърците практикували религията си на места, наречени светилища, които се превърнали в центрове на много сгради. Това е едно от най-важните общогръцки светилища. Това значи, че не е управлявано от един полис, а е място, посещавано от жителите на множество полиси из цяла Гърция. Затова е и общогръцко, т.е. от цяла Гърция. Светилището на Олимпия е друг пример за общогръцко светилище. Разбира се, в неговия случай гърците се стичали от всички места, за да се състезават в спортни игри, като в Олимпия разполагали и с оракул, а именно жрица, която имала връзка с боговете. Обаче в Делфи вероятно се намира единственото най-важно светилище, защото, макар че тук е имало игри, музикални състезания и спортни състезания, това е било мястото с най-важния оракул. Това била жрицата, която помага за разрешаване на основни политически или дори лични проблеми. Жрицата оракул тук в Делфи се казвала Пития и правела прорицания. Тя отговаряла на въпроси от храма, който наблюдавам в момента. Считаме, че когато е правела това, тя е била зад завеса. Седяла е върху триножник над дълбока пропаст и според традиции, които датират поне от 9. век, по този начин тя се свързвала директно с бог Аполон. Да, това бил начинът, по който Аполон можел да говори чрез нея, така че се намираме на място, което е изцяло свещено за бог Аполон. Според преданията високопоставени хора със значително богатство или политическа власт идвали с доста специфичен въпрос, често с отговор от типа само „да“ или „не“. Предавали го на някой от помощниците на жрицата, който на свой ред ѝ го четял, докато тя стои зад завесата. Тя правела предсказание, което после се тълкувало от жреците-помагачи, така че да бъде разбираемо. Като общогръцко светилище, достъпно за всички гърци, това било място, където можело наистина да се покаже богатството и властта на полиса. Основният начин, по който полисите го правели, бил чрез построяване на съкровищница. Често съкровищниците са малки сгради. Не са периптерални, както обикновено са гръцките храмове – с колони около тях. Вместо това имат колони само отпред и са основно съкровищници за предмети, които били дарявани на бога. Важно е да си припомним, че сделките лежат в основата на гръцката религия, а именно – хората дават дарове на боговете, които в замяна са благосклонни към тях. Даровете може да са плячка, заграбена по време на война. Може да са в резултат на други добре стекли се обстоятелства, но безспорно този търговски аспект бил важен. Искаш да дадеш колкото можеш повече на Светилището на Аполон, за да останеш в негово благоволение. Когато посетители идвали в светилището, те идвали по т.нар. свещен път и минавали покрай многобройни съкровищници, построени от множество полиси, както гърците си наричат градовете държави. Можеш да си представиш какво съревнование е било това, защото всеки полис се перчи пред другите. Точно така, можем да погледнем преустроената съкровищница, построена от полиса Атина. Чудесен пример. Вярваме, че точно зад нея някога е имало огромна плячка, която те спечелили от персийците при битката при Маратон. Именно, спечелили са я с голям късмет, така че е разбираемо защо искат да благодарят на божествата за победата. Това е една от най-големите съкровищници и е на доста видно място. Точно под тази от Атина има друга съкровищница, която според преданията е била най-богато украсената от всички. Принадлежала на малкия остров Сифнос в южната част на Егейско море. Сифнийците били доста заможни, защото имали златни и сребърни мини, така че можели да си позволят да построят наистина пищна съкровищница. Съкровищниците са подредени една над друга в доста стръмно пространство. Пътят лъкатуши нагоре-надолу, за да се изкачи до върха на светилището, където се намира театърът. Повечето светилища имали театри. Вероятно най-известният е театърът на Епидавър, който бил при светилището на Асклепий – важно място за изцеление. Това е добро напомняне, че театърът е свързан с религиозната практика. Интересно е да разбираме и формата на театъра. Актьорите са долу, а местата за сядане се издигат нагоре по самия хълм. Представи си да стоиш в този театър, да гледаш надолу покрай актьорите към прекрасната гледка на светилището и долината след него. (джаз музика)