Навечерието на Пелопонеската война

В последните няколко урока разгледахме гръко-персийските войни, наричани още персийска инвазия на Гърция. При първата персийска инвазия атиняните успели да спрат персите при Маратон. При втората персийска инвазия, предвождана от Ксеркс, те успели да подмамят персийската флота при Саламин, и окончателно разбили персите при Платея през 479 г. пр.н.е. В този момент гърците, особено градовете-държави, мощните градове-държави Спарта и Атина воювали като съюизници. Но както ще видим в това видео, този съюз започнал да се разпада и те повели помежду си много грозна война. Много пъти, когато разсъждаваме за тези неща хиляди години по-късно, това може да изглежда донякъде романтично, всички тези истории и приключения, но всъщност те са много страшни, били са убивани хора, хората са били измъчвани, умирали са цивилни, разрушавани са цели градове. Винаги, когато говорим за историята, трябва да мислим за това откъде получаваме информация и винаги да бъдем скептични в разумна степен за това каква е била мотивацията на човека, който е разказал, както и колко достоверни сведения има за нещата, които са се случили. Когато говорим за персийската инвазия на Гърция или гръко-персийските войни, цялата информация идва от човека, който често е наричан баща на историята. Предполагам, че това е една много гръкоцентрична гледна точка, но това е Херодот. Сега ще ползваме сведения от човека, който е написал прочутата история на Пелопонеската война, и това е Тукидид. Те са много близко свързани, особено защото те са записали историята на пети век преди новата ера, който век има двама историографи – Херодот и Тукидид. Пак повтарям, че голяма част от историята, която ще разкажа, идва от Тукидид. Веднага щом персите били победени, те се оттеглили. Може би си спомняш, че атиняните трябвало да избягат в Саламин, където минавал морският път на персийската флота, така че атиняните решили да се върнат обратно в Атина. Решавайки да се върнат в Атина, те още тогава решили, че искат да построят стена около Атина, в случай, че някой друг поиска да ги нападне. Тук може да си помислиш, че те се страхували от персите, но може да се допусне, че те донякъде се страхували и от спартанците, които имали своята мощна армия. Така те започнали да изграждат това, което често се нарича "дългата стена", която им оставяла достъп до морето и защитавала града в случай на обсада. Сега да видим другата страна – какво се случва в умовете на спартанците. Те си казали: "Отдавна ние сме наистина доминиращата военна сила, но в тези гръко-персийски войни видяхме, че Атинската флота всъщност е много силна, и може да се спори, и то доста основателно, дали те сами са можели да победят персите при Саламин. Тъй като там важната е била флотата. Така че Спарта се чувствала донякъде заплашена. И по-точно те не харесвали идеята за тази стена, защото тук е градът-държава Атина, с тяхната силна флота, която строи стена. Спартанците си помислили, че ако атиняните имат стена, ще бъде много трудно, ако те не се съобразяват... ако започнат да упражняват твърде голямо влияние, Атина ще бъде трудно да бъде победена. Затова те предложили на Атина да построи стената при Коринтския провлак, ето тук. Сигурно ти правят впечатление географските особености на Гърция. Ето тук е тази тясна ивица земя, която свърза материка и този полуостров, този много голям полуостров който се нарича Пелопонес, и където се намира Спарта. Можеш да си представиш, че това място е много важно стратегически. Всеки, който иска да завладее Пелопонес по суша, трябва да мине оттук. Атиняните казали не, разбира се, ние искаме да защитим себе си, и те започнали да строят тази стена, която да ги защити. Но спартанците изобщо не били щастливи от това. Другото нещо, което направили атиняните, е, че те продължили да усилват своята флота. Те видели, че тя е много полезна. Започнали да се свързват с различни съюзници в района на Егейско море някои от островите, някои от брега на Анатолия ето тук. Те се сращнали на остров Делос, който тук не се вижда. Това е много малък остров. Те