Междугалактичен мащаб

В предишното видео бяхме изумени от тази гледка на Млечния път, снимана от Земята, и си дадохме сметка в колко огромни и многобройни звезди се взираме. Дори всяка от тези точки да е звезда, това е огромно количество звезди. Всяка от тези точки обаче се равнява на хиляди звезди. Умовете ни не можаха да го поберат. В това видео ще видим пък, че това в известен смисъл е само началото. В някаква степен ще спра да правя тези аналогии с частиците пясък и футболното игрище, защото, от един момент нататък, частиците пясък стават толкова големи, че ние не можем дори да започнем да ги осмисляме. Нека обаче започнем с нашия Млечен път. Видяхме в предишното видео, че се намираме на около 25 000 светлинни години от центъра му. Той е около 100 000 светлинни години в диаметър. Нека го сравним с близките му съседи. Да видим Местната група. Когато говорим за Местна група, става въпрос за местната група галактики. Това е Местната група на Млечния път. Това тук сме ние, на около 25 000 светлинни години от центъра на Млечния път. Има няколко от тези "малки" – използвам "малки" в кавички – защото това също са огромни тела, също невъобразими обекти. Имаме едни сателитни галактики наоколо, някои от които под гравитационното влияние на Млечния път. Най-близката голяма галактика е Андромеда, точно тук. За това разстояние тук вече ще започнем да говорим в милиони светлинни години. Това разстояние тук е 2,5 милиона светлинни години. Само за сравнение, ако дава някаква представа, една светлинна година е приблизително колкото радиуса на Облака на Оорт. Друг начин за осмисляне е това – един радиус на Облака на Оорт е около 50 000 или 60 000 астрономически единици. Това е разстоянието от Слънцето до Земята. Тоест може да се възприеме като 2,5 милиона по 60 000 (или някъде толкова) пъти разстоянието между Слънцето и Земята. Разстоянието, за което говорим, е невероятно голямо, а е само за да стигнем до най-близката голяма галактика. Дори тези неща са огромни, с много – имам в предвид невъобразимо много – звезди. За Андромеда казахме, по-конкретно, че ако Млечният път има между 200 и 400 милиарда звезди, то се смята, че Андромеда има около един трилион звезди. Това вече са просто числа. Трудно е да се възприеме. Няма да спрем дотук обаче. Цялата тази диаграма е около четири светлинни години широка от единия до другия край. От единия до другия край, е около – съжалявам, не четири светлинни години. Това са четири милиона светлинни години. Четири светлинни години е само разстоянието от нас до звездата Алфа Кентавър. Това е нищо. Би отнело на Вояджър 1 само 80 000 години да я достигне. Тук става дума за 4 милиона светлинни години. Значи, един милион пъти разстоянието до най-близката звезда. Дори това обаче – започвам да се запъвам, защото нямам думи, с които да го опиша – дори това е малко в междугалактичен мащаб. Когато умалим изображението, се вижда нашата Местна група. Местната ни група е тук. Това е галактическият Свръхкуп Дева. Всяка от тези точки е поне една галактика. Може и да е повече от една. Този диаметър пък е 150 милиона светлинни години. Това означава, че разстоянието, което видяхме в Местната група между Млечния път и Андромеда – 2,5 милиона светлинни години – би било само една малка точка; това би било разстоянието от Млечния път до Андромеда. Сега наблюдаваме Свръхкупа Дева, който е 150 милиона светлинни години в диаметър. Обаче все още не сме приключили. Можем да се отдалечим още повече. Можем да умалим още повече и тук след Свръхкупа Дева; 150 милиона светлинни години беше последната диаграма, а тази тук – по възможност исках да оставя и двете на екрана – тези 150 милиона години биха се вместили точно тук на тази схема. Това са всички свръхкупове близо до нас. "Близо" отново трябва да се възприема много фигуративно. Тук "близо" e около 150 милиона светлинни години. Един милиард светлинни години е – две, три, четири, пет – един милиард светлинни години е от някъде тук до тук. Започваме да говорим в доста големи – предполагам, че винаги сме говорили в доста големи мащаби. Сега те са дори по-големи. Все още не сме приключили обаче. Цялата тази диаграма – искам да е ясно, че тези точки, които виждаш, не са звезди. Това дори не са купове от звезди. Това дори не са купове от милиони или дори милиарди звезди. Всяка от тези точки е куп от галактики, а във всяка от тези галактики има от стотици милиарди до трилиони звезди. В момента говорим за невъобразимо голям мащаб. Въпреки това все още не сме приключили. Все още не сме приключили. Това е около един милиард светлинни години по дължина. Ето тук обаче е най-добрата представа, което имаме за видимата Вселена. В бъдещи видеа ще си говорим доста повече за това какво означава понятието "видима Вселена". Ако умалим достатъчно, цялата тази диаграма, около един милиард светлинни години, би се побрала тук. Говорим за много малка част от този обсег тук, а това е само видимата Вселена. Искам да е ясно. Това не е цялата Вселена. Като казваме, че това е видимата Вселена, помисли си за какво става въпрос тук. Когато си мислим за една точка тук, и я наблюдаваме и, нека кажем, тя е на около 13 милиарда светлинни години разстояние. Да кажем, че е на 13 милиарда. Ще говорим повече за това в предстоящи видеа, 13 милиарда светлинни години. Имам чувството, че е светотатство да се пише върху това, защото сложността, която виждаме, е умопобъркваща. Светлината на този обект на 13 милиарда светлинни години обаче тъкмо е достигнала до нас. Тази светлина е напуснала някаква точка преди 13 милиарда светлинни години. Това, което всъщност правим, е да наблюдаваме този обект близко след началото на Вселената. Причината това да е видимата Вселена е, че може да е имало нещо малко по-надалеч. Може би светлината му все още не е достигнала до нас или може би самата Вселена, ще говорим повече за това, расте толкова бързо, че светлината никога няма да ни достигне. Тоест има голяма въпросителна относно истинския размер на Вселената. Някои хора може да си кажат: "Добре, но има ли значение?", защото това, само по себе си, е огромно разстояние. Искам да ти е ясно. Ако тази светлина тук идва от 13 милиарда светлинни години разстояние, или ако това е отдалечено на 13 милиарда светлинни години, можеш да заключиш, че всичко, което можем да наблюдаваме, или чието минало можем да видим, има радиус от около 26 милиарда години. Дори в това обаче трябва да сме внимателни, защото, помни, Вселената се разширява. Когато тази светлина е била излъчена – ще направя цяло видео за това, защото геометричният принцип е труден за визуализиране – когато тази светлина е била излъчена, там, където сме в Свръхкупа Дева, разположен в Галактиката Млечен път, е било много по-близо до тази точка. Тя е била на – искам да съм сигурен, че не греша – 36 милиона светлинни години разстояние. Тоест предполагам сме били наистина близо, по астрономични мащаби. Били сме наистина близо, само на 36 милиона светлинни години разстояние от този обект, когато светлината е тръгнала от него. Тази светлина обаче е пътувала към нас и през цялото това време Вселената се е разширявала. Значи ние също така сме се отдалечавали от нея, ако се замислиш за целия космос, че всичко се е разраствало надалеч едно от друго, и само 13 милиарда години по-късно светлината най-после ни е настигнала. През цялото време, в което това се е случвало обаче, този обект също се е движел. Този обект също се е отдалечавал от нас. Следователно най-доброто ни предположение за това къде се намира този обект в момента, взимайки в предвид как космоса се разширява, е, че е на около 40 или 45 милиарда светлинни години разстояние. Просто наблюдаваме откъде е била излъчвана тази светлина преди 13 милиарда години. Нека е ясно. Това, което виждаме, тази светлина идва от нещо наистина много примитивно. Обектът или пространството, което я е излъчвало, сега се е кондензирало в много повече, ако мога така да се изразя, зрели астрономически форми. Ако погледнем от друга гледна точка, хора, намиращи се в онази точка от пространството сега, които са се отдалечили на 46 милиарда години, когато наблюдават нашата област в космоса няма да ни видят. Няма да видят Земята такава, каквато е сега. Ще видят този регион от космоса, когато Земята е била в наистина примитивна фаза, малко след Големия взрив. Когато използвам думи като "малко след", също е силно фигуративно. Все пак говорим за стотици хиляди, или дори милиони, години. Ще говорим повече за това в някое бъдещо видео. Целта на това обаче беше, че всичко това е отвъд умопомрачително. Бих казал, че последното видео за Млечния път беше, само по себе си, умопомрачително. Сега обаче навлизаме в една реалност, където Млечния път се превръща в нещо почти невероятно незначително, ако се замислиш за тази картина тук. А наистина умопомрачителното нещо е, че, ако някой ми каже, че това е цялата Вселена, това би поставило нещата в някаква перспектива. Не се знае обаче какво има отвъд това. Има някои предположения, че това може да е само 10 на 23-а част от цялата Вселена. Може дори да се окаже, че цялата Вселена е по-малка от това, което наистина дава повод за размисъл. Ще приключа тук обаче, защото мисля, че няма значение как го възприемаш, то просто – не знам. Всъщност, преди да започна това видео, се взирах в някои от тези снимки около половин час. Това е най-малко продуктивният ми ден, защото вдъхва толкова изумление просто да се замислиш какво тези точки и точки от точки наистина означават.