Философия: Сократ, Платон и Аристотел

Древна Гърция дори не е била единна империя. Била е съставена от много градове-държави начело с Атина и Спарта. Но въпреки разделението си е допринесла с безброй неща не само за Западния свят, но и за цялата човешка цивилизация. Тези приноси включват от форми на управление като демокрацията до медицината, изкуствата, математиката и науките. Но може би най-важният принос на Гърция е към философията. И след като сме се заговорили за философия, тримата най-известни философи в Древна Гърция са Сократ, Платон и Аристотел. Преди да се насочим към първия от тях, който впрочем бил учител на Платон, който на свой ред станал учител на Аристотел, нека научим малко повече за този период. С навлизането ни в V век пр.н.е. наблюдаваме появата на няколко нови неща. Първо, новата атинска демокрация. С напредването на века започва нашествието на персите, които правят няколко опита да завземат Гърция, но всичките са неуспешни. Но точно тогава гърците започват да се бият помежду си, като едната част е предвождана от Атина, а другата от Спарта. И точно това е Пелопонеската война, която завършва с победата на Спарта, но всички градове-държави в Гърция биват драстично отслабени. Между края, особено на първата персийска инвазия, и края на Пелопонеската война, всъщност има период на атински просперитет. Те ръководят тази полу-империя, инвестират в изкустата, този период често пъти е наричан Златният век на Атина и това е светът, в който се появява Сократ. Като много други философи и Сократ води интересен живот, като си струва да отбележим, че това, което знаем за него, не сме разбрали посредством неговите писания. Няма оцелели записи от неговите съчинения. За него разбираме основно от трудовете на неговите учиници – от Ксенофонт и най-вече от Платон. Също така, има някаква пародия за Сократ от Аристофан, на която самият Сократ не се е зарадвал много. Това, което знаем за него, е, че в началото на живота си той е бил зидар, бил е дори и тежко въоръжен войник – хоплит по време на Пелопонеските войни. Но, разбира се, той е най-известен с това, че е философ и учител. И методът му на обучение, методът на Сократ, и до ден днешен е приеман като една от най-добрите практики за преподаване. Вместо да води лекции на студентите, той им задава резки и неочаквани въпроси, които да ги накарат да мислят по-задълбочено и да стигнат до първопричината за даден проблем и да се научат да мислят, вместо просто да получат познания наготово. Друго забележително нещо у Сократ и многобройните му ученици, включително Платон и Аристотел, е, че те гледат по съвсем различен начин на света от повечето хора в древността. Повечето хора в древността си обясняват всичко с боговете и метафизичното. И докато древните гърци си имат пълен с богове пантеон, Сократ и неговите съратници философи се опитват да разгадаят как е устроен светът и защо сме тук, до известна степен независимо от боговете. Те се опитват да си го обяснят, да го осмислят чрез разговори помежду си, да го разгледат през рационална призма. И за да усетиш привкуса на тези разсъждения, споделям един цитат: "Истинската мъдрост ни спохожда, когато осъзнаем колко малко знаем за живота, за себе си и за заобикалящия ни свят." За разлика от много древни общества, които се опитват да си обяснят всичко само чрез метафизиката, или чрез боговете, Сократ казва: "НЕ, истинската мъдрост е когато разбереш колко малко знаеш, един вид като постигнеш интелектуално смирение. Сократ е живял през този Златен век на Атина, време през което демокрацията е процъфтявала, ерата на Перикъл. Но самият той е малко скептично настроен към абсолютната или непокварената демокрация. Той има притеснения, че гласоподавателите нямат нужното образование, за да направят правилния избор. Ако някой демагог ги манипулира, и им казва точно това, което искат да чуят. Така че той е леко противоречива личност, което става особено ясно към края на Пелопонеските войни. Имай предвид, че Атина губи Пелопонеските войни. От могъщ лидер на Делоския морски съюз, който е почти като империя, наистина много заможен град, тя се превръща в уморена от войната поробена провинция. Можеш да си представиш колко много политически междуособици причинява това и Сократ е един от потърпевшите в тях. Той е изправен на съд от неговите съграждани атиняни. Това е рисунка от процеса срещу Сократ, показваща как той сам се защитава по повдигнатите срещу него обвинения. Отказ да признае боговете, почитани от атиняните, създаване на свои нови божества, покваряване на младите. А в неговата защита, наречена Апология, за която пишат и Ксенофонт, и Платон, той казва, че е озадачен, че не знае откъде е дошло всичко това. Вярно е, че той не се уповава