If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:14:13

Видео транскрипция

Това е сърце на фетус. Изглежда доста като сърцето на възрастния, освен две интересни разлики, които ще обсъдим. Първото нещо, което искам да забележиш, е, че съм нарисувал кръвта предимно в лилав цвят. Знаем, че в сърцето на възрастния има ясно разграничение между наситената с кислород кръв и бедната на кислород кръв. Но в сърцето на фетуса навсякъде имаш нещо подобно на това. Нека започнем, като се ориентираме – този кръвоносен съд отгоре е различен, нали така? Има синя кръв, вместо лилава кръв. Причината за това е, че тази кръв се връща от тялото, а тялото е използвало колкото може повече кислород. Това е горната куха вена, връщаща кръвта обратно от ръцете и особено от областта на главата. Също така отдолу има кръв, навлизаща в сърцето от долната куха вена. Тя също идва от тялото, но я начертах по-розова. Защо? Понеже, помни, има също... в допълнение към връщащата се кръв от тялото, има също кръв, идваща от пъпната вена. Не искам да забравяш това, понеже пъпната вена всъщност доставя богата на кислород кръв от плацентата и се смесва с долната куха вена. Така че не е ярко червена, но има розов оттенък. Това е единственият главен източник на кислород за зародиша – пъпната вена. Така че това е много, много важно. Затова, когато се смеси с тази синя кръв от горната куха вена в дясното предсърдие, получаваме това лилаво нещо. И, разбира се – нека набързо надпиша останалите кухини. Имаш десен вентрикул, ляво предсърдие, ляв вентрикул. Това са четирите кухини. Ще надпиша и главните артерии и вени. Това отгоре е аортата. Имам също белодробна артерия и белодробни вени. Ще надпиша тази страна тук – белодробни вени. Но виждаш, че и от другата страна има две. Така изглежда сърцето на зародиша и нека помислим какво става в сърцето на зародиша и как протича кръвта. За да направя това, нека започна, като нарисувам белите дробове, понеже това ще ми помогне да опиша пътя на кръвта. Това са белите дробове. Да кажем, че това е десният бял дроб. И, разбира се, и вляво има един. Нека го начертая, за да не забравим, че съществува. Но за този пример ще използвам десния бял дроб. Това е левият ни бял дроб. Дори начертах сърдечната изрезка. В десния бял дроб кръвта идва от – да кажем, че е от белодробната артерия. Кръвта идва насам от белодробната артерия и навлиза в малките съдове, малките артериоли. Ще ги начертая в същия лилав цвят. Ще навлезе в малките артериоли и после ще навлезе в малките капиляри, още по-тесни кръвоносни съдове. Тези капиляри ще се срещнат с алвеоларните торбички. При възрастните тези торбички са пълни с въздух. Но при зародиша там няма нищо друго, освен течност. Просто са пълни с амниотична течност. Това просто е запълнено с течност. Ако разсъждаваш за това, какво очакваш – нивата на кислород да са високи или ниски? Ако това е пълно с амниотична течност, нивата ще са доста ниски. Няма много кислород там. Всъщност кръвта дори не отива до белите дробове, за да получи кислород, понеже казахме, че главният източник на кислород за зародиша е пъпната вена. Оттам идва по-голямата част от кислорода. И в крайна сметка, понеже има толкова малко кислород в алвеоларните торбички, те имат тази способност да накарат артериолите да се съкратят. В тези артериоли има гладка мускулатура и алвеоларните торбички, поради ниското ниво на кислород, карат мускулатурата да се съкрати. Това буквално стеснява съдовете и ги прави по-тесни – нещо ето такова, по-тесен кръвоносен съд. Когато се съкрати, когато имаш по-малък радиус на този кръвоносен съд, какво точно означава това? Означава, че тук съпротивлението се е увеличило. Разбира се, ако се случи веднъж, това не е голяма работа, но ако се случи в милиони артериоли навсякъде в белите дробове, тогава всъщност белодробната артерия – и двете, и от двете страни – ще има много високо съпротивление. Този процес на увеличаване на съпротивлението, когато количеството кислород е ниско – спомни си, дадохме име на този процес – този процес се нарича хипоксична – което просто означава ниско ниво на кислород – белодробна – което се отнася до белите дробове – вазо, което означава кръвоносен съд, констрикция – стесняване, тоест, стесняване на кръвоносни съдове. Това е процесът, за който говорим. Хипоксична белодробна вазоконстрикция. Това се случва при възрастни, но също се случва при зародиша. И е много важно при зародиша, понеже белите дробове, и левия, и десния, са пълни с течност и тя позволява на кръвоносните съдове да се съкратят. По-скоро е причина кръвоносните съдове да се съкратят. И това повишава съпротивлението, което изпитват белодробните артерии. Ако има голямо съпротивление, помисли какво означава това. Това означава, че ако сърцето иска да изпомпи кръв към белите дробове, ще трябва да повиши налягането. Налягането в белодробната артерия се повишава, а ако налягането там е високо, това означава, че налягането в десния вентрикул ще е високо. Ако налягането в десния вентрикул е високо, кръвта трябва някак да влезе там. Налягането в дясното предсърдие се увеличава. Налягането навсякъде се увеличава и сърцето е изправено пред избор. То може или да продължава да опитва да изпомпи кръв в белите дробове, въпреки че там има много съпротивление, или може да опита да намери пряк път. Да заобиколи белите дробове. И идеята за прекия път е това, за което говорим при сърцето на зародиша. Всъщност, има два преки пътя за кръвта от дясната страна, или дясното предсърдие, или десния вентрикул, или белодробната артерия, да отиде вляво. Като кажа "вляво", имам предвид