Дисплазия на дебелото черво

Аз съм Сал и все още съм в Медицинския колеж Стандфорд с доктор Конъли. – Сал ще продължи с уроците. Получаваш един кредит за днес. – Отлично. Майка ми ще е горда. – Днес ще разгледаме полип на дебелото черво. Казахме преди, че полипът е нещо, което изпъква ето така. – В последното видео видяхме, че това не беше полип. Беше раздразнена част на червото? – Да. Беше много леко изпъкнало. Беше... – Нека взема химикала. Тук се объркахме. – Беше просто раздразнена част. – Разбирам. – Сега имаме по-голяма част. – Разбирам. Затова изглежда... всичко е по-... – Можеш да видиш, че жлезите изглеждат мънички тук. – Този последен срез, приблизително, колко голямо ще е това? – Ще е с около този размер. Да сме честни, вероятно това беше това, което е в основата на тази област тук. – Разбирам. – И после нарасна до нещо по-голямо от това. – Не беше точно това. – Не, не беше. – Може да нарасне до полип. – Може да нарасне до това. Това е нещо, при което, когато имаме резекция на дебелото черво, ако има рак, често има полип. – Добре. – Има област с това разрастване, както видяхме с хиперплазията. – Не задължително където е ракът? Това е в същата част на дебелото черво. – Да. Откриваме, че хората с рак на дебелото черво често имат много други предракови лезии. И можеш да видиш... – Виждам. Червата им преминават през голямо травмиране. – Част от това е фамилна предразположеност, най-често са предразположени към това. Не знаем дали е от излагане на дразнители от околната среда, или нещо друго. – Разбирам. Само да припомня какво се случва тук – изряза част от дебелото черво – можеш да го приемеш за тръбичка – понеже в него имаше рак. – Да. – И това нещо може да е някакъв друг полип, който е в същата част, която е изразяна. – Да. – Може би вторият срез, който видяхме с раздразнението, може да е ето тук. Разбирам. – Всъщност е важно, че обикновено няма да видиш този срез при пациент, понеже почти всички полипи – когато колоноскопистът навлиза, ги премахва с колоноскопа. – Разбирам, понеже не знае дали е раково, или не. – Ще го премахне, но няма да видиш цялата стена. Ето тук – имам предвид, това е цялата стена и тук имаш мускул. – Разбирам. – Това е мускулната част на стената. – Това наистина слиза надолу по цялата част от стената. – Разбирам. – Това е по-голяма част и това е за да покажем полипа в естествената му среда. Започваме да разглеждаме полипа тук. Първо ще започнем ето тук, при което ще се върнем към нормалния строеж. – Добре. – Казахме, че тези се очаква да са тръбички. За щастие, това е изрязано точно през средата на тръбичката. Можеш да видиш колко голям трябва да е отворът. Това тук е нормалния строеж. Ако се преместим малко, ще дойда насам, можеш да видиш, че имаш област, в която има малко раздразнение. Това е малко неправилно, както видяхме преди, но реалният проблем е, че това изпъква. – Добре. – И се чудим какво е това, което изпъква. На студентите по медицина казваме да мислят като патолог, че първо трябва да разгледаш цялостната структура. Това е анормална структура. – Да. – Обикновено нямаш бучки, които изпъкват. Следващото нещо, което ще направиш... – В три измерения това ще изглежда ли като гъба? – Да. Ще изглежда като гъба. Всъщност по припцип имат вгъвания върху себе си, така че изглеждат повече като цвекло, понеже са с цвят на цвекло. – Виждам. – Когато погледнеш тук... – Също и този цвят? – Да. Те нямат много цвят. Всъщност, колоноскопистът, когато погледне полип, може да каже дали има вероятност за рак, понеже се появяват странни проби от кръвоносни съдове. – Искам да поясня, че те не са с този лилав цвят, който виждаме на слайда. – Не. – Това е добавен цвят. – Тънка част и трябваше да поставим – иначе щеше да е безцветно, така че трябваше да го оцветим. – Да. Логично е. – И сега ще начертая областта, в която ще направя сравнение. Виждаш ли това тънко нещо тук. – Да. – Ще... – Погледни това. – Сега... – Чудесата на науката. – Да. – Технология. – Това са клетки, които са сравнително нормални. Това са клетки, които са анормални. Когато ги погледне, патологът веднага казва, че тези изглеждат ядосани. – Така е. И аз бих казал това. – Когато погледнеш... ядосани са, защото не се държат както трябва. Ядрата трябва да са отдолу. Нещата, които ти трябват, за да си свършиш работата, са отгоре. – Да. – И когато погледнеш тези, направо се питаш къде е работата им. Няколко от тях произвеждат муцин, но тези имат ядра с различни размери и форми. – Да. И те са просто... – Те просто си вършат своето нещо. – Дори не произвеждат муцин. – Не, някои произвеждат муцин, но много от тях просто растат. Обикновено на финала клетката е заета със специфична функция – наричаме това диференциация. – Да. – Ако клетката е заета с диференциацията, няма голям капацитет за растеж. – А ако расте много, по принцип не извършва диференциация. Затова се