Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:14:13

Видео транскрипция

Сега ще поговорим за хуморалната реакция, свързана с B-лимфоцитите. Наричани са още В-клетки. Ще ги нарисувам в синьо. Това е един В-лимфоцит. Лимфоцитите са подвид бели кръвни клетки. Синтезира се от костния мозък. „В-“ идва от „бурса на Фабриции“, но няма да навлизаме в подробности. На повърхността им има много протеини. Около 10 000 на брой. В-клетките са ми много интересни. Протеините по тях изглеждат така. Ще нарисувам няколко. Както виждате, това са всъщност протеинови комплекси. Те се състоят от четири отделни протеина. Ще ги наречем мембранно свързани антитела. Ще говоря в подробности за тях. Сигурно сте чували този термин. Имаме антитела за определен грип или вирус и ще говорим повече за това по-нататък. Антителата са просто протеини. Често ги наричат имуноглобулини. Тези термини означават едно и също. Антителата или имуноглобулините са просто протеини. Те се намират на повърхността на В-клетките и се мембранно свързани. Обикновено, когато говорим за антитела, това са свободни антитела, които се движат свободно в телата ни. Ще говорим в подробности как се синтезират. Това, което е наистина интересно за мембранно свързаните антитела и по-конкретно за В-клетките, е, че всяка В-клетка има по себе си един тип мембранно свързано антитяло. Също така ще има антитела, които ще са различни Ще се съсредоточим върху това, къде са различни. Първо ще ги нарисувам в един и същ цвят, преди да разгледаме къде са различни. И двете клетки са В-клетки. И двете имат антитела по себе си. Интересното при тях е, че всяка В-клетка има променящ се участък на това антитяло, който може да приема различни форми. Това антитяло може да изглежда така. Ще го обясня подробно. Константният участък за всяко антитяло е оцветен в зелено, а това е променящият се участък. Ще оцветя променящия се участък тук в розово. Всички антитела, свързани с мембраната на тази клетка, ще имат едни и същи променящи се участъци. Тази В-клетка ще има различни променящи се участъци. Ще ги оцветя в различен цвят. Ще използвам маджента. Тези променящи се участъци ще бъдат различни. Тази клетка има 10 000 такива антитела на повърхността си и всяко едно от тях има едни и същи променящи се участъци, но те ще са различни от участъците на тази В-клетка. Съществуват 10 милиарда различни комбинации на променящи се участъци. Ще обясня защо те са необходими, но първият въпрос е: Как се получават толкова много различни комбинации? Може би знаете, че протеините на повечето клетки, се произвеждат от гените на съответната клетка. Ще нарисувам клетъчно ядро. Вътре има ДНК. Тази клетка има ядро и в него има ДНК. Ако тези две В-клетки са породени от един и същ патоген и следователно са от едно и също поколение клетки, не трябва ли да имат еднаква ДНК? Ако са с едни и същи ДНК, защо протеините, които изграждат, са различни? Как се променят? Това, което е изключително интересно за В-клетките и Т-клетките, е тяхното развитие, т.нар. хемопоеза – развитието на лимфоцитите. В определен етап от развитието им се извършва разбъркване на тази част от тяхната ДНК, която отговаря за тези части от протеина. Извършват се много разбърквания. Обикновено, когато говорим за ДНК, искаме да запазим информацията, а не да я разбъркаме. Но при съзряването на тези лимфоцити или В-клетки в един етап от развитието им нарочно се извършва разбъркване на ДНК, отговаряща за тези части. Това води до разнообразието от променящи се участъци на тези мембранно свързани имуноглобулини. Ще разберем защо има такова разнообразие. Тялото ни може да бъде инфектирано от най-различни неща. Както вирусите, така и бактериите мутират и еволюират. Никога не знаем какво ще проникне в телата ни. Затова чрез В-клетките и Т-клетките имунната ни система създава множество комбинации антитела, които да се свържат с различните патогени. Например, в тялото ни се показва нов вирус. Досега този вирус е непознат за света. Тази В-клетка ще се сблъска с него и няма да се прикрепи към него. Друга В-клетка ще се сблъска с него и отново няма да се прикрепи. Може би това ще се случи с хиляди В-клетки, но тъй като имаме много от тях с най-различни комбинации променящи се участъци на рецепторите им, накрая една от тях ще се свърже с вируса. Например тази. Ще се свърже с част от повърхността на вируса. Вместо вирус това може да бъде нова бактерия или чужд