Гръко-персийските войни

Това е карта на Персийската империя през 490 г. пр.н.е. Била е огромна империя. Основана е от Кир II Велики и наследниците му. В предните уроци казахме, че те превземат Нововавилонското царство (наречено още Халдейско царство) през 539 г. пр.н.е. и после превземат по-голямата част от Близкия изток. Успяват да превземат дълго просъществувалия Древен Египет. По това време през 490 г. пр.н.е. са били неудържими. Владетел на Персийската империя по това време бил Дарий. Често е наричана и Ахеменидската империя. Империята продължава да се разширява, докато не попада на един учудващо силен народ – гърците. Това вероятно е едно от най-известните и легендарни съперничества в историята. Конфликтите между персийците и гърците. Но сведенията относно тях трябва да се приемат с лек скептицизъм, защото всичко, което знаем, историята, която ще ти разкажа, е описана от Херодот. А Херодот, който е най-древният историк, е бил грък. Също така е живял след края на много от тези конфликти и за да ги опише, е трябвало да говори с хора, живели по времето на тези събития, и очевидно, е получил само гръцката гледна точка. Не знаем нищо за персийската гледна точка, така че приеми всичко с известна доза скептицизъм, защото Херодот представя гърците в доста добра светлина. Но нека първо да чуем историята, преди да се отнасяме скептично към нея. Това са наистина интересни събития. Така, Дарий I е цар. Тук виждаш колко голяма е била Персийската империя през 490 г. пр.н.е. или в началото на века, ако се върнем 10 години назад до 500 г. пр.н.е.. Но те властват над хора, които са по-трудно контролируеми, от повечето от народите в Персийската империя. Тези хора се намират в този регион тук, познат като Йония, където е имало гръцки селища, попаднали под персийска власт. От 500 г. пр.н.е до 494 г. пр.н.е., което е горе-долу първото десетилетие на 5 век пр.н.е. е имало множество бунтове в Йония. Нека да приближа малко, за да видиш, виждаш и времевата линия, точно тук. Този район, който виждаш, се нарича Йония. Разположена е на централния малоазийски бряг в съвременна Турция. Това тук е Анатолия (днес Анадол). По време на бунтовете през 498 г. пр.н.е. бунтовниците успяват да превземат и изгорят град Сарди, който е под властта на Персия, и персийците не са особено доволни от това. Затова пращат войници, за да си върнат контрола и за да си отмъстят, защото, когато бунтовниците превземат Сарди, са получили помощ от други гърци. Важно е да отбележим, че гърците не са били част от една обединена държава, както персийците. Те са били разделени на градове-държави, полиси. Атина, Коринт, Спарта, във всички полиси се е говорило на един език. Атина, Коринт, Спарта, във всички полиси се е говорило на един език. Религията им е била еднаква. Но те не са били една обединена империя. Но когато гърците от Йония се надигат срещу персийците, те получават помощ от Атина и Еритрея. Когато Дарий разбира за това, не само иска да си върне загубеното от бунтовниците, а иска и да ги потисне, иска да потуши бунта. Иска също и да си отмъсти на Атина и Еретрия. Затова през 492 г. пр.н.е. той праща флотилия. Виждаш я обозначена в зелено. Изпраща флотилията, за да отмъсти на Атина и Еретрия. Но според сведенията на Херодот, той няма късмет. Флотилията му е унищожена от буря. Така през 492 г. пр.н.е персийците претърпяват загуба и не са доволни. Дарий не е доволен. Най-голяма империя би трябвало да може да победи необединените гърци, чието население е много по-малко, и които разполагат с много по-малко богатство от могъщите персийци. и които разполагат с много по-малко богатство от могъщите персийци. През 490 г. пр.н. е той прави още един опит да си отмъсти и да подчини Атина и Еретрия. Този път има по-голям успех. Флотилията му оцелява. В кафяво е означен пътят, изминат от флотилията. В крайна сметка превзема Еритрия. Но по пътя за Атина решават да спрат, както виждаш тук, в Маратон. Думата най-вероятно ти звучи познато. След малко ще ти кажа защо. Там се е разиграла битката с атиняните. Атиняните успяват да победят персийците. Това е много важно историческо събитие. Според Херодот до този момент Персийската империя е изглеждала непобедима. Но сега Атина ги побеждава в битка. Персите се връщат на корабите си, или по-точно бягат към тях, според Херодот. Много от войниците са избити, докато са се оттегляли. Възнамеряват да се върнат обратно, заобикаляйки полуострова, най-вероятно за да нападнат Атина, но се отказват и се оттеглят. Сега за думата маратон. Това е много важно събитие в историята. Могъщата империя е победена. Често историците поставят началото на възхода на гръцката цивилизация в края на гръко-персийските войни. Това е началото на златния век на Гърция. Но както ще видим сега, гръко-персийските войни не приключват с битката при Маратон. Това просто е първият им голям сблъсък за следващите десетилетия. Сега сигурно си мислиш: "Думата "маратон" ми звучи познато." Може би си участвал в маратон или искаш да участващ. И се чудиш: има ли това връзка с този град в Гърция, който също се казва Маратон. Отговорът е да, има връзка. Има една апокрифна история. Под "апокрифна" хората имат предвид, че може и да не се е случила. А точно тази едва ли се е случила. Историята започва така. След битката е бил пратен вестоносец от град Маратон до Атина. Разстоянието между тях е горе-долу колкото разстоянието на един маратон – 40 или 42 км. Според историята вестоносецът носи съобщението за персийската атака и победата на Атина, и след като го предава, той припада и умира от изтощение. Така че в съвременните олимпийски игри, които се провеждат през последните 100 години, чрез маратона се отбелязва това разстояние от Маратон до Атина. Оттам идва маратонът. А истинската история, доколкото аз знам, препоръчвам ти да я потърсиш самостоятелно, за да разбереш, всъщност е смесица от няколко истории. След победата в Маратон армията на Атина се мобилизира бързо, и се връща, за да защити Атина, като изминава това разстояние. Защото мислели, че персийската армия ще заобиколи и ще нападне Атина. Историята е, че вестоносец на име Фидипид, е изпратен от Атина в Спарта, за да предаде съобщението. Това разстояние е много по-голямо и е много по-впечатляващо. Тези две истории са се смесили и се получила историята за Маратон, а от там получаваме и съвременната дължина на маратона. Някой си е казал: "Хайде да пробягаме разстоянието от Маратон до Атина." В следващите уроци ще видим, че персийците все още не са приключили. Дарий няма да осъществи отмъщението, което търси, докато е жив. Но синът му – Ксеркс I, ще продължи да опитва. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България