се споразумяли да обединят своите флоти и да допринесат финансово, за да могат да воюват с персите, където и да са те. Тъй като персите били толкова несправедливи с тях. Сега ще ги нападнат те. И те основали тъй наречения Делоски морски съюз. Това също не се харесало на Спарта, защото ставало все по-ясно, че в този Делоски морски съюз Атина не е просто член, напротив, Атина започнала да ръководи морския съюз. И когато някой искал да напусне Делоския морски съюз, Атина започнала да се налага. Така Делоския морски съюз започнал все повече и повече да се превръща в Атинска империя. Пак повтарям, че Атина доказала, нейната флота доказала във войната, че е много силна. Спартанците започнали да се чувстват несигурни. Атина не ги послушала за стената и започнала строителството ѝ. Спартанците се почувствали още по-несигурни. Атина основала Делоския морски съюз, който бил всъщност Атинска империя, и те се почувствали още по-несигурни. И тази несигурност се засилила още повече през 464 г. пр.н.е. Има сведения, че Спарта по това време вече планирала да нападне Атина. Считали, че Атина придобива твърде много мощ и трябва да ги поставят на мястото им. И някъде тогава, през 464 година, Спарта преживяла голямо земетресение. То разрушило големи части от града. Когато се случило земетресението, спартанските илоти, които предполагам, че можеш да си ги представяш като роби... всъщност насърчавам те да прочетеш повече за тях. С тях се отнасяли ужасно. Според източниците в Спарта имало седем такива илоти, т.е. роби, за всеки спартанец. Илотите се разбунтували и Спарта се обърнала към другите градове-държеави в Гърция с молба за помощ в потушаването на бунта, който избухнал точно след земетресението. И Атина се съгласила. Те изпратили 4000 граждани-войни в Спарта. Тези граждани войници са прочутите хоплити, които трябвало да помогнат в потушаването на бунта. Но Спарта отново се чувствала несигурна. Те казали: "Защо изпращат тези войници? Може би казват, че искат да ни помогнат да потушим бунта, но Спарта е много уязвима държава, какво ще стане, ако атиняните застанат на страната на илотите?" Тогава те ще могат да завладеят Спарта. Така че те върнали атинските хоплити. Казали, че нямат нужда от тяхната помощ. И сега можеш да си представиш колко обидени са били атиняните от отношението на спартанците. Прескачаме малко напред във времето до 459 г. пр.н.е., където двама съюзници на Спарта, Мегара и Коринт, които се намират на това стратегическо място, на тази тясна ивица земя, която е нещо като мост между Пелопонес и останала част на Гърция. Възникнал спор между тези съюзници на Спарта, между Коринт и Мегара. Тогава Атина решила да се включи и да се съюзи с Мегара. И си представи при всички съмнения, които се трупали у спартанците от почти едно десетилетие до този момент, всичко това се натрупвало, и започнали откъслечни битки, всъщност те започнали да воюват помежду си. Имало спорадични битки през следващите 15 години. Този период от 460 или 459 г. пр.н.е. и следващите 15 години обикновено се нарича Първата пелопонеска война, когато Спарта и нейните съюзници имали всички тези спорадични битки с Атина и нейните съюзници. Но това не е Пелопонеската война. Пелопонеската война ще започне след около 15 години по-късно. Първата Пелопонеска война, за която говорим, завършва с така нареченият 30-годишен мир, мирен договор, който обаче продължил само 15 години. Но през цялото това време атиняните укрепвали своята флота, те продължавали да се дразнят взаимно, така се стигнало до Пелопонеската война, която ще разгледаме по-подробно. Тя започнала в края на пети век преди новата ера и завършила с победа на Спарта. Но по време на войната пострадала значително по-голямата част от Гърция. И повечето градове-държави, или поне по-важните градове-държави, в Гърция отслабнали значително. Това подготвило почвата за четвърти век преди новата ера, когато градовете-държави в Гърция били уязвими за атаки от север, по-точно от Македония. И ще разгледаме това в следващите уроци. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България