Патофизиология на подаграта

В тялото си имаме ДНК и РНК. Това е генетичният ни материал и нуклеиновите киселини постоянно се разграждат и синтезират отново, докато се произвеждат нови клетки и протичат нови процеси. Те биват разграждани чрез различни пътища. Ще спестя подробностите, но крайният резултат е, че получаваме две неща. Едното се нарича хипоксантин. Хипоксантин. Другото е гуанин. Те се разграждат допълнително до едно и също нещо, което е ксантин. Той е прекурсорът на пикочната киселина. Пикочната киселина е нещото, което се натрупва и причинява подагра или симптомите на подагра. Както можеш да видиш, това е нормална част от този физиологичен път, от който имаме нужда. Пикочната киселина сама по себе си не е нещо лошо. Обикновено, при здрав човек бъбреците се грижат за нея. Те я филтрират от кръвта. Що се отнася до това къде отиват нещата след бъбрека, има само два пътя. Единият е извън тялото, това ще е отпадък – в урината и извън тялото. Вторият е, разбира се, обратно към тялото. В най-добрия случай по-голямата част от пикочната киселина се филтрира като отпадно вещество и напуска тялото. И не е проблем. Само когато се натрупа в тялото имаме подагра. Има две различни места в тази система, които могат да причинят неприятности. Едното е когато произвеждаме твърде много пикочна киселина. В този случай ще гледаме този път и ще видим защо имаме повече. И другото е, ако бъбрекът не си върши работата, не филтрира добре. Проблемът идва тук, когато недостатъчна част от продукта напусне тялото като отпадък. Това са двете големи групи, що се отнася до патофизиологията на подаграта. Първо разглеждаме първичната подагра. Както знаем, когато в медицината кажем, че нещо е "първично", това означава, че не знаем. Нещо вътре в тялото причинява проблема, но не знаем точно какво. Вторични са процесите, които можем да проучим. Тъй като не знаем кои са първичните причини, просто разглеждаме вторичните причини. Какви съвети даваме на пациенти с подагра – първо, да не ядат много месо и второ, да не пият много алкохол. Тези две неща принадлежат на две места тук в този път. Яденето на твърде много месо води до повече пикочна киселина в кръвта ни. Това идва оттук, ДНК и РНК. Просто като консумираме животински продукти, не само трябва да разградим собствените си, но трябва да разградим и техните. В червата протеините биват разградени и, в крайна сметка, трябва да разградим и животинските протеини, освен нашите собствени. Така яденето на повече месо може да доведе до симптоми на подагра. А алкохолът е ето тук. Алкохолът се разгражда и отпадните продукти на алкохола се "състезават" с пикочната киселина в бъбрека. Представи си, че си в зала, която има три врати, през които да излезеш. Обикновено, ако има само пикочна киселина, което заема пространството, тогава, технически, филтриращата система трябва да може да се отърве от нея. Но когато добавим алкохол към сместа, се случва така, че той използва същите изходи като пикочната киселина. Това физическо претрупване механично забавя филтрацията. Алкохолът затруднява отделянето на пикочната киселина. И това е така, ако приемем, че бъбреците са с нормална функция. Защото е възможно да имаме и бъбречно заболяване. Има цял клон на медицината за това, но главният термин, който използваме, е бъбречна недостатъчност. Бъбречна, тоест се отнася за бъбрека, а недостатъчност означава, че той не си върши работата. Други неща, които причиняват бъбречна недостатъчност или намалена бъбречна функция, също ще причинят подагра. И тук, от страната на пикочната киселина, какво друго може да доведе до разграждане на ДНК и РНК и да доведе до повече пикочна киселина? Това са някои ракови заболявания, като левкемия, които водят до по-голямо разграждане на кръвните ни клетки. Тази система за рециклиране прегрява и повече от нашите ДНК и РНК биват разградени. Освен левкемия има други заболявания на кръвта. Ако това е костта, кръвните клетки се произвеждат в костния мозък. Всяко заболяване, което води до свръхпродукция на кръвни клетки от костния мозък, ще води и до свръхразграждане. Левкемията и други заболявания на кръвта могат да причинят това. Има друга болест, която е уникална. Тя се нарича Леш-Нихан, наречена на хората, които я открили. Клинично това е интересна болест. Тя кара хората да се самонараняват. Те се хапят, режат се. Има мозъчно увреждане и нервно увреждане. Леш-Нихан се случва на това ниво от този метаболитен път. Ако погледнем пътя, изглежда тези вещества трябва да станат ксантин и после пикочна киселина. Но има заобиколен път. И това, което управлява заобиколния път, е така нареченият HPRT. Това е ензим с дълго име – хипоксантин-гуанин фосфорибозилтрансфераза. Този ензим може да промени и хипоксантина, и гуанина до вещества, които се използват на по-ранни етапи от пътя. Като рециклирането на нещо, което отива на боклука. При Леш-Нихан това е нещото, което вече не работи. Без целия заобиколен път се отнема част от товара на това разграждане, получава се повече пикочна киселина. Няма значение защо има повече пикочна киселина – дали е по-силно разграждане, или недостатъчното ѝ отделяне. Това е ключът към подаграта и при диагностицирането на подагра трябва да преценим къде е проблемът в този път.