на боговете, докато се опитва да обясни какво представлява вселената. И да, той се опитва да научи младите да мислят. Но ако се загледаш в нещата, които той е вършил, или поне според свидетелствата на съвременниците му Платон и Ксенофонт за деянията му, по никакъв начин не си личи той да се опитва да подкопае устоите на държавата. Излишно е да споменаваме, че се стига до гласуване, и може би той става жертва на собствените си страхове от изцяло демократичен процес, но измежду 500-те гласували атиняни, 280 го обявяват за виновен, а 220 казват, че е невинен. Дадена му е възможност да помисли какво наказание заслужава. А обвиненията, поне според атиняните, са доста сериозни. Както е всеизвестно, Сократ казва, че, "Неосъзнат живот не си струва да се живее" Въпреки че много историци смятат, че той е можел да бъде изпратен в изгнание, стига да е бил поискал такова, той бива осъден на смърт. А това е картина, нарисувана много по-късно, която изобразява как евентуално е изглеждала сцената, когато умира Сократ. Тук виждаме как Сократ е на път или може би току-що е погълнал отровата от бучиниш, с която е умъртвен. И въпреки че е бил екзекутиран по тези доста фалшиви обвинения, оставеното от него наследство ще пребъде и най-известният му наследник е неговият ученик Платон. Платон е известен по много причини. Съществува представата за идеалната платонична форма, според която независимо дали говорим за кръг, или за топка, или за куче, или за стол, винаги има една идеална форма, която не отговаря на това, което виждаме или усещаме с нашите сетива, че столът, който стои пред нас, е един несъвършен вариант на идеалната форма. Думата "платоничен" ще срещаш обикновено когато се говори за най-различни идеи, като някои от значенията са се променили с течение на времето. Другото нещо, с което свързваме Платон, е терминът "академия". Мястото, където той обучава своите ученици, е едно малко поле извън стените на Атина, кръстено на атинския герой Академ. Така това място става известно като Академията на Платон. И оттам насетне учебните заведения често са наричани академии, както е и нашата Кан Академия. Но и Платон като своя учител Сократ преди него е загрижен относно начина, по който трябва да бъдем управлявани. "... ще настанат беди в държавните работи, които няма да имат край, или дори в самата човешка общност, докато философите не застанат начело на този свят, или докато тези, които в момента наричаме крале и владетели напълно и изцяло не се превърнат във философи и по този начин политическата власт и философията да попаднат в ръцете на един и същ човек." Подобно на Сократ и той е изтощен от начина, по който ги управляват. И имай предвид, че действието се развива след Пелопонеските войни. Градовете-държави в Гърция, и най-вече Атина, са крайно отслабени, така че много хора, включително и Платон, се чудят дали няма по-добър модел за управление. Най-прочутият от учениците на Платон е Аристотел. И точно като своя учител, Аристотел се слави с много открития и проучва много от измеренията на вселената. Но е най-известен вероятно с това, че той наставлява Александър Велики по време на младините му. Бащата на Александър, Филип Македонски, докато завладява отслабените градове-държави след Пелопонеските войни, също завзема и родния град на Аристотел – Стагира, и поробва жителите му. И така, когато отива при Аристотел и го моли да обучава младия му наследник, който впоследствие става Александър Велики, Аристотел казва: "Добре, но хонорарът ми ще бъде свободата на моя роден град." Градът бива освободен и той започва да обучава младия Александър, когато той е на на 13-14 години, и също така получава подкрепа в основаването на учебен център. Той създава Лицей, което е неговият вариант на академията на Платон. И точно както показахме при Сократ и Платон, Аристотел продължава традицията, която се фокусира върху учението и смиреното приемане на всичко по този свят, рационалното мислене, което виждаме в съвременната наука, и което не е било присъщо за повечето хора от древността, които са били съсредоточени върху метафизичното и боговете. "Признак на образования мозък е да може да размишлява върху дадена теза, без да я приема за вярна." Спирам тук, но най-важният извод е, че като започнем със Сократ и Платон и стигнем до Аристотел, както и редица други гръцки философи, ще получим това, което може да се нарече "зародиш" на съвременния разум. Грубо казано, 2000 години по-късно започва европейският ренесанс, когато много от тези идеи изплуват отново на повърхността, изграждайки мост към Просвещението, да се надяваме, че също и към нашия съвременен, и надявам се разумен мироглед за света. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България