If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Дебело черво, ректум и анус

Създадено от Ража Нараян.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Изминахме дълъг път, откакто започнахме да разглеждаме храносмилателния тракт от устната кухина. Сега, когато стигнахме чак тук долу, е време да говорим за крайната част на храносмилателния тракт. Дебелото черво, ректума и ануса. Ще увелича и ще се фокусираме върху това, което се случва, след като се абсорбира храната в тънкото черво. Изглежда сякаш храната преминава в дебелото черво, както можеш да видиш тук. Помни, макар че го наричаме дебело черво, това не означава, че е дълго черво. Всъщност е по-късо от тънкото черво, през което преминахме. Започва оттук и продължава до тази точка. Краят на тънкото черво е илеоцекалната клапа. Това е точката, от която започва дебелото черво, и това е логично, понеже, спомни си, последната част на тънкото черво e илеум, а първата част на дебелото черво се нарича цекум (cecum). Можеш да забележиш, че тук виси едно опашкоподобно нещо. Изглежда, че то не върши нищо. Изглежда като някаква нефункционална структура и, всъщност, това е една от най-честите причини за оперативна намеса в храносмилателния тракт. Това тук е апендиксът. Това е частта, от която започва дебелото ни черво. За да приключим пътната си карта, да кажем, че тази част от дебелото черво, докато се издига нагоре, е наречена дясно дебело черво, но, по-точно, я наричаме възходящ колон. Това е възходящият колон и той прави точно това, което подсказва името – издига се нагоре. Преминава от долна точка в корема ти до по-горна точка и после преминава насам. Преминава напречно, трансверзално – тази част от дебелото черво, която продължава след възходящия колон се нарича напречен (трансверзален) колон. Напречен, понеже преминава напречно. След това ще стигнем до тази част тук. Щом тази част е възходяща, предполагам, че можем да наречем тази част низходящ колон. Низходящ колон. Чудесни са имената. При дебелото черво имената са чудесни. Това е низходящият колон. Както показва името му, той отива надолу. Последната част на дебелото черво, където не слиза повече, но се извива ето така, отива нагоре, наподобява формата на S, тази част се нарича сигмовидно черво, понеже е във формата на S. Това е сигмовидното черво или просто сигма. Абсорбцията на кои неща се случва най-вече в дебелото черво? Ще направя списък ето тук. Кое е най-важното, което абсорбира, и какво е влиянието на това? Първото нещо, за което трябва да мислиш, е водата. Водата е основното нещо, което се абсорбира от дебелото черво и това е много важно за регулиране на изходящите субстанции, които накрая ще излязат тук долу през ануса. Какво би се случило, ако се абсорбира твърде малко вода? Това ще означава, че изпражненията ще са по-воднисти. Понеже не сме абсорбирали водата в тялото си. Това би причинило диария. Диария, понеже ще има твърде много вода, останала в изпражненията. Сега нека помислим за обратния случай. А ако абсорбираме твърде много вода? Ако се абсорбира твърде много вода, тогава изпражненията вече няма да са толкова меки. Водата можем да разглеждаме като компонента на изпражненията, която ги прави сравнително по-меки, така че ако се абсорбира твърде много вода в дебелото черво, ще получим обратното на диария. Ще имаме запек. Запек, което също не е добре. Дебелото черво е много важно за регулиране на това точно колко вода трябва да бъде отделена. Едно от нещата, които можем да споменем в този момент, е болестта, позната като холера. Със сигурност името ти е познато. Това е ужасно заболяване, което се причинява от бактерия, която атакува определени рецептори или определени протеини в чревната лигавица, по-точно, в дебелото черво, и това означава, че започваш да губиш огромно количество течност, което довежда до смърт от дехидратация. Интересното нещо тук е, че ако можеш да задържиш човек хидратиран достатъчно дълго, храносмилателният тракт ще изхвърли бактерията. Ако можеш да поддържаш човек хидратиран, можеш да му помогнеш да преживее болестта. Друго, което бива абсорбирано в дебелото черво, са неорганични йони. Говорихме за това по-рано, когато обсъдихме тънкото черво. Те