Фетално кръвообращение непосредствено преди раждане

Преди бебето да се роди, има много адаптации, които позволяват на бебето да приема хранителни вещества и кислород от майката и успешно да доставя тези хранителни вещества и кислород на различните клетки, които имат нужда от тях. Сега искам да начертая в една схема всички неща, които виждаме преди раждането. Това са всички неща, които се случват, докато бебето е все още в матката. Някои биха казали "ин утеро". Какво забелязваме преди раждане? Тази структура тук, това е нашата плацента. Това е отчасти майката и отчасти фетусът. Кръв от майката се събира в тази област на плацентата и бебето "подава" малките си капиляри, потапя ги в този басейн от кръв. Можеш да видиш, че лилавата кръв навлиза, а червеникавата кръв излиза. Това, което опитах да нарисувам тук, е приемът на кислород. На практика имаме насищане с кислород. Тази кръв, когато е червеникава, се съединява с този кръвоносен съд тук долу. Това е усмихнатата част от нашето личице. Това е пъпната вена. Тази пъпна вена ще пренесе богата на кислород кръв обратно към чернодробната област. Нека запиша това име, пъпна вена. Това е първата от адаптациите, за които говорех. Ще направя малък списък с адаптации ето тук, за да следим какви са. Адаптации. Първата е пъпната вена. След като кръвта навлезе в пъпната вена, вената се разклонява. Можеш да видиш, че може да отиде наляво или надясно. Ако отиде наляво, ще навлезе в черния дроб. Ако отиде насам, ще навлезе в черния дроб. На тази кръв ще ѝ е нужно известно време да излезе от другата страна, понеже трябва да премине през всички малки капиляри в черния дроб, а после да излезе от другата страна. Но има пряк път. Прекият път – просто ще го оградя. Прекият път е ето тук. Нека се уверя, че е много ясно какъв е прекият път. Това се нарича венозен канал (ductus venosus). Венозният канал ще позволи протичане на кръв от пъпната вена през... това е като малка тръбичка, точно като всеки друг кръвоносен съд, кръвта ще мине през него. От другата страна се среща с долната куха вена. Това е долната куха вена. Ще запиша IVC за по-кратко. Долната куха вена е голяма вена, която събира кръв от десния крак и от левия крак. Това тук долу е левият крак. Долната куха вена се среща с кръвта, която идва от пъпната вена, която е много богата на кислород. Затова тази кръв, която ще нарисувам, има лилавеещ цвят, понеже сега има кислород, но не е толкова богата, колкото беше в началото, когато излизаше от пъпната вена, понеже се смеси с кръвта от долната куха вена. Тази кръв отива в дясното предсърдие. Това е дясното предсърдие от тази страна. Същевременно имаме и кръвта от горната куха вена, или SVC. Тя идва от областта на главата и ръцете, вената минава надолу насам. Тази кръв също се озовава в дясното предсърдие. Тази кръв се смесва. Сега ще я направя по-лилава, понеже това е смесена кръв. Втората адаптация – нека се уверя, че не пропускам нещо – това е първата. Втората адаптация е венозният канал, ductus venosus, който записах. Което е, както казах, вид пряк път от пъпната вена към долната куха вена. Сега кръвта е в дясното предсърдие. Има две възможности. Първо, може просто да слезе в десния вентрикул. Част от кръвта прави точно това. Просто слиза право надолу в десния вентрикул. Ако навлезе в десния вентрикул, тя ще бъде изпомпена. След като бъде изпомпена, влиза в белодробната артерия. Това е белодробната артерия. Знаем, че белодробната артерия има разклонение към белите дробове от двете страни. Имаме кръв към единия бял дроб и кръв към другия бял дроб. Но, помни, след като тази кръв доближи белите дробове, трябва да помислим какво става в белите дробове. Нека нарисувам какво се случва в белите дробове. Имаш тези въздушни торбички, които всъщност не са пълни с въздух. Нали така? Защото докато бебето е все още в матката, или когато плодът е в матката, това е пълно с течност. Имаш тези торбички, пълни с течност. Покрай тях има малки кръвоносни съдове. Това е малък кръвоносен съд, а това тук е артериола. Ако е пълна с течност, това означава, че няма много кислород. Така че в крайна сметка имаме процес, наречен хипоксична белодробна вазоконстрикция. Това означава, че алвеолата буквално опитва да помогне за стесняване на артериолата. Тази артериола има гладка мускулатура. Понеже няма кислород, алвеолата ще накара тази малка артериола да се съкрати. Ще изглежда повече като това. Когато изглежда така, всъщност сме увеличили съпротивлението на тази артериола. Ако това се случва милиони пъти в милиони, милиони алвеоли, тогава в целия бял дроб ще има голямо съпротивление – голямо съпротивление в белия дроб. Ако това е така, ако има голямо съпротивление, тогава