Пелопонеската война

Както вече видяхме, пети век преди новата ера започва с това, че Атина, Спарта и други гръцки градове-държави воюват в съюз срещу персийските нашественици. В последното видео видяхме, че веднага след изгонването на персите, се появява напрежение между Атина, Спарта и някои техни съюзници. Спарта се притеснява от това, че Атинската флота изглежда прекалено силна, след решителната ѝ намеса при второто персийско нашествие. Атина също така основава Делоския морски съюз, чиято цел е нападение над персите, но все повече започва да прилича на Атинска империя. Това много прилича на игра на Монополи. Колкото повече придобиваш, толкова повече ресурси имаш, можеш да построиш повече кораби и да имаш повече войници, така че можеш да придобиваш още и още. Спарта и Атина си съперничели все повече, като Спарта изпитвала несигурност относно влиянието на Атина и нейните ресурси, както и нейната военна мощ. Видяхме в последното видео, че в Спарта имало земетресение, вероятно в същия момент, в който Спарта планирала нападение срещу Атина, което направило спартанците много уязвими. Имало въстание на илотите, тези спартански роби. Атиняните изпратили хоплити, които да помогнат на Спарта, но спартанците били подозрителни и ги върнали обратно. Всичко това достига кулминация, когато възниква конфликт между Мегара и Коринт, които били исторически съюзници на Спарта, но Атина решила да вземе страна и се съюзила с Мегара. Това вече преляло чашата на търпението за спартанците, които обяливи война. Това е така наречената Първа пелопонеска война. Но това не е същинската Пелопонеска война, а просто първият път, когато се появява открит конфликт между спартанците и атиняните. Подобни конфликти продължили през следващите 15 години, и завършили с така наречения 30-годишен мир. Но както ще видим, 30-годишният мир продължил само 15 години. През цялото време напрежението продължавало да расте. Делоският морски съюз, който може също да бъде наречен Атинска империя, ставал все по-мощен. Атинската флота ставала все по-мощна. Нещата достигнали кулминация със същинската Пелопонеска война, която се има предвид, когато се говори за Пелопонеската война. През 431 г. пр.н.е. Царят на Спарта бил убеден, или по-точно повлиян, макар самият той да бил скептичен в някаква степен, той решил да нападне Атика. Атика е нещо, за което ще чуваш често. Това е тази област ето тук, това малко парче земя, на което се намира Атина. Това е първата фаза на Пелопонеската война, която се нарича Архидамова война по името на спартанския цар, който донякъде неохотно решава да нападне Атика. Значи това е първата фаза, Архидамовата война. В Архидамовата война най-съществените елементи са Спарта с нейната мощна армия, която извършва продължаващи атаки върху Атика, и атиняните с тяхната мощна флота, която осъществява нападения в Пелопонес по протежение на егейския бряг. Значи това са атиняните, ще направя атиняните и спартанците в два различни цвята. Ето така. Спартанците ще са в червено, атакуват Атика със своята армия, докато атиняните в светло синьо идват тук и атакуват в различни точки на Пелопонес и егейското крайбрежие, като разширяват своето влияние. В края на първата фаза, която продължава известно време, продължава 10 години и завършва с така нареченият Никиев мир, който трябвало да продължи 50 години, но ще видиш, че той изобщо не е продължил толкова дълго. Спорадичните конфликти продължили, и в 415 година атиняните решили да разширят своето влияние. Спомни си, че това прилича на игра на Монополи, колкото повече градове-държави придобиеш, толкова повече граждани ще плащат данъци, толкова повече войници можеш да имаш, колкото повече богатства имаш, толкова повече кораби можеш да построиш. Така атиняните решили да предприемат плаване чак до Сиракуза... само да изясним къде е Сиракуза, тя се намира ето тук на брега на Сицилия. Това е голямо разстояние в древния свят. Те решили да преплават целия този път до Сиракуза, за да опитат да я завладеят и да разширят империята си. Това става през 415 година, това дълго плаване за завладяване на Сиракуза, което било катастрофално. Флотата, която трябва да отплава, може да бъде разрушена, а Сиракуза може да поиска помощ от Спарта, така че атинската флота била разрушена. Това често се разглежда като втора фаза на Пелопонеската война. Значи това е нападението на Сиракуза. Нападението на Сиракуза, пропадналият опит на атиняните да завладеят Сиракуза. В този двегодишен период, понеже, пак повтарям, не е шега работа да изпратиш флотата си и да се опиташ да завладееш Сиракуза. Така стигаме до третата фаза, третата фаза на Пелопонеската война, само ще преместя малко екрана. Третата фаза често се нарича Йонийска война. Йония е тази област, която се намира на крайбрежието на днешна Турция. Тук има много градове-държави, които са част от Атинската империя, които започнали да се бунтуват. Вероятно се досещаш, че спартанците подпомагали тези бунтове, защото се опитвали да навредят на атиняните по всички възможни начини. Често се нарича също и Декелейска война. Декелея, може би не го произнасям правилно, е малко селце ето тук отгоре в Атика, което било стратегическа точка, което било завзето от спартанците и откъдето носи името си Декелейската война. При тази трета фаза на войната спартанците получили помощ от персите. Спомни си, че те били техни врагове, че спартанците били в съюз с атиняните срещу персите, но това е било преди време. Изминали са 70 или 80 години и спартанците искали да се сдобият с категорична победа. Те получили помощ от персите и накрая през 405 г. пр.н.е. се състояла решителната битка при Егоспотами, извинявам се на всички гърци, които може да ме слушат, знам, че произношението ми не е идеално, нито даже близко до идеалното, но това била решителна победа ето точно тук за спартанците. Те успели да разгромят атинската флота, което довело... което е решителна победа и после през 404; това е в 405 г.; през 404 г. пр. н.е. атиняните се предали и свършила прочутата Пелопонеска война, в която победили спартанците. Но това не е велика победа, защото сигурно можеш да си представиш, че е имало разрушени градове, големи части от Гърция били отслабени, и това давало възможност да бъдат атакувани отвън. Както ще видим в следващото столетие, през четвърти век преди новата ера се появява Филип Македонски, зависи как се произнася, който успял да използва тази уязвимост, и македонците, които са свързани с гърците, но успели да използват тази уязвимост, която се появила през пети век, за да атакуват градовете-държави в Гърция, и всъщност да ги обединят. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България