включват елементи като натрий или калий и, спомни си, натрият се абсорбира посредством котранспортен механизъм (симпортер), например с аминокиселини, за да подпомогне тяхната абсорбция и това се случва, макар и в по-малка степен, и тук в дебелото черво. Едно от интересните неща, които възникват поради това, ако забележиш, вода и неорганични йони, неща като натрий, калий, хлор... дебелото черво не е единственото място, което прави това. Нито пък тънките черва. Всъщност органът, който има най-важна роля за абсорбцията на водата и неорганичните йони, е бъбрекът. Поради това, ако изгубим дебелото черво изцяло, ако имаш някакъв вид инцидент или ако имаш болест като болестта на Крон, или язвен колит, едно от леченията за язвен колит е пълна колектомия, тоест премахва се цялото дебело черво, за да нямаш този възпалителен процес. Няма да можеш да абсорбираш вода или неорганични йони в дебелото черво, но все още имаш бъбреците си. Бъбреците все още могат да изпълнят тази функция. Друго интересно нещо, което ще спомена за дебелото черво, е, че то е богат източник на микроогранизми, микроорганизми като бактерии. Това става малко странно, понеже въпросът може да е защо имаме бактерии в дебелото си черво. Каква е целта на това? Бактериите в дебелото черво подпомагат храносмилането на хранителните вещества, което не се е случило по-рано, понеже ни липсват тези ензими. Те подпомагат храносмилането предимно на въглехидрати и това е значим процес. Прочетох някъде, че около 5% от крайните ти изпражнения са съставени от микроорганизми като бактерии и те са много важни за храносмилане на неща като въглехидрати. Ще поставя въглехидрати в скоби. Често страничните продукти, които се получават в този процес, са газове като метан, СН4, водороден сулфид (сероводород), за което може да не мислиш по този начин, но всъщност обяснява доста. Метанът е основна част от стомашните газове, а водородният сулфид мирише ужасно. Една храна, която често ядем, и която има лоша репутация, е бобът, който е доста богат на въглехидрати, които не можем да абсорбираме, понеже ни липсват ензимите. Микроорганизмите в дебелото черво всъщност извършват голяма част от храносмилането на въглехидратите, които се съдържат в боба. Вероятно ти е познат припевът: "Боб, боб, добър за сърцето, колкото повече ядеш, толкова повече произвеждаш метан и водороден сулфид." Добре, достатъчно. Нека накрая поговорим за последната част на храносмилателния тракт. Сега, когато преминахме през дебелото черво, следващото място, на което отиваме, е ректумът. Ректумът не е отговорен за абсорбция или разграждане. Основното нещо, което ректумът извършва, е съхранение. Всъщност не мислим за това, но е много важна част от храносмилателната система, защото след като сме обработили храната и сме реабсорбирали цялата вода, накрая сме произвели отпадъчен продукт, който ще отнесем до тоалетната, но не искаме той да излезе веднага. Искаш да го задържиш до по-подходящо време да го изхвърлиш, и ректумът е ключов за това, понеже ще задържи изпражненията ни, докато дойде подходящ момент да отидем до тоалетната. Ами последната част на храносмилателния тракт? Анусът. Самият анус е съставен от два сфинктера. Както сигурно си спомняш от обсъждането на хранопровода, сфинктерите са просто мускули, които затварят дупка. Има два сфинктера, които са отговорни за ануса. Има вътрешен анален сфинктер и има външен анален сфинктер. Вътрешният анален сфинктер е съставен от гладки мускулни влакна. Външният анален сфинктер, който един вид обхваща вътрешния анален сфинктер, е съставен от напречнонабраздени мускулни влакна, които подлежат на волеви контрол. Гладките мускулни влакна не подлежат на волеви контрол. Имаме изпражнения в ректума, те избутват вътрешния анален сфинктер, вътрешният анален сфинктер ще се отпусне и ще се отвори, и ще позволи на изпражненията да преминат напред. Това не означава, че всичко веднага излиза, понеже имаме външен анален сфинктер. Това е нещо, което е под наш контрол, но после, най-накрая, стигаме до тоалетната и е време да отпуснем този външен анален сфинктер и да освободим храната, която изядохме в първото видео. Ооо, и след като стигнахме тук, чувстваш ли облекчение?