Основно съдържание
Курс: Антично изкуство на Средиземноморието и Европа > Раздел 6
Урок 3: Дедалски и архаичен стил- Кратки времеви линии: Архаична Гърция в световен контекст
- Куроси и кори, въведение
- Дамата от Оксер
- Куросът в Ню Йорк
- Куросът в Ню Йорк
- Куросът от Анависос
- Куросът от Анависос
- Куросите на Клеобис и Битон
- Кора с пеплос от Акропола
- Кора в пеплос
- Древногръцки храмове в Пестум, Италия
- Светилището на Аполон в Делфи
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Светилището на Аполон в Делфи
Светилището на Аполон в Делфи. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
(джаз музика на пиано) Докато седя тук и наблюдавам
Светилището на Аполон в Делфи, ми става ясно защо гърците вярвали,
че боговете живеят на върха на планина. Гледката е великолепна. Сякаш светът е в краката ми. Определено ги разбирам. Гърците практикували религията си
на места, наречени светилища, които се превърнали в центрове
на много сгради. Това е едно от най-важните
общогръцки светилища. Това значи, че не е управлявано
от един полис, а е място, посещавано от жителите на
множество полиси из цяла Гърция. Затова е и общогръцко,
т.е. от цяла Гърция. Светилището на Олимпия е друг пример
за общогръцко светилище. Разбира се, в неговия случай гърците
се стичали от всички места, за да се състезават в спортни игри, като в Олимпия разполагали
и с оракул, а именно жрица, която имала
връзка с боговете. Обаче в Делфи вероятно се намира
единственото най-важно светилище, защото, макар че тук е имало игри,
музикални състезания и спортни състезания, това е било мястото
с най-важния оракул. Това била жрицата, която помага
за разрешаване на основни политически
или дори лични проблеми. Жрицата оракул тук в Делфи се казвала
Пития и правела прорицания. Тя отговаряла на въпроси от храма,
който наблюдавам в момента. Считаме, че когато е правела това,
тя е била зад завеса. Седяла е върху триножник
над дълбока пропаст и според традиции, които
датират поне от 9. век, по този начин тя се свързвала
директно с бог Аполон. Да, това бил начинът, по който
Аполон можел да говори чрез нея, така че се намираме на място, което е
изцяло свещено за бог Аполон. Според преданията високопоставени хора
със значително богатство или политическа власт идвали
с доста специфичен въпрос, често с отговор от типа
само „да“ или „не“. Предавали го на някой
от помощниците на жрицата, който на свой ред ѝ го четял,
докато тя стои зад завесата. Тя правела предсказание,
което после се тълкувало от жреците-помагачи,
така че да бъде разбираемо. Като общогръцко светилище,
достъпно за всички гърци, това било място, където можело наистина
да се покаже богатството и властта на полиса. Основният начин, по който
полисите го правели, бил чрез построяване на съкровищница. Често съкровищниците
са малки сгради. Не са периптерални, както обикновено
са гръцките храмове – с колони около тях. Вместо това имат колони само отпред
и са основно съкровищници за предмети, които били
дарявани на бога. Важно е да си припомним, че сделките
лежат в основата на гръцката религия, а именно – хората дават дарове на боговете,
които в замяна са благосклонни към тях. Даровете може да са плячка,
заграбена по време на война. Може да са в резултат на други добре
стекли се обстоятелства, но безспорно този търговски
аспект бил важен. Искаш да дадеш колкото можеш повече
на Светилището на Аполон, за да останеш в негово благоволение. Когато посетители идвали в светилището,
те идвали по т.нар. свещен път и минавали покрай
многобройни съкровищници, построени от множество полиси,
както гърците си наричат градовете държави. Можеш да си представиш
какво съревнование е било това, защото всеки полис
се перчи пред другите. Точно така, можем да погледнем
преустроената съкровищница, построена от полиса Атина. Чудесен пример. Вярваме, че точно зад нея някога
е имало огромна плячка, която те спечелили от персийците
при битката при Маратон. Именно, спечелили са я
с голям късмет, така че е разбираемо защо искат да
благодарят на божествата за победата. Това е една от най-големите съкровищници
и е на доста видно място. Точно под тази от Атина
има друга съкровищница, която според преданията е била
най-богато украсената от всички. Принадлежала на малкия остров Сифнос
в южната част на Егейско море. Сифнийците били доста заможни,
защото имали златни и сребърни мини, така че можели да си позволят да построят
наистина пищна съкровищница. Съкровищниците са подредени една над друга
в доста стръмно пространство. Пътят лъкатуши нагоре-надолу, за да
се изкачи до върха на светилището, където се намира театърът. Повечето светилища имали театри. Вероятно най-известният
е театърът на Епидавър, който бил при светилището на Асклепий –
важно място за изцеление. Това е добро напомняне, че театърът
е свързан с религиозната практика. Интересно е да разбираме
и формата на театъра. Актьорите са долу, а местата за сядане се
издигат нагоре по самия хълм. Представи си да стоиш в този театър,
да гледаш надолу покрай актьорите към прекрасната гледка на светилището
и долината след него. (джаз музика)