Куросът от Анависос

(музика на пиано) Стивън: Намираме се в Националния археологически музей в Атина и наблюдаваме куроса на Анависос. Бет: Това е скулптура от архаичния период, а именно 6 в. пр. н. е. в Древна Гърция. Стивън: Тя е с човешки размери, малко по-голяма, а идеята за величествени скулптури на перфектни млади мъже е много характерен мотив в гръцката култура. Бет: Направени са хиляди такива фигури. Общо ги наричаме куроси, което значи още "младежи". Могат да бъдат използвани, за да маркират гробове, като приношения в светилища, а понякога, макар и рядко, символизират божество, като обикновено това е бог Аполон. Стивън: Някои изкуствоведи считат, че тези величествени скулптури са вдъхновени от Древен Египет. Бет: Лесно можеш да видиш приликата с египетските скулптури. Стивън: Погледни и следите от оригиналната боя по косата и очите, дава представа как е изглеждала първоначално скулптурата. Бет: Обикновено когато говорим за куроси, ги сравняваме една с друга, защото са подобни, но има тенденция да бъдат сравнявани и с човешки тела. Доколко има прилика с човек, и доколко се различава? Стивън: При по-ранните куроси има по-голямо усещане за скованост, за абстрактно представяне на човешкото тяло, като формите са представени почти като символи, вместо като артикулация на това, което виждаме в човешкото тяло. Бет: Също така при тях сякаш тялото съответства на каменен блок, така че се виждат четири много ясно очертани страни. Този конкретен курос ни показва начина, по който през 6 век, през архаичния период фигурите стават по-естествени, по-човешки, по-заоблени, не толкова ръбати. Стивън: Виж изпъкналите прасци, бедрата, корема и най-вече ръцете и бузите. При по-ранните скулптури наблюдавахме нещо като гравиране в камъка, сякаш рисуваш по него, докато тук е направено заоблено. Бет: При някои по-ранни фигури се вижда ясно линията, където се срещат тялото и краката, а тук тя е смекчена, така че има по-плавен преход. Стивън: Контурите на лицето също са по-хармонични. Всъщност очертанията на цялото тяло, преходът между елементите, между частите на тялото, всичко е по-хармонично. Има по-естествен преход от бузите към страните на лицето, към слепоочията, към челото. Въпреки това е продължение на традицията старите изправени голи скулптури. Левият крак е напред, коленете са заключени, тежестта е равно разпределена между двата крака. Има го традиционното сплитане на косата, има я и традиционната лента за глава, както и тези прекрасни къдрици под нея. Бет: Отново виждаме архаичната усмивка, говореща за фигура, която надхвърля този свят, излъчва аристократично благородство, а и на практика тази скулптура е поръчана от аристократично семейство като надгробен камък за сина им, който загива във война. Често има надписи в основата на куросите. Близо до мястото, където е намерен този, е намерена също така и основа с надпис. Стивън: Тя вероятно принадлежи към същия период и някои изкуствоведи смятат, че е част от скулптурата, други, че не е, но във всеки случай написаното е поучително. Бет: То гласи следното: "Постой и поплачи пред паметника на мъртвия Крез, когото бесният Арес уби, докато се бори на първа линия." Да поясним малко – Крез е името на фигурата. Стивън: Мъжът, който е починал. Бет: А Арес е богът на войната. Така че това очевидно е младеж, загинал в битка, което е най-достойният начин да умреш, подобно на древногръцките герои, за които четем в Илиада. Стивън: Виж и потенциала, прекъснатия преждевременно живот, който в този момент е в разцвета на силата и красотата си. Важно е да се отбележи, че това не е портрет, не е конкретен човек. Има връзка с определен човек, но тялото, което е изобразено, е олицетворение на идеала, това е перфектното тяло. Както при много други стоящи мъжки скулптури, майсторът е трябвало да остави малък мост да закачи ръцете за бедрата, за да стане по-здрава скулптурата. Бет: В противен случай крайниците лесно биха се счупили. Стивън: Фигурата е намерена през 1936 г., като тайно е изнесена от Гърция, а година по-късно е открита от гръцката полиция в Париж и върната обратно. Бет: Идеята е била да бъде продадена на пазара извън Гърция. Стивън: Ограбването на гробове и антики в Гърция и други държави е непрекъснат проблем, защото търсенето е голямо, което води не само до наличие на черен пазар за откраднати предмети, но и пазар за фалшификати, което усложнява археологическите проучвания. Бет: Хубавата новина за тази фигура е, че е била намерена и върната в Гърция, а ние можем да го видим тук в археологическия музей в Атина. (музика на пиано)