Разпространението на християнството

Централната фигура в християнството очевидно е Исус Христос, но е важно да се отбележи, че не самият той е създал религията. Всъщност по времето на неговото разпъване на кръста, и според християнските вярвания, при разпъването на кръста и възнесението, броят на последователите му бил само няколкостотин. Истинската работа по разпространението и създаването на църквата принадлежи на неговите ученици, и особено на тези, които са наричани апостоли. Когато четем евангелията, които разказват за живота и учението на Исус Христос, в първите четири книги от Новия завет, евангелията на Майтей, Марко, Лука и Йоан, се говори за дванайсет ученици, първите последователи на Исус. Те често са наричани дванайсетте апостоли, защото според християнските вярвания между разпъването на кръста и възнесението на Исус той казал на апостолите: "Разпространете словото." Апостол е гръцка дума и означава пратеник, който носи вест. Това са първите християнски мисионери. За пръв сред тези апостоли е считан Петър. Ето това е Петър, ето тук. Той се споменава в Евангелията. Той е до Исус при преображението. Римските католици го считат за първия Папа, и той наистина е глава църквата на последователите на Христос, които по това време още не наричали себе си християни, в Йерусалим, това е ето тук. Ще говорим и за друг важен апостол в това видео, и това е апостол Павел. Както ще видим, Павел не се споменава в първите четири книги на Библията, той не е съвременник на Исус, по точно не познава Исус, докато е жив. Той е живял по същото време, както можеш да видиш на тази времева ос, където Исус е роден малко преди нашата ера, започваме с година първа, няма година нула. Можеш да видиш, че Петър е роден според историците около първа година от новата ера. Павел трябва да е роден скоро след това. Интересното за Павел е, че той започва живота си като консервативен фарисей. Той започва живота си, като преследва християните, след което преживява много драматичен обрат. Често ще чуваш за Павел, или може да чуеш името Савел (Саул), или Павел от Тарс, всички те се отнасят за един и същ човек. Тарс е ето тук, в южната част на днешна Турция. Павел, както споменах, израства в консервативно еврейско семейство, но той бил също и римски гражданин. Затова има това римско име – Павел, и има еврейско име – Савел. Той получава образование в Йерусалим. Той влиза в историята чак в петата книга на Новия завет, Деянията на Апостолите. В Деянията на апостолите се говори много за Петър, как той разпространил църквата, как бил преследван, докато извършвал различни чудеса, но тук се запознаваме и с Павел. Той се появява, както споменах, когато преследва християните. И когато била основана църквата на Йерусалим, Петър поставя негов съмишленик на име Стефан да отговаря за раздаването на милостиня на вдовиците, които идват при тях. Стефан, както твърди разказът, който ще чуваш често в Новия завет, започнал да се ядосва на религиозния клир, еврейския религиозен клир, които го считали за богохулник, чиито вярвания ги застрашават. И последвал известният процес, отново в Синедриона, процесът срещу Стефан. Тук имам свидетелсво за този процес, или наскоро след процеса, от книгата Деянията на светите апостоли. По време на този процес Стефан разказал нашироко какво е учението на Исус, и как то отговаря на това, което е казано в Стария завет. Той всъщност го изложил много подробно. Той също така бил истински бунтар. Той казал: "Вие, свещеници кой пророк не сте преследвали досега?" Това много ги ядосало, и както четем в книгата за делата на апостолите, те всички се нахвърлили върху него, извлекли го извън града и започнали да хвърлят камъни по него. В същото време свидетелите положили плащовете си в краката на един млад мъж на име Савел, виждаме го ето тук, изобразен в тази картина. Савел одобрил да го убият. В този ден започнало голямо преследване срещу църквата в Йерусалим. Всички, освен апостолите, били разпръснати в Юдея и Самария. Вярващи хора погребали Стефан и плакали горчиво за него. Но Савел започнал да разрушава църквата. Като