Уинзор, "#1 въже"

Намираме се в Музея на американското изкуство в Сан Франциско и гледаме скулптура на Жаклин Уинсор. Нарича се "#1 Въже" и датира от 1976 г. Направена е от квадратни дървени пръчки. – Има по 7 на всеки ред. – 7 по 7. – 7 на квадрат. – Те са вертикални и на всяко има по 3 кълба канап, които са грубо навити в стегнати сфери. – Докато гледах това, започнах да се чудя как е сглобено в едно. Всяка пръчка изглежда отделна от другите, а все пак очевидно са свързани; също от хоризонтални пръчки, които не можем да видим. – Или които почти не можем да видим. Мисля, че вероятно не би трябвало да можем да ги видим. – Има загадъчност в това, което държи творбата изправена. – В същото време изглеждат сякаш ги държи някаква гравитационна сила. – Интересно е, че тя използва намерени материали и ги трансформира. Веднага си представих движението на преденето. Аз плета, така че често намотавам кълба прежда, а отнема изключително много време да намотаеш толкова много. – Тук е вложен усърден труд. – Да, така изглежда. И е удивително движението на ръцете, което е необходимо тук. – Човек би се зачудил каква е целта на кълбата, понеже изглежда сякаш има индустриална цел, все едно ще се използват на някакъв стан. Интересно е, понеже размишляваме за механизираната сфера, а тук има нещо толкова механично. – В тази решетка. – Но, от друга страна, имаме и усещане за допир, за ръчна изработка. – Това ни препраща към традицията за работата на жените. Забелязваме също грубата текстура и лекия разпад на преждата, в сравнение с дървените елементи, които изглеждат така солидни. – После, разбира се, виждаме и квадратната дупка в центъра. – Да, не се забелязва веднага. – Тя е по-тъмна и привлича погледа ни. Като я видиш, направо ти се иска да се повдигнеш на пръсти и да погледнеш вътре. Формата ѝ е малко мистериозна и се чудим дали дупката продължава чак до долу и дали се разширява навътре. Чувстваме неизвестност, непознаваемост. – Да, мисля, че усещаме времето, поради този елемент, за който говорехме. – Поради преденето, да. – Да, и това е творба, която възплъщава продължителна, усилена и повтаряща се дейност. – Но цялостната структура ни дава невероятно усещане за единство. Заедно, 7 по 3, тази цяла единица ни дава усещане за солидност и сякаш всеки елемент зависи от останалите. – Но всеки от тях е различен, нали? – Да, напълно. – Намотаването е напълно различно. – Всеки елемент е различен. Оцветяването е различно. Намотаването е различно. – Почти като сламен покрив. Имаме красив органичен материал и, разбира се, с времето той се е зацапал, въобще не е прегледен, но е толкова солиден и силен. – Усещането е все едно в него има много енергия. – И сякаш ако човек трябва да развали творбата, би му отнело невероятно дълго време. – Точно така.