наблюдава този хаос от ядра, по-малко придържане към нормалните структури. И не произвеждаш толкова много. Това се нарича дисплазия. – Дисплазия. – Д-И-С... – Да, плазия е лошото нещо. – Това е неправилният растеж. И това, което казваме, е, че не харесваме вида на тези, тези отделни клетки изглеждат диспластични и растат. – После, за да кажем дали е рак, ракът означава, че в този орган – начертаваш тази линия в пясъка. – Буквално, ако преминеш тази граница тук, това е рак? – Да. – Дори ако съм в полипа тук, контролирам неконтролируеми ракови клетки и това е мутирало и не загива, както трябва, пак няма официално да го наречеш рак. – Не. Има междинен термин, който се отнася за случаите, при които ракът все още е на обичайното място, и това е карцином in situ. – Разбирам. – Карцином in situ означава, че това е неинвазивен рак. Следователно, повечето хора няма да го нарекат рак. Просто изглежда толкова странно, знаеш, че ще направи това, ако има възможност или време. – Разбирам. Казваме, че ако нещо е тук, карцином in situ, то в крайна сметка ще стигне до там. – Да. Изглежда толкова ангажирано с растежа и толкова агресивно, и така слабо диференцирано, че знаеш, че ако му дадеш време, се притесняваме, че ще нарасне. – Логично е. –Но тук това е дисплазия, това ни притеснява, че нараства толкова бързо. Същественото при хиперплазията е, че след премахване на стимула или дразнителя, се връща към нормалното. А това няма. – Разбирам. Както казахме, ако има някакъв дразнител, освен ако не направим... около седмица по-късно, например след две седмици тази хиперплазия ще изчезне. Дисплазията ще остане. – Точно така. Ключовата дума, която използваме, е автономност. – Автономност. Това е независимо. – Просто ще нарасне, без значение от всичко. Не се интересува от насоките от съседните клетки. Няма нужда от нещо да го задвижва. Имаш това нарастване. Ако това расте и е само по себе си, и расте, тогава се нарича неоплазия. Това е последната плазия. – Неоплазията показва дисплазия... – Да. Дисплазията е повече, когато навлезеш да погледнеш тези характеристики... – О. Това е като определена характеристика. – Тези клетки не растат правилно. – Това е пример за дисплазия. – Да. – Това е дисплазия. А после, като цяло, тази бучка е ново образувание. – Ново образувание, нео. – Това е нова плазия. Когато го използваш в медицинската сфера, означава, че расте самостоятелно. – И как знаем, че е ново? Понеже, както каза, изпъква като хиперплазията. Откъде знаем, че не е било тук от една година, например? – О, вероятно е било. Мисля, че всъщност е дошло от област тук. И вероятно преди това е имало дразнители или хиперплазия. Ще продължи да расте. Клетките се делят. Клетките се делят твърде много и после една от тях прави грешка. Натъква се на грешка и казва, че от сега нататък не слуша никакви "съвети". – И всичките ѝ потомци също ще са такива. – Точно така. Тогава ще имаме реален проблем, оттук нататък ще нарастват. Това е област, в която можеш да видиш... – Виждам този модел в собственото си семейство. – Да, точно. Това тук са по-нормални жлези. Но дори при тези има дисплазия. Те нарастват и нямат добър модел на растеж. Като цяло, тази бучка е неоплазия. – Разбирам. Имаме предвид, че тя е по-нова от другата тъкан. – Да. Нямаме предвид толкова нова, колкото че е свое собствено нещо. Новото хлапе на улицата. – Добре. – Това е неоплазия. Това тук е полип. Има характеристиките на дисплазия, но бихме казали, че няма рак. – откъде знаеш това? – И, така... – Да, понеже не е пресякло граничната линия. – Има причина тази граница да е важна, и тя е, че ако погледнеш тук, това са повърхностни клетки. Тук долу това са съдовете, които отиват към останалата част на тялото. Това са кръвоносните съдове. Тези се наричат лимфни съдове и лимфните съдове просто взимат чистата течност оттук. – Тези тук са лимфните съдове, чистата течност. Течността може да преминава между кръвоносните съдове и лимфната система? – Да. Обикновено кръвта идва от артерия като тази, навлиза в тези малки съдове. После малко от чистите части ще протекат в нея. – Червените кръвни телца са твърде големи, един вид протича. – Да. А лимфата е чистата субстанция, която излиза. И така се връща към останалата част на тялото ти чрез лимфните съдове, така че можеш да видиш, че не искаш неопластични клетки в... – Да, понеже след като попаднат тук, те могат да отидат към всяка част на тялото. – Да отидат навсякъде. И после, познай какво. Да си направят магазин. Новите деца в квартала. Могат да направят каквото си искат. – Метс...метс...стаза. Не мога да кажа думата. – Метастаза. Метастазата се получава, ако навлязат ето тук – може да излязат бързо от дебелото черво. – Да отидат навсякъде в тялото. – Това е случай, при което това не е рак и не е нахлуло в тези области, от които може да стигне до останалата част на тялото. – Удивително.