Остеоартрит срещу ревматоиден артрит патофизиология

Мислех да начертая две отделни стави, за да покажа разликата между ревматоидния артрит и остеоартрита. Но после реших, че ако го покажа на една и съща картинка, може да е по-лесно да видим разликите. От тази страна ще бъде ревматоидния артрит, а от другата страна, в зелено, ще е остеоартритът. Нека започнем с патофизиологията на остеоартрита, което е прекомерно амортизиране на ставата. Наблюдава се при стари хора или хора, които носят много допълнително тегло или имат износване на ставите, и страдат от остеоартрит. Първо, имаме ставното пространство тук, това е синовиална става, тя се движи. Двете кости се движат една срещу друга. Това ще са костните части. Няма да правим много неща с тях, интересува ни мястото, където се събират. Този жълтеникав слой тук е хрущял. Той е като възглавница между двете кости. Не искаме двете кости да се трият една в друга. Тези меки восъкоподобни хрущяли се трият един срещу друг. Тук имаш синовията, която е много тънък слой тъкан. Работата му е да произведе синовиална течност, която смазва цялата система. Синовия, ако погледнеш думата, син означава "подобна на", а овиум се отнася до думата "овум", или "яйце". Синовиалната течност, секретирана от синовията, е белезникав материал, който е подобен на консистенцията на яйчния белтък. Мисля, че оттам идва думата. Синовия, като белтъка на яйцето. Това запълва ставното пространство тук, за да лубрикира движенията между двете стави. Както можеш да си представиш, тази система позволява на костите да се движат във всяка посока, което ни дава движението. Остеоартритът, ако трябва да го обобщя с две думи, мога да кажа, че е разрушение на хрущяла. Това е чисто механично износване на хрущялния слой, на тази обвивка. Разглеждаме това като проблем на старите хора, но истината е, че състоянието на хрущяла също така е генетично – някои хора имат по-добър или повече хрущял от самото начало. Като оставим възрастта настрана, мисля за това като разрушение на хрущялния слой с времето. Ще използвам долната част на костта, за да го начертая. Този хубав восъкоподобен хрущял, който имаме, ще започне да се разрушава с времето поради механичното въздействие на триенето спрямо другите части ден след ден. Някои от тези малки части на хрущяла може да се откъснат и да се носят в ставното пространство. Това трябва да е много чиста, стерилна среда, така че е дразнещо да имаш тези парчета, носещи се наоколо. Наричаме ги ставни мишки. Това просто означава малки парчета. И после, представи си, този хрущялен слой става по-тънък от двете страни, а костите тогава ще се трият повече една в друга а когато стигнем до момента, в който кост се трие в кост, имаме това полиране на костната повърхност. Костите не трябва да се трият една в друга, така че това полиране не е нещо хубаво. Ще запиша "полирана костна повърхност". Оттук получаваме триещия се звук, крепитусът, който идва с остеоартрита. Вместо да се плъзгат една спрямо друга без шум, както хрущялът им позволява, костите издават този стържещ звук. Като резултат от това раздразнение, костта започва да получава тези неща, наречени остеофити. Те са като ръбове, които нарастват в костното пространство от повърхността на костта. Те са изградени от калций и се образуват от раздразнението и отлагането на калций. Тези назъбени ръбове се наричат остеофити. Те понякога се наричат костни шипове. Те са много неудобни и болезнени. Могат да доведат до уголемяване или промяна на формата на ставата. Всъщност има две специфични имена за остеофити на две различни места. Едните наричаме възли на Бушар. Възли на Бушар. Те са в пръстите, по-точно, в PIP ставата, проксималната интер- фалангеална става. Проксимална означава по-близо до центъра на тялото, така че ще е предпоследното кокалче на пръстите. Другите се наричат възли на Хеберден. Ще пропусна думата възли тук, но това е същото. Възли на Хеберден. Те са в дисталната интерфалангеална става. Която е последното кокалче най-близо до върховете на пръстите. Разликата между