Класическото гръцко общество

Древна Гърция е съставена от стотици по същество независими градове-държави, дължащо се отчасти на географията на Гърция. Общностите са разделени от планини, хълмове и вода. Вместо единна нация, древна Гърция е по-скоро мрежа от общности с обща религия и език, които понякога водят до чувство за обща принадлежност.

Въпреки тези общи черти в културата, обединенията между градовете-държави са слаби и краткотрайни. Например Делоският морски съюз и Пелопонеският съюз са доминирани от един силен град-държава. Друг добър пример е как конфликтът с Персия подтиква няколко градове-държави да се обединят срещу общия враг, но не всички гръцки градове-държави участват; освен това след отслабването на външната заплаха конфликтът между градовете-държави се възобновява.

Дори докато гърците колонизират Средиземно и Черно море, новите колонии, макар да признават "майката" град-държава, са до голяма степен независими. Дори и след като Филип II Македонски обединява континентална Гърция в Коринтския съюз, отделните градове-държави все още запазват голяма част от тяхната основна независимост.

Древните гърци са обединени от традиции като панелинските игри и други спортни състезания. Тези състезания имат също и религиозно значение и често са свързани с гръцката митология. Най-значимите от тези игри са Олимпийските игри.

Древните Олимпийски игри са спортно събитие, провеждано на всеки четири години в свещеното място Олимпия в чест на Зевс, върховния Бог на гръцката религия. Те включвали участници и зрители от цяла Гърция и извън нея. Олимпийските игри са най-важното културно събитие в древна Гърция и се провеждат от 776 г. пр.н.е до 393 г., поредица от 293 последователни Олимпиади.

В света на древните гърци религията е лична, директна и присъстваща във всички области на живота. Тя се върти около митове, които обясняват произхода на човечеството и дава на боговете човешко лице. Храмове доминират градския пейзаж и градски фестивали и национални спортни и артистични съревнования са чести, така че религията никога не е далеч от ума на древния грък.

Хората в гръцкото общество вероятно са имали различни по сила религиозни вярвяния, някои може да са били даже скептични, но гръцкото общество е могло да функционира по този начин, само защото някои общи принципи са били всеобщо приети в обществото: съществуват богове, те могат да влияят на човешките дела, те приемат с радост и отвръщат на дарове и почит.

Храмът е мястото, където, в специални случаи, религията взима по-официален тон. Боговете са боготворени в свещени места и храмове във всички главни гръцки общности по време на церемонии, извършвани от свещеници и техните прислуги.

В началото свещените места са само прост олтар в определена област, но с течение на времето масивни храмове са построени в чест на конкретни богове. Тези храмове обикновено помещават култова статуя на божеството, което се почита; два известни примера са огромната статуя на Атина в Партенона в Атина и статуята на Зевс в Олимпия.

Спортни игри и състезания по музика и театър – и трагедия, и комедия — се провеждат по време на фестивали, почитащи специални богове, като дионисиите в Атина и панелинските игри в свещените места Олимпия, Делфи, Немея и Истмия. На тези събития присъстват посетители от цяла Гърция, и преживяването е може би по-подобно на поклонение, а не на модерно спортно събитие. Войната е забранена по време на тези свещени събития и на поклонниците се гарантира свободно преминаване из Гърция.

Въпреки че отделните полиси — множествено число на полис или град-държава - са имали свои отделни институции и практики, има няколко черти, общи за по-голямата част от гръцките градове-държави. В повечето полиси по-голямата част от населението живеело в града, вместо да се разпростира из малки фермерски общности в заобикалящата територия; също така сърцето на градската област е обикновено свещено пространство с един или повече храмове.

От VII в.пр.н.е градовете обикновено са укрепени с градски стени – Спарта е забележително изключение — и агората – пазарското пространство е обща публична зона, предназначена за гражданска и търговска дейност. От V в.пр.н.е. много полиси показват доказателства за градско планиране – особено в новосъздадените колонии — със специални области на града, определени за частни, обществени и религиозни функции. Много полиси също имат определени пространства за публични събирания, за политически цели или за забавление – например театър или гимназион (гимнастическа школа).

В гръцкото общество мъжете са най-силната група, но други социални групи — жени, деца, поробени хора, освободени хора, работници и чужденци — могат да съставят до 90 процента от населението на целия полис. Всички тези групи трябва да бъдат включени и ангажирани в полиса, за да функционира той като сплотена общност.

Един начин за това е да се създаде чувство за солидарност чрез насърчаване на социална идентичност, която отличава полиса от всички останали. Тази идентичност се постига по различни начини, като например създаването на обществено пространство, където хората могат да се смесват и социализират — агората (площадът). Специфични фестивали за полиса и тържества на определени дати в годината – обикновено от религиозен характер — подсилват идеята, че полисът има уникално божество, често митичен основател и покровител (патрон).