If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Екзокринна функция на панкреаса

Създадено от Ража Нараян.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Следващият орган, за който ще говорим в пътешествието си из корема, е задстомашната жлеза (панкреас). Нарисувах я тук. Нека просто запиша това. Това е задстомашната жлеза, за която може би си чувал/а. Задстомашната жлеза стои под и зад стомаха и един вид "прегръща" първата част на тънкото черво, която може би вече знаеш, че се нарича дванадесетопръстник. Всъщност се увива около него малко повече, отколкото начертах тук. Но стои тук отзад. Всъщност някои хора казват, че задстомашната жлеза стои в напълно отделна част и е отделена от стомаха, тънкото черво, дебелото черво, дори черния дроб. Че не стои в перитонеума. Перитонеумът е мястото, където стоят стомахът и червата ни. Перитонеум е просто засукана дума за корем. Стомахът ни стои в перитонеума, черният ни дроб седи в перитонеума, тънкото черво, дебелото черво, всичко това стои в перитонеума. Но задстомашната жлеза е различна, понеже тя стои в ретроперитонеума. И когато кажа ретроперитонеум, това означава, че стои в задната част на корема. Тя не е сама. Много големи съдове, които преминават през корема, също са там. Абдоминалната аорта, долната куха вена, тези неща, които може би познаваш от другаде. Но тя стои в това различно отделение. И задстомашната жлеза е сила, с която трябва да се съобразяваме, поради две причини. Първо, освобождава доста мощни ензими. Силни ензими, за които ще говорим след малко. Тези мощни ензими могат да разградят много от нашите макромолекули. Неща, които ядем, но също нещата, които ограждат клетъчните ни мембрани или изграждат други части на тялото ни. Не само в ретроперитонеума, но в перитонеума, гръдната кухина, навсякъде другаде в тялото ни. Освобождава силни ензими. Второ, задстомашната жлеза е малко странна, понеже не е капсулирана, по което е различна от други органи като черния дроб. Черният дроб има чернодробна капсула. Бъбрекът е покрит от своя собствена капсула, но задстомашната жлеза е просто групировка от клетки, които някак си стоят в ретроперитонеума. И това затруднява, особено хирурзите, да оперират в близост до нея. Не искаш да се "занасяш" със задстомашната жлеза, понеже тя съдържа всички тези силни ензими, които могат да причинят множество увреждания, ако бъдат освободени. Нищо чудно тогава, че задстомашната жлеза си е получила специален прякор. Много лекари смятат задстомашната жлеза за лъвът в корема, поради важността ѝ и силата на ензимите, които идват от нея. Точно както лъва в джунглата, не искаш да се "закачаш" с панкреаса. Нека отделим няколко минути и да поговорим за това, което прави задстомашната жлеза толкова специална. Физиологически, панкреасът освобождава два вида основни съединения. Първо, имаме екзокринен панкреас. Това означава, че екзокринният панкреас взима соли, ензими... Тези силни ензими, за които говорих по-рано. Взима тези соли и ензими и ги освобождава в дванадесетопръстника. Мисля, че помниш къде е това. Това е първата част на тънкото черво, точно след стомаха. И екзокринният панкреас има четири основни роли, които изпълнява. Първо, както може да си спомниш, понеже панкреасът освобождава съдържанието си в дванадесетопръстника, помисли какво получава дванадесетопръстника малко преди това. Както казахме във видеото за стомаха, получаваме химус, който е бил смлян от стомашната киселина, или солната киселина. Ще ни трябва нещо, което да неутрализира цялата тази киселина. Екзокринният панкреас освобождава бикарбонат. Бикарбонатът ще неутрализира стомашната киселина. Ще неутрализира много ниското рН, което получаваме от стомаха под формата на стомашна киселина. Спомни си, че стомашната киселина е солна киселина. След това ще говорим за някои от тези силни ензими, които обсъдихме по-рано. Един от тях набързо споменахме, когато