Класическата гръцка култура

Стъпвайки върху откритията и знанията на цивилизациите в Египет, Месопотамия и други, древните гърци развиват сложна философска и научна култура. Една от ключовите точки от древногръцката философия е ролята на разума и изследването. Тя набляга на логиката и подкрепя идеята за безпристрастно, рационално наблюдение на естествения свят.

Гърците имат голям принос към математиката и природните науки. Ние дължим нашите основни идеи за геометрия и концепцията за математическите доказателства на древните гръцки математици Питагор, Евклид и Архимед. Някои от първите астрономически модели са разработени от древните гърци, опитващи се да опишат движението на планетите, земната ос и хелио-центричната система – модел, който поставя Слънцето в центъра на Слънчевата система. Хипократ, друг древен грък, е най-известният лекар в древността. Той основава медицинска академия, пише много медицински трактати и е — заради неговите систематични и емпирични изследвания на болести и лекарства - считан за основател на съвременната медицина. Хипократовата клетва, медицински стандарт за лекари, е кръстена на него.

Гръцката философска култура е илюстрирана в диалозите на Платон, който развива разпитващия стил на Сократ в писмена форма. Аристотел, ученик на Платон, пише по разнообразни теми като биология и драма.

Литературата и театърът, които са много преплетени, са важни в древното гръцко общество. Гръцкият театър се заражда през VI в.пр.н.е. в Атина с изпълнението на трагически пиеси на религиозни фестивали. Те от своя страна вдъхновяват жанра на гръцките комедийни пиеси.

Тези два типа на гръцката драма стават изключително популярни и представленията се разпространяват из Средиземноморието, като влияят на елинския и римския театър. Произведенията на драматурзи като Софокъл и Аристофан формират основата, върху която се базира целият модерен театър. В действителност, макар да изглежда, че диалогът е бил винаги част от литературата, той се среща рядко преди драматургът Есхил да въведе идеята за герои, взаимодействащи си чрез диалог. Други театрални способи като иронията са характерни за творби като Едип цар на Софокъл.

В допълнение към писмените форми на театъра и литературата, устните традиции са важни, особено в ранната гръцка история. Едва около 670 г. пр.н.е. епичните поеми на Омир, Илиада и Одисея, са събрани в текстова форма.

Гръцкото изкуство, особено скулптурата и архитектурата, също има невероятно силно влияние върху други общества. Древногръцката скулптура от 800 до 300 г. пр.н.е. се вдъхновява от египетското и близкоизточно монументално изкуство и през вековете се развива до уникалната гръцка визия на тази форма на изкуство.

Гръцките художници достигат връх на съвършенство, което улавя човешката форма по начин, който никога не е виждан преди това и е много копиран. Гръцките скулптори са особено заинтересовани от пропорциите, позата и идеализираното съвършенство на човешкото тяло; техните фигури от камък и бронз са едни от най-известните творби на изкуството, създавани от някоя цивилизация.

Гръцките архитекти създават някои от най-изисканите и най-отличителните сгради в целия древен свят и някои от техните строежи — включително храмове, театри и стадиони - ще станат главни характеристики на малки и големи градове от древността насам.

В допълнение вниманието на гърците към простотата, пропорциите, перспективата и хармонията в техните сгради ще продължи да влияе значително върху архитектите в римския свят и ще постави основата на класическите архитектурни стилове , които ще доминират западния свят от Възраждането до наши дни.

Цивилизацията на древна Гърция оказва изключително влияние в много сфери: език, политика, образователни системи, философия, наука и изкуства. Тя има голямо въздействие върху Римската империя, която в крайна сметка я завладява. Както Хораций казва, "Пленената Гърция взе в плен своя свиреп завоевател и насади нейните изкуства в селяците латини."

Чрез Римската империя гръцката култура става фундаментална за западната култура като цяло. Византийската империя наследява класическата гръцка култура директно, без латинско посредничество, и опазването на класическото гръцко обучение в средновековната византийска традиция упражнява силно влияние върху славяните и по-късно върху ислямския Златен Век и западноевропейския Ренесанс. Модерно възраждане на класическото гръцко обучение се състоя в движението на неокласицизма през XVIII и XIX век в Европа и Америките.