тях е местоположението, но принципът е същият. От ставните мишки, остеофитите, притискането на костите една срещу друга – оттам идват болката и раздразнението при остеоартрита. С покой това може да се подобри, но няма да обърне процеса. Покоят помага да се забави допълнително разрушаване. Но остеофитите няма да се махнат сами. Нека дойдем от другата страна. Ревматоидният артрит – предпочитам да използвам червено, понеже ревматоидният артрит ми напомня за цялостно системно състояние на възпаление, точно и каквото е. Това е автоимунна болест, което означава, че собствената имунна система се обръща срещу тялото и го атакува. Едно нещо, което свързваме с ревматоидния артрит, е така нареченият HLA-DR4. Това е особено важно за подготовка за изпити :) Когато го видиш трябва да е рефлекс да мислиш за ревматоиден артрит. Това е повърхностен рецептор върху клетка, който може да активира атака от собствената имунна система. Последващата атака, която се случва – ако трябва да обобщя ревматоидния артрит с една дума, това ще е "синовит". Помни, "ит" винаги се отнася до възпаление. Синовията е жертвата на тези атаки и при синовитът имаме възпаление на синовията. Тази синовиална обвивка бива раздразнена и възпалена. Чертая от двете страни, червено за възпаление, това изглежда доста възпалено. И когато се образува отговорът на тялото към възпалението, когато говорим за артрит, автоматично трябва да разпознаеш, че това се нарича панус. И панус, по същество, е група, или конгломерация от гранулационна тъкан. Ще използвам различен цвят за това. Ще използвам кафяво да начертая пануса и това е просто образуваща се гранулационна тъкан. Това е основният принцип на механизма на тялото да се справи с възпаление. Гранулация – нека запиша това. Гранулация. Гранулацията е един вид жива, там има кръвоносни съдове и жива тъкан. И нещо, което се случва, когато имаш отлагане на гранулация, е намаляване. Тази форма се променя, намаляването е сърцевината на случващото се при ревматоидния артрит. Това хубаво пространство тук, създадено от ставната капсула, поради гранулационната тъкан, която се отлага там, с времето намалява. Две неща се случват поради това намаление. Първото е сливане – буквално сливане на костите. Когато хората с ревматоиден артрит се събудят сутринта – затова е по-зле сутринта, понеже буквално не можеш да се наведеш. Медицински по-издържаният термин е анкилозиране. Означава същото нещо, просто го казваме по друг начин. Анкилозиране на ставите. Номер две, ще има опъване на ставите, понеже намалението няма да е точно симетрично. Понеже всичко е свързано, когато тази гранулационна тъкан опъва ставата, костта може да се премести насам. И това опъване на ставното пространство води до деформации, до пречупеност на формата или ъгловатост на ставите. Този вид деформация е най-изявен в PIP ставите, проксималните интерфалангеални стави. Интересно, помни, че ревматоидният артрит пощадява DIP, последното кокалче до върха на пръста обикновено не е засегнато. Но следващото, PIP, е засегнато. Както можеш да видиш, двете заболявания идват от напълно различни посоки. И засягат много различни части от ставата. Едно нещо, което искам да спомена при ревматоидния артрит, е, че говорихме за ревматоидния фактор. Това е нещо, което можеш да изследваш в кръвта, което сочи към ревматоидна болест, ревматоидния фактор. Просто исках да спомена, че това е IgM, което е клас антитела. IgM антитяло е отговорно за това и то може да ти каже колко тежко е заболяването по това колко ревматоиден фактор има в тялото. И като резултат от това възпаление, отговор на възпалението, ако вземем проба от синовиалната течност, тя ще има много неутрофили. Имунни клетки неутрофили. Това са бели кръвни клетки и това е нещо, което тялото събира в областта, за да причини възпаление. Без да навлизаме твърде много в имунологията, исках просто да посоча антитялото на ревматоидния фактор като ключов играч тук. То "довежда" имунната система до тази област и е отговорно за автоимунната реакция, която се случва тук.