ходел от къща в къща, той завличал и мъже, и жени, и ги хвърлял в затвора. Той бил много усърден преследвач на християните. Той отишъл дори по-далеч. После, четем в книгата за деянията на светите апостоли: Докато Саул продължил да отправя убийствени заплахи срещу божиите ученици. Той отишъл при върховния свещеник и му поискал писма до синагогите в Дамаск, така че, ако намери последователи на Вярата, мъже или жени, да може да ги заведе като затворници в Йерусалим. Когато наближил Дамаск в това свое пътуване, станало нещо интересно. Той бил толкова усърден, отишъл при върховния свещеник и казал: "Аз искам да преследвам тези християни навсякъде." Искам да отида в Дамаск, да видя дали мога да ги преследвам там. И когато наближил Дамаск, изведнъж светлина от небето го обгърнала. Той паднал на земята и чул глас, който му казал: "Савел, Савел, защо ме преследваш?" На тази картина е изобразен този библейски разказ. "Кой си ти, Господи?" – попитал Саул. "Аз съм Исус, който ти преследваш." – отговорил гласът. "Сега стани и отиди в града" – градът е Дамаск, "и ще ти се каже какво да правиш." Павел ослепял след това събитие. Останал сляп за три дни. Той отишъл в Дамаск и бил излекуван от последователите на Христос. И в този момент той се обърнал на 180 градуса. От един от основните преследвачи на християните той станал един от основните вярващи, и започнал страстно да разпространява вярата. Това ни довежда – да видим на тази карта – защото важното за Павел е... Петър можем да го разглеждаме като първия глава на църквата, особено след Исус, но той считал, че вярата трябва да се разпространи сред еврейския народ. Има събития, например в Деянията, когато той разбира, че може би словата на Исус трябва да отидат извън еврейския народ. И той ще отиде при не-евреи, които наричали езичници. Обаче Павел, можеш да видиш на тази карта тук, който имал това откровение, ако мога да кажа така, когато наближавал Дамаск. Той се върнал в Йерусалим и се опитал да убеди другите последователи, досещаш се, че те са били много скептични към този човек, който доскоро ги е преследвал. Но той все пак успял да ги убеди, и отишъл на много мисионерски пътувания, разпространявайки вярата. Центърът на неговата дейност е Антиохия, и той е важна фигура, който помогнал за построяване на църквата в Антиохия. Интересното за църквата в Антиохия е, която в крайна сметка е много важна църква, е че Антиохия, християните, или християнската вяра, се разпространява не само сред еврейския народ, но се разпространява и сред не-евреи, т.нар. езичници. Точно в църквата в Антиохия последователите на Исус Христос, според библейските сведения, започнали за пръв път да се наричат християни. Можеш да видиш на тази карта тук различните мисионерски пътувания на Павел, който като римски гражданин можел, или Савел, зависи кое име искаш да използваш, можел да пътува, особено в източната Римска империя. В средата на четирийсетте години – това е ето тук, средата на четирийсетте години, той извършва мисионерско пътуване. Повтарям, Антиохия е центърът, той пътува до Кипър, и това, което днес е Южна Турция. В началото на петдесетте години, той предприел доста дълго пътуване на територията на днешна Турция, в днешна Македония и Гърция. На своите пътувания той разпространявал словото на Исус Христос. Той започнал да съдейства за основаването на църкви в тези основни места – Филипи, Солун, Коринт, и всички тези места. Виждаш, че при третото пътуване, маршрутът в жълто е много близък до второто пътуване. Той го осъществил в края на петдесетте години. И пак потварям, той непрекъснато основавал църкви. Важното нещо, което трябва да се разбере за Павел, е големият спор. До каква степен трябва учението на Исус да се разпространи сред нееврейските народи? И последвали тези известни спорове, като възгледите на Павел били, че не трябва да караме неевреите да правят всичко, което правят евреите, обрязването, специалните правила за храната. Досещаш се, че това двойно разгневило водачите на църквата. Не само че той разпространява словото на Исус, което безкрайно ги