от това можем да заключим няколко неща. Първото е, че ако има голямо съпротивление, налягането в белодробната артерия – спомни си, това тук, тези двете са белодробните артерии. Ще начертая малка стрелка към тях двете. Налягането в белодробната артерия ще стане много високо. Наляганията ще са високи. Това се дължи на голямото съпротивление, което се опитва да преодолее. Те имат голямо налягане. Ако има голямо налягане в белодробната артерия, просто помисли – откъде идва тази белодробна артерия? Дойде от десния вентрикул. Тоест, за да тече кръвта напред, трябва да има високо налягане в десния вентрикул. После мога да използвам този аргумент и да кажа, че ако има високо налягане в десния вентрикул, тогава трябва да имаш високо налягане в дясното предсърдие. Има високо налягане в дясната страна на сърцето, понеже има голямо съпротивление в белите дробове. Тези налягания, особено налягането в дясното предсърдие, започват да стават толкова високи, че са по-високи от налягането в лявото предсърдие. Затова малко количество кръв започва да преминава от дясното предсърдие през овалния прозорец (foramen ovale) – той позволява на кръвта да премине. Това е овалният прозорец (foramen ovale). Овалният прозорец позволява на кръвта да премине от едното предсърдие в другото. Тъй като кръвта може да премине, част от кръвта ще продължи надолу в десния вентрикул, но част от кръвта ще премине оттук. Това е доста полезно, понеже в същото време, в което кръвта преминава, не се връща твърде много кръв през белодробните вени. Причината за това е, отново, понеже е твърде трудно да има кръвен поток през белите дробове, понеже там има твърде голямо съпротивление. Има малко кръв, която идва насам, през белодробните вени. Има кръв, която идва от дясното предсърдие. За лявото предсърдие кръвта ще слезе надолу в левия вентрикул и ще бъде изпомпена към аортата. Сега имаш кръв в аортата. От аортата бива изпратена – или от левия вентрикул... Извинявам се. Левият вентрикул изпомпва кръв към аортата. Аортата разпределя кръвта. Преди да ти покажа къде отива накрая аортната кръв, нека се уверим, че не забравяме нашия списък. Третата адаптация е овалният прозорец, изпращащ кръв от дясното предсърдие към лявото предсърдие. Четвъртата адаптация – всъщност я скицирах, но още не съм говорил за нея, е ето тук. Имаш това тук. Малка връзка, малък кръвоносен съд – можеш да мислиш за него като за съд, понеже кръвта протича през него – между белодробната артерия и аортата. Това нещо тук се нарича артериален канал (ductus arteriosus). Артериалният канал позволява на кръвта да премине от белодробната артерия в аортата. Защо кръвта би отишла в тази посока? Спомни си, в белодробната артерия има много високо налягане. Високото налягане се дължи на високото съпротивление в белите дробове. Поради тези високи налягания кръвта, разбира се, преминава от високо налягане към място, където обикновено има по-ниско налягане. В този случай ще премине от белодробната артерия към аортата. Ще протече в тази посока. Нека начертая малка стрелка. Ще протече в тази посока. Артериалният канал е друга адаптация на плода. Дотук имаме четири. Артериален канал. Това обяснява защо няма много кръв, връщаща се през белодробните вени. Понеже много от кръвта, която отива в белодробната артерия, отива в аортата. Дори не влиза в белите дробове, понеже съпротивлението е толкова високо. Нека приключваме. Да кажем, че кръвта сега е по аортата. Както казах, отива към краката и също ще отиде в тези вътрешни илиачни артерии. Начертал съм тези артерии тук. Това са вътрешните илиачни артерии. Тук, разбира се, има много разклонения, излизащи от вътрешните илиачни артерии. Но важното разклонение, на което искам да наблегна сега, е ето това. Това разклонение, главното, което скицирам, това е – имаме име за него. Наричаме това пъпна артерия. Тя връща кръвта обратно към плацентата. Защо толкова много кръв ще отиде в плацентата? Това е логичен въпрос. Има разклонение тук, което отива към пикочния мехур. Има разклонение, което отива на други места. Защо кръвта отива в разклонението към плацентата, или в пъпната артерия? Защо толкова много кръв? Оказва се, че плацентата – и това е много умно – всъщност има много ниско съпротивление. Точно както белите дробове имат високо съпротивление и отклоняват кръвта от себе си, плацентата има ниско съпротивление, а това кара кръвта да се отклони към нея. Можеш да видиш, че това е хитроумна система. Имаме тези пет адаптации – пъпната вена, пъпната артерия, имаме венозния канал, имаме овалния прозорец и артериалния канал. Не искам да пропусна никое от тях. Имаме пет важни адаптации тук. Това представлява кръвообращението на плода.