в аортата или лявото предсърдие, или левия вентрикул. Но в крайна сметка, искаш кръвта да постъпи в аортата. Искаш да се сетиш за умен начин да го направиш и да успееш да заобиколиш белите дробове. Това е предизвикателството. Как сърцето на зародиша се справя с него? Как заобикаля белите дробове? По два главни начина. Ще ги нарисувам. Ще започна, като нарисувам увеличена версия на тази част тук. Да кажем, че увелича това и ще опитам да го скицирам тук. Да видим дали мога да го направя добре. Това е същото квадратче. Искам да се уверя, че не сме объркани от начина, по който чертая това. Това е увеличена версия на тази част. Ако погледнеш отблизо, ще видиш, че има стена. Същата стена, която начертах. Но не е само една стена, а две стени в едно. Това е първата идея, която искам да изтъкна, че има не само една, а две стени. Това се нарича септум примум. Септум означава просто "стена", а примум е латинската дума за "първи". Септум примум е тази стена тук, от тази страна. Септум секундум е другата стена. Имаш две стени, една до друга. Те изглеждат почти като една стена, но всъщност са две. Това е септум секундум. И за да се уверя, че сме ориентирани, от тази страна е дясното предсърдие, а от тази страна е лявото предсърдие. Спомни си, нашата цел е някак да заобиколим белите дробове. Това означава да докараме кръв оттук до другата страна по някакъв начин. Когато погледнеш септума отблизо, септум секундум – ако го погледнеш отблизо – тук има малка дупка. Представи си парче швейцарско сирене. Ако гледам тази стена, все едно е парче швейцарско сирене, отворът всъщност е в стената. Тук има малък отвор. Ако поставя пръста си тук – да кажем, че вкарам пръста си точно тук – ще мога да докосна... от дясното предсърдие ще мога да докосна септум примум, понеже има отвор в стената. И този отвор – да извадя пръста си оттам – този отвор е наречен форамен овале (foramen ovale). Ще го надпиша – форамен овале (овален прозорец). Този отвор е форамен овале. Вместо да го наречем отвор, можем да го наречем с пълното му име. Форамен овале e точно тук. Оказва се, че септум примум също е малко като парче швейцарско сирене. И двете са като малки парчета швейцарско сирене. И той има малък отвор в стената си. Помисли. Какво ще се случи, ако налягането в дясното предсърдие е много високо? Налягането от тази страна е много високо. И, разбира се, налягането е вид сила, която оказва "натиск" върху повърхностната площ на кухината. Кръвта натиска във всички посоки. Когато оказва натиск тук, точно върху форамен овале, какво ще се случи? Точно в тази точка, ако има налягане, тогава септум примум върши нещо интересно – става малко като капаче или като клапа и се отваря. Отваря се ето така и – бинго – имаш достъп. Кръв от дясното предсърдие ще потече право в лявото предсърдие, понеже септум примум е станал клапа и се е отворил. Нека скицирам наново това в средната рисунка, да го направя както трябва. Вместо да го рисувам така, тук буквално има малка клапа, тази тъканна клапа септум примум. Тук рисувам септум секундум и ще начертая кръвта, която преминава. Имаш кръв, която протича оттук – и нека се уверя, че правя това правилно – и ето тук кръвта ще премине оттук в лявото предсърдие. Запомни, този малък отвор – не мога да го начертая лесно, но си представи, че там има дупка – в стената на септум секундум... кръвта преминава през този отвор, който се нарича форамен овале. И когато казах, че има два начина, това е първият начин. Първият начин е да пропуснем кръв от дясното предсърдие директно в лявото предсърдие, тъй като след като стигне там, кръвта буквално е заобиколила белите дробове. Но това е само един от двата начина. Не цялата кръв в дясното предсърдие преминава през форамен овале. Не цялата. Част от кръвта преминава по нормалния път. Преминава през трикуспидалната клапа в десния вентрикул. Ако кръвта отива в десния вентрикул, това е нещо хубаво. Защо? Понеже искаме да сме сигурни, че десният вентрикул изпомпва кръв, искаме да сме сигурни, че той се упражнява, че тези мускули стават силни. Десният вентрикул ще свърши работата си, ще изпомпи кръв в белодробните артерии, лявата и дясната белодробни артерии, и тази кръв е изправена, както казах преди, пред голямо съпротивление. Затова има друг малък трик. Оказва се, че има друго място, през което кръвта да премине. Гледаш тази картинка и си мислиш: "Не виждам откъде". Има само лява белодробна артерия и дясна белодробна артерия. Но има друго място. Оказва се, че сърцето на зародиша има малък съд тук. Ще го направя в друг цвят. Има малък съд тук и този съд позволява на кръвта да премине. Кръвта може да премине през този съд. Това е много готино. Понеже можеш да видиш как кръвта може да отиде директно от белодробната артерия в аортата, а после надолу. Това е вторият начин. И този малък съд тук – ще го оградя и наименувам. Това е артериален канал или дуктус артериозус (ductus arteriosus). Тук има и друг съд, наречен венозен канал (ductus venosus). А това е артериален канал (ductus arteriosus). Това е вторият начин. Първият е да преминем от дясното предсърдие в лявото предсърдие, а вторият начин е да преминем от белодробните артерии в аортата. Това са двата основни начина. И сега можеш да видиш, че кръвта ще заобиколи белите дробове по тези начини. Означава ли това, че никаква кръв не отива в белите дробове? Не. Малко кръв отива в белите дробове. Всъщност, около 10% отива в белите дробове, но 90% минава по един от тези двата пътя, или през дуктус артериозус, или през форамен овале. Това са интересни разлики между сърцето на плода и сърцето на възрастния.