Патофизиология на херпес

Когато говорим за патофизиологията на една болест, опитваме да разберем как болестта причинява симптоми. В случая с херпеса – вируса херпес симплекс, опитваме да разкрием как вирусът засяга клетките и причинява симптоми. Нека разгледаме тази кожна клетка тук. Това е клетка, която може да живее на устните ти. Тук е ядрото, ще го направя с пунктир, за да можем да видим какво става вътре. Ще има ДНК. Ще го направя така, въпреки че ДНК е много по-навита, отколкото тук. Ще отбележа тези неща тук, тази прекъсната линия, както казах, е ядрото. Можем също да го наречем ядрена обвивка. Това вътре е ДНК на клетката. Това е нашата собствена ДНК, която се намира в ядрото. Нека си представим, че тази клетка ще бъде инфектирана с вируса на херпеса – ще използвам този триъгълник, за да обознача херпеса, и този триъгълник, този вирус, ще дойде и ще се прикрепи към клетъчната мембрана тук. В клетката си херпесът има собствена ДНК. Вирусната ДНК, която е тук, както и някои протеини, които са тук –ще обясня след малко за какво помагат тези протеини... Но нека първо осъзнаем, че тази зелена граница, триъгълникът от външната страна, е нуклеокапсид. Това помага на вируса да инжектира ДНК и протеини в клетката, както ще видим след малко. Имаме протеини, както ще говорим след малко. Те помагат за инкорпориране на вирусната ДНК в ДНК на човека или гостоприемника. Накрая тази жълта нишка ето тук е вирусната ДНК. Това е ДНК на вируса херпес симплекс. Първата стъпка тук е, че нуклеокапсидът има протеини, които помагат за инжектиране на вирусната ДНК и тези протеини в човешката клетка. Което означава, че – както ще нарисувам тук – вирусната ДНК се инжектира. След като направим това – тук отново ще нарисувам клетката. Сега вирусната ДНК ще е вътре в клетката. С нея са и вирусните протеини, които нуклеокапсидът също инжектира. В този момент вирусната ДНК ще използва тези протеини, за да се вгради в човешката ДНК тук. Следващата стъпка ще е вграждането на вирусната ДНК чрез тези протеини. Ще получиш – ще взема друга клетка тук, това е клетката, с която работихме, имаш човешка ДНК тук, но сега също е прикрепена към вирусна ДНК. В този момент тази клетка сега е под контрола на вируса на херпеса, понеже вирусната ДНК сега е в "мозъка", т.е. в ядрото на клетката. Тази клетка може да направи две неща. Ще нарисувам това тук. Единият път, по който може да поеме, а после другият път, по който може да поеме. Ще опитам да нарисувам това като цикъл. Да завършим този цикъл и да говорим за тази стъпка тук, която е, че след като сме вградили вирусната ДНК, ще започнем масово производство на вируса на херпеса, което, както ще начертая тази клетка отново ето тук, ще започнеш да виждаш образуването на много от тези нуклеокапсиди и те ще издуят клетката. Те също ще имат свои копия на вирусната ДНК. Може да не успяваш да видиш, но просто ще спомена, че протеинът също е тук. Това се случва до такава голяма степен, че клетката не може да понесе този вид производство на вируси. В крайна сметка клетката ще руптурира. Ще се разкъса. Нарисувах тази клетка тук, но ще нарисувам и друга. Тук горе. Ще увелича това. Ще има много от тези вирусни нуклеокапсиди, които са пълни с ДНК и протеини, така че клетката няма да има повече хранителни вещества, за да подсили клетъчната си мембрана или самата тя да расте. Така в крайна сметка клетъчната мембрана ще се скъса и ще имаш излив на тези вируси навън, което после позволява рестартирането на цикъла. Понеже тази клетка е руптурирала, друг термин за руптуриране е лизиране – тази фаза от житейския цикъл на херпеса се нарича литична фаза. Това е литичната фаза. Съвсем обратното се случва тук. Вместо да убие клетката, ще видиш, че вирусът на херпеса остава спящ и ще получиш две такива клетки, една тук и още една тук. Вирусът един вид сяда на задната седалка и позволява на човешките клетки да си растат самостоятелно. Тук вирусът се възпроизвежда заедно с клетката. Тази сравнително по-спяща фаза на вируса, на жизнения цикъл на вируса на херпеса, се нарича лизогенна фаза. С това искаме да подчертаем, че тази клетка може да премине през литичната фаза, да премине през лизиране на клетката, това означава лизогенна – че има потенциала, но в момента не прави това. Вирусът просто пътува гратис. В момента вирусът на херпеса е спящ. Което означава, че е в покой и не произвежда масово вирусните си нуклеокапсиди, протеини или ДНК. Важното нещо за херпеса е, че той предпочита да е спящ в клетъчните тела на нервите, а клетъчните тела на нервите наричаме ганглии. Тук ще запиша ганглий. Множественото число не е ганглиони, няма такава дума като ганглиони, така че казваме ганглии. Всъщност, знаем в кой специфичен ганглий предпочита да провежда лизогенния си цикъл вирусът на херпеса и това зависи къде се образува. Помни, херпес лабиалис е херпес на устните или във вътрешността на бузите, дори на върха на езика. Това е орален херпес. Той предпочита да навлиза и да остава спящ в троичния ганглий – троичният ганглий, който е черепномозъчният нерв, който ти помага да усетиш допир на лицето си. Това е за херпес лабиалис. За херпес гениталис има няколко ганглии, в които херпесът може да остане спящ, като ги групираме заедно и ги наричаме лумбосакрални ганглии, което е препратка за гръбначния мозък. Може да е в поясната или в сакралната област на гръбначния мозък, някъде там. Припомни си, понеже това е лизогенно, или може да причини лизиране, тези клетки могат да продължат нататък и да навлязат в литичната фаза. Има няколко неща, които причиняват това. Забелязано е, че при някои хора слънчевата светлина индуцира лизогенния цикъл да премине в литичния цикъл. Намалената имунна функция е друга известна причина. Но всички те се свеждат до това, че нещо, което носи прекомерен стрес, като това може да включва емоционален стрес, може да доведе до навлизането на лизогенен вирус в литична фаза. Което е интересна концепция, понеже вирусът на херпеса трябва да може да разчете как клетката оцелява спрямо околната си среда. Трябва да стане едно с клетката. За съжаление, когато тази клетка бъде прекомерно стресирана, е време вирусът да избяга, да се възпроизведе и да премине към друга клетка, която ще може да го приюти и да му помогне да расте.