говорихме за устата – амилаза. Ако помниш, амилазата е отговорна за разграждането на нишестето. Вероятно си спомняш, че нишестето е просто дълговерижен въглехидрат. Нишестето се разгражда на по-малки въглехидрати. Просто ще запиша по-малки въглехидрати. Това включва неща като тези глюкозни мономери или дори дизахариди. След това друг ензим, който също се освобождава от екзокринния панкреас в дванадесетопръстника, е така наречената липаза. Липазата трябва да ни е позната, понеже името предполага, че разгражда липиди. По-точно, ще разгражда триглицериди, които мога да нарисувам тук... Ето един триглицерид тук. Имаш тези вериги мастни киселини, които "излизат" от глицеролната глава. Ще вземе триглицеридите и ще ги разгради до три мастни киселини. Ще изглеждат ето така. (Заб. Има грешка – карбоксилните киселини имат карбоксилна група, а не хидроксилна.) Това е киселинната част и това е частта с мастната киселина, както и неща като моноглицериди. Моноглицеридите ще изглеждат ето така. Наричаме ги "моно", понеже имат само една верига мастна киселина. Можем също да имаме диглицериди, които може да познаеш как изглеждат. Ако начертая един тук. Диглицеридите ще имат две вериги мастни киселини. Ето. Също ще се отдели и глицерол. Глицеролът е това, което получаваш, когато се освободиш от всички вериги мастни киселини. Ще имаш и някои от тези и те са... тук имаме >ОН. Това ще направи липазата. Тя е подобна на лингвалната липаза, която се отделя в устата. Но в устата беше главно за вкус, когато се разграждат триглицеридите. В дванадесетопръстника ензимът разгражда триглицеридите в по-голяма степен. Последната функция на екзокринния панкреас включва протеолитични ензими. Просто ще запиша протеолитични и ще обясня. Има два вида протеолитични ензими. Има трипсиноген и също химотрипсиноген. Това е по-дълга дума – химотрипсиноген. Трипсиноген. Може би си спомняш, че наставката "-оген", както тук, е свързана с т.нар. зимоген. Зимоген означава ензим, който е неактивен в момента, (неактивен прекурсор) понеже има допълнителна връзка. Обикновено това е пептидна връзка, която трябва да бъде разрушена, за да може той да започне да си върши работата. Трипсиногенът е неактивната форма на трипсина. Точно както химотрипсиногенът е неактивната форма на химотрипсина. Те трябва да бъдат активирани. Това се случва в дванадесетопръстника. Там има ензим, наречен ентеропептидаза. Има много ентеропептидази, които покриват дванадесетопръстника. Ентеропептидазата ще преобразува трипсиногена до трипсин. Трипсинът е активната форма, която после ще може да разгради протеините. Тук всъщност протича верижна реакция. След като се образува трипсин, следващата стъпка в активирането на химотрипсиногена се осъществява от трипсина. Трипсинът разкъсва връзка в химотрипсиногена, за да образува – и това е доста дълга дума – химотрипсин. Те ще разградят протеините в дванадесетопръстника. Въпросът ми е – това са ензими и са неактивни, поради, обикновено, една връзка. Но какво се случва, когато тази връзка, която ги прави неактивни, бъде разкъсана? Да кажем, катастрофираш с кола и те ударят в стомаха и е имало достатъчно сила, която може да предостави активационна енергия да разгради една връзка и да превърне трипсиногена в трипсин. Какво ще се случи? Както споменахме по-рано, понеже панкреасът не е капсулиран, активираният трипсин ще активира химотрипсиногена до химотрипсин и после ще разгради всички протеини, които срещне. Това може да са мембранни протеини. Може да са протеини, които са на повърхността на дванадесетопръстника. Може да са протеини, които сме погълнали с храната, или може да са протеини, които са налични в панкреаса. Можеш да видиш защо толкова се страхуваме от панкреаса. Ето защо панкреасът е нещо, което не искаш да се уврежда. Понеже може да се активират тези смъртоносни ензими, които трябва да работят в дванадесетопръстника.