Второ персийско нашествие

В последното видео видяхме как могъщата Персия потушава бунта на йонийците в Анатолския полуостров (днес Анадол в Турция). Персите били много разгневени заради помощта, която йонийците получили от Атина и Еритрея. Така Дарий, Царят на царете, решил да завладее и да подчини атиняните и еритрейците. Първият път той изпратил флотата си през 492 г. пр.н.е., но тя била потопена от буря. Ще видим, че това не е последното потопяване на персийската флота от буря. После през 490 г. пр.н.е. той отново изпратил флотата си, но бил победен от атиняните при Маратон. Виждаме го ето точно тук. Ще го оцветя, за да го видиш по-добре. Но, както споменах в предишното видео, персите не се отказали. Дарий не доживял следващо нападение срещу гърците, но наследникът му Ксеркс не просто опитал отново, а изпратил огромна, многочислена армия срещу гърците, като възнамерявал да се разправи окончателно с тях. Той искал това толкова много, че сам повел войските. И сега сме 10 години след това, десет години след първата персийска инвазия. Сега сме в 480 г. пр.н.е., когато Ксеркс ще опита да завладее Гърция по суша и по море. Но ще видим, че той отново няма да успее. Второто му нашествие е легендарно, но и този път сведенията стигат до нас основно от Херодот, който е грък, и който не е бил пряк свидетел на събитията. Затова приеми това с доза скептицизъм, защото гърците са представени като дяволски добри. Ние вярваме, че всичко това наистина се е случило, но очевидно Херодот е бил пристрастен в известна степен. Изглежда никога няма да научим пълната истина. Сега да видим какво се опитвал да направи Ксеркс. Виждаме тази розова линия. Тя показва нападението на Ксеркс през 480 г.пр.н.е., и виждаш, че има една розова линия, която минава през морето тук, друга розова линия, която минава по море тук, и трета цикламена линия, която минава по сушата. Ще увелича малко мащаба. Тук имам друга карта. Ще увелича мащаба на тази карта, за да имаме по-ясна представа какво се е случило при следващото персийско нашествие. За да се ориентираме – това са сухопътните сили, които според Херодот и другите историци от това време са наброявали евентуално милиони войници, но днешните историци смятат, че са били по-скоро 50 000 до 300 000, не се знае точно. Все пак се счита, че са били приблизително 100 000 или няколстотин хиляди, но не и милиони. Но по всеки стандарт това е била огромна военна сила. Значи точно тук имаме стотици хиляди войници. Стотици хиляди. Ще го запиша. Стотици хиляди, може би между 50 000 и 300 000. Персийските войски идват по този маршрут. Те също така имали флота от приблизително 1200 кораба. Персийците наистина нямали добър късмет с времето винаги, когато опитвали да атакуват Гърция. Извила се бура и потопила почти една трета от тяхната флота. И така тук те са останали с около... всичко това са приблизителни данни, спомни си, че това се случва преди 2500 години, приблизително преди 2500 години. Удивително е, че изобщо знаем нещо за това, очевидно трябва да се доверим на Херодот и каквито исторически сведения са достигнали до нас. Значи персите нападат по суша и по море, но гърците имат стратегия да се опитат да ги спрат при Термопилите по суша и да се опитат да ги спрат при протока край Артемизия ето тук. Има известни спорове между историците дали това е била някаква голяма стратегия евентуално да се опитат да разбият персите при Саламин, което всъщност се случва, или просто са искали да ги спрат тук, но понеже не успели, трябвало да се оттеглят обратно при Саламин. Както ще видиш, вторият вариант е това, което всъщност се е случило. Но предполагам, че донякъде са се случили и двете неща. Че те са успяли да забавят персите и на двете места, и персите били разбити в битката при Саламин. Термопилите са истинска легенда. Ако си гледал/а филма "300", в него се разказва за 300 спартански войници, водени от цар Леонид, заедно с още приблизително 7000 други гърци, които успели да съберат, за да спрат персите при Термопилите. Термопилите са в крайбрежна област, където имало много малко място за преминаване на огромната персийска армия и гърците се опитали да ги спрат в прохода на Термопилите. Можеш да го видиш ето тук. Според сведенията на Херодот те всъщност са били много успешни, защото персийската армия трябвало да мине през много тясно пространство, където спартанците и другите гърци можели да ги отблъснат. Силите били чудовищно неравни. Около 7000 срещу много десетки или стотици хиляди. Но според разказа на Херодот между гърците имало предател, който отишъл при персите, и им показал обиколен път. Така персите успяли всъщност не само да заобиколят гърците, но и да ги обградят, като ги побелиди при Термопилите и продължили своето настъпление. Спомни си, че те са се разправили с Еритрея десет години преди това, но много искали да отмъстят и на Атина. Те успели да стигнат до Атина, но докато стигнат там, те заварили града почти напълно евакуиран. Защото атиняните, които очаквали пристигането на персите, отишли ето тук при Саламин. Когато Атина била завладяна и разрушена, населението на Атина не било унищожено. Едновременно с Термопилите се водела и морска битка в протока на Артемизия. И отново, макар че имало приблизително 600 персийски кораба в тази битка, е имало около 200 или 300 гръцки кораба, така че персите отново значително превъзхождали гърците. Те успяли да забавят персите, но не и да ги спрат. Но персите продължавали да имат лош късмет, особено с бурите, защото макар да били разрушени първите им кораби, те изпратили около 200 кораба около Евбея, може би не го произнасям правилно, които после били потопени от буря. Значи имаме тези кораби, които се сблъскват с гърците в протока на Артемизия, гърците се оттеглят, защото знаят, че персите имат числово превъзходство, те започват да се оттеглят, или поне персите мислели, че се оттеглят, затова персите последвали гръцката флота чак да протока при Саламин. И точно тук гръцката флота успяла да планира разгрома на персийската флота. Персийската флота била разрушена категорично при Саламин, докато персийската армия била още в Атина и разрушавала града. Но населението на Атина не било унищожено, така че Ксеркс трябвало да реши какво да прави. Всичко това се случва през 480 г. пр.н.е. и Ксеркс решава, че не иска да остане изолиран в Европа, в периферията на неговата империя, затова Ксеркс се насочва обратно, но оставя част от сухопътните си войски тук, които били разбити при Платея, ето тук. И това е последната голяма заплаха на персите към гърците. След нея гръко-персийските войни продължили още няколко десетилетия, следващите 20 или 30 години, но тогава вече гърците нападали по-често, и това наистина е началото на Златния век на гръцката цивилизация. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България