Стомах

Знаеше ли, че човешкият стомах може да съхранява до 4 литра храна във всеки даден момент. Това е около 2 бутилки кока-кола, удивително! В това видео ще видим как нашият стомах ни помага да обработим храната, която е получил от оралната (устната) кухина и хранопровода. Хайде да разгледаме стомаха. Ще го увелича, за да можем да говорим само за него. Стомахът е основно отговорен за три стъпки. Първо, той получава хапка храна (болус) от хранопровода над себе си. И тази хапка е просто храна, която е била превърната в топче, което сега може да бъде обработено. После стомахът ще направи две неща, за да обработи допълнително храната. Първото нещо, което стомахът прави, е да раздроби хапката, храната. Мускулните стени на стомаха му позволяват да притиска и раздробява тази храна още повече. В допълнение, има и известна степен на хидролиза, т.е. подпомогнато от ензими разграждане, или разлагане на тази хапка. След малко ще говорим за ензима, който е отговорен за този процес. Накрая, след като се случат всички тези неща, се получава продукт, който се нарича химус. Химусът (стомашна каша) е просто смес от това, на което е била разградена хапката, включително стомашните ензими и сокове, които се използват. И после храната ще остане там за малко, понеже стомахът също съхранява храна. Той ще съхранява храната, докато дойде подходящо време химусът да бъде "изстискан" в дванадесетопръстника, или първата част на тънкото черво, за да бъде обработен. И затова можем да съхраняваме два до четири литра храна във всеки даден момент. Как е устроен стомахът? Как освобождаваме тези ензими и разграждаме хапката? Нека разгледаме анатомията на стомаха тук и да видим как тя е отговорна за разграждането на храната. Можем да си представим, че стомахът е покрит с такива вгъвания. Тези вгъвания на стомашната стена спомагат за увеличаването на повърхностната площ. И всъщност тук има един слой клетки. Този слой клетки всъщност секретира много от компонентите на стомашния сок и съдържа много важни компоненти. Важно е да запомним, че в стомаха има три вида клетки. Първият вид, за който ще говоря, се наричат париетални клетки. Основното нещо, което се освобождава от париеталните клетки, е солна киселина. Солната киселина е много силна киселина, тя е много корозивна киселина, която е по-киселинна от киселината в акумулаторите. Освен париетални клетки имаме и главни клетки. (Заб. Главните клетки всъщност са по-близо до дъното на ямката, а париеталните клетки са по-близо до входа ѝ.) Те секретират ензим, наречен пепсиноген. Това е неактивната форма на ензима пепсин. Пепсиногенът е неактивен, а всъщност, за да протече хидролиза, ни трябва ензимът, наречен пепсин. Как се получава пепсин? Ще ни трябва пепсиноген, но пепсиногенът… и когато видиш "ген" в края на името, означава, че е почти готов, просто трябва да бъде обработен. За да превърнем пепсиногена в пепсин ни трябва солна киселина, която ще разгради този протеин, за да го преобразува в тази активна форма, която после може да бъде използвана за хидролиза. Какво би се случило, ако просто имахме купища пепсин или купища солна киселина в стомаха през цялото време? Какво мислиш би се случило със стомаха? Вероятно би се самоизял жив, нали? Все пак имаш клетъчна мембрана, която определено има значително количество протеин, който трябва да е наличен. В допълнение имаш тази силно разяждаща киселинна субстанция, която може да разяде стомаха ти. И всъщност така се получават стомашни язви, но не всички от нас имат стомашни язви. Също така имаме стомашни ямки, които ни позволяват да предотвратим образуването на стомашни язви. Третият тип клетки, които имаме тук, се наричат мукозни клетки. И, точно както името предполага, мукозните клетки отделят слуз (муцин), което е покритие, което покрива лигавицата на стомаха, за да се гарантира, че пепсинът или солната киселина няма да разядат стомаха. Без мукусните клетки бихме се самоизяли живи. Като общ преглед, трите функции, които стомахът изпълнява за нас, са: с мускулните си стени помага за разграждане на хапката физически. Също има ензимен или химичен процес, при който се използва пепсин за разграждане на храната. Самият пепсин разгражда само един вид хранителни вещества и това са протеините. Той разгражда пептидните връзки, или връзките, които свързват аминокиселините помежду им, за да разгради протеиновите макромолекули. Това са единственият вид хранителни вещества, което се разграждат в стомаха ти. След като се хидролизират значително количество протеини, се произвежда химус (стомашна каша), който се съхранява в стомаха, докато не настъпи подходящото време да бъде освободен в следващата част на храносмилателната система, наречена дванадесетопръстник. Това е първата част на тънкото черво. Ето така работи стомахът.