ядосвало, но искал да го разпространи сред неевреи, и смята, че неевреите няма нужда да изпълняват всички неща, които еврейските водачи считали, че произтичат от законите на Мойсей, от еврейската вяра. Обрязването било много оспорвано. Обрязването, правилата за храната и още много други. Евентуално той се върнал в Йерусалим, за да се срещне с водачите, това вече е началото на шейсетте години. И те отново го изправили на съд. Като еврейски гражданин, той казал: "Аз имам право да се срещна с императора." Така го завели в Рим, като по пътя попаднали в буря. Но той успял да стигне до Рим, където бил държан като затворник. Счита се, че и Петър, и Павел са убити от Нерон. Говорихме в предишните уроци за прочутия пожар в Рим през 64 г., който разрушил голяма част от града. Някои хора смятат, че самият Нерон е подпалил пожара, за да разчисти място за построяване на нов дворец. Той пък обвинявал за пожара християните. Последвали големи гонения на християните след това. Според много източници Петър бил разпънат на кръст от Нерон. Той поискал, според сведенията, да бъде разпънат с главата надолу, защото не заслужава същото разпъване като Исус. Павел, според някои източници, бил обезглавен. Отново, те загинали в тези преследвания на християни, които извършвал Нерон. Можеш да видиш ето тук, ако тези сведения са верни. И сега става много интересно. Вече разказах, че Павел бил мисионер сред езичниците. Той е този, особено с църквата в Антиохия, който започва да отделя християнството от юдаизма, да създава една нова вяра. Това се разраснало още повече няколко години след смъртта му, или може да съвпада със смърта му, зависи кога е била датата на смъртта. От 66 до 70 г. избухва Еврейското въстание, наричано понякога първата юдейско-римска война, в края на която Римската империя разрушава Втория храм в Йерусалим, центърът на еврейската вяра. Вторият храм в Йерусалим, този, който бил възстановен частично от Кир Велики. Това станало причина евреите да напуснат тези земи, и те вече нямали този център за техния народ. Еврейската диаспора се разпръснала в Римската империя и други империи като Партското царство и Персия. През 73 г. била прочутата битка при Масада, тази планинска крепост, където римляните... всъщност това е масово самоубийство, но е част от кървавото изтребване на еврейския народ в и около Йерусалим, така че те се преселили. Това е важна поредица от събития за еврейския народ, но също така са важни и за християнството, защото Йерусалим бил център на християнската вяра. След като християнските последователи се разпръснали навсякъде, както и много центрове, където Павел разпространил вярата, станали центрове на християнството. Сега да подчертаем важността на Павел за християнството, това е списък на книгите от Библията. Исус, живот и учение, което произлиза от евангелията, ето тук. Повечето от това, което ти казах в този урок, са извадки от петата книга на Новия завет, "Деянията на апостолите". В повечето модерни издания на Библията следващите няколко книги се наричат Послания, или писма. Това са главно послания на Павел, писма, които той е написал до неговите последователи на различни места. Можеш да видиш много от тези имена, това са градовете, където Павел е бил мисионер. Коринтяните – Коринт е ето тук. Това са писмата, които Павел изпращал до тези църкви. До галатяните – виждаш Галатия тук в центъра на днешна Турция. Ефесяните в град Ефес, филипяните в град Филипи, ето тук, колосяните в град Колос, солуняните в град Солун. Това е голяма част от Библията, която е написана или от Павел, поне някои хора считат, че е написана от Павел, или се приписва на Павел. Тук в оранжево са означени книгите, за които историците считат, че действително са написани от Павел. За тези в по-светло оранжево се водят спорове, а в жълто са тези, които се смята, че не са написани от Павел. Така голяма част от Новия завет всъщност е написана или се приписва на апостол Павел. Той е бил много важен мисионер, който разпространил христовата вяра извън еврейския народ. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България