протеин. Тази част от повърхността, с която клетката се свързва, се нарича епитоп. Не забравяйте, че другите В-клетки няма да се прикрепят към този патоген – само конкретната клетка, която има съответната комбинация. Те са на брой 10 на 10-та степен. Всъщност не са толкова много. По време на развитието им се отстраняват всички комбинации, които биха се свързали с ваши клетки, към които не бива да има имунна реакция. Комбинациите, които пораждат автоимунитет, се премахват. Всъщност комбинациите не са 10 на 10-та степен – 10 милиарда, а по-малко. Изваждаме всички комбинации, които биха се свързали със собствените ни клетки, но все пак остава огромно количество комбинации, които може да се свържат поне с някоя част от патоген, вирус или бактерия. Щом една от тези В-клетки се свърже, казва: „Аз съм късметлийката, която се свърза с този нов патоген.“ След свързването си с патогена тя се активира. По-нататък ще го обясня по-подробно. Обикновено, за да се активира клетката, й е необходима помощ от T-хелпери, но не искам да ви обърквам тук. В този случай ще предположим, че за активирането е необходимо само клетката да се свърже с патогена. В повечето случаи са необходими и Т-хелпери. Ще обясня защо това е важно. Това е механизъм за безопасност за имунната ви система. След като тази клетка се активира, тя започва да се клонира. Тя си казва: „Аз си пасвам с този вирус“, и започва да се клонира. Започва да се дели. Ще се появят множество нейни версии. Те също започват да се множат и диференцират. Диференцирането означава, че приемат определени роли. Има два вида диференциране. Ще се произведат стотици хиляди такива клетки. Някои се превръщат в клетки на имунната памет. Това са В-клетки, които се застояват дълго време и имат подходящите рецептори с променящи се участъци на тях. Някои ще бъдат клетки на имунната памет и ще бъдат по-голям брой, отколкото са били първоначално. Ако след 10 години този вирус отново влезе в организма ни, тези клетки ще са повече на брой и е по-вероятно да се сблъскат с него и да се активират. Някои ще се превърнат в ефекторни клетки. Ефекторните клетки извършват някаква дейност. Ефекторните клетки произвеждат антитела. понякога ефекторните клетки се наричат плазматични клетки. Започват да произвеждат антитела. Произведените от тях антитела имат същата комбинация, каквато са имали, когато са били мембранно свързани. Те започват да синтезират антитела с една и съща комбинация. Започват да произвеждат много антитела. Тези хиляди протеини могат да се свържат с новия патоген. Активираната ефекторна клетка произвежда 2000 антитела в секунда. Ако имаме много от тях, ще има много антитела, движещи се свободно в нас, в тъканите ни. Това е важно и се нарича хуморална защита, защото, ако сте инфектирани от много вируси, ще произведете много такива антитела. Те се синтезират от ефекторните клетки и тези конкретни антитела започват да се прикрепят. Ще го нарисувам. Конкретните антитела започват да се прикрепят към тези вируси и това е важно по няколко причини. Първо – така те се маркират за обработка. Във фагоцитозата това се нарича опсонизация. Когато молекули се маркират за обработка и така се улесняват фагоцитите да ги изядат. Антителата се прикрепят и казват: „Фагоцити, улесняваме ви. Трябва да изядете точно тези патогени.“ Също така това ще затрудни функционирането на вирусите. Когато от едната им страна виси това антитяло, може да им е по-трудно да навлизат в клетките Другото важно нещо за антителата е, че всяко едно от тях има две идентични тежки и две леки вериги. Всяка една от тях има конкретен променящ се участък, който може да се свърже с епитопа на вирус. Представете си какво се случва ако всяка верига се свърже с епитопи на вируси. Така тези вируси ще са слепени един за друг и това е още по-ефективно. Няма да могат да функционират нормално. Няма да могат да пробиват мембраните на клетките и са идеално маркирани. Те са опсонизирани, за да може фагоцитите да ги намерят и изядат. По-нататък ще говорим в подробности за В-клетките, но аз смятам, че е удивително колко много комбинации съществуват. Те са достатъчно, за да разпознаят почти всичко, което може да съществува в човешките течности, но още не сме разрешили всички проблеми. Още не сме разрешили въпроса за това, какво се случва, когато патогенът влезе в клетката, или когато имаме ракови клетки. Как убиваме клетки, които са повредени?