Въведение в Древен Египет

Несъмнено влиянието на Египет върху другите култури е огромно. От най-ранните периоди на додинастичен Египет имаме доказателства за търговски връзки, които се разпростирали чак до долината на река Инд. Тези търговски маршрути преминават през Близкия изток, което довежда до ранен обмен на мотиви и идеи между цивилизациите на Месопотамия и Египет. носи още по-активни връзки със Западна Азия, включително стабилни търговски и дипломатични отношения, както и общ обмен на изображения и концепции с култури като тези на асирийците и хетите. Оживените взаимоотношения с Юга допринасят за динамични култури, като тази на кушитите, които управлявали Египет по време на 25-ата династия и чиито паметници представляват иновативна смесица между местни нубийски и фараонски изображения.

Владетелите и елитът от Мерое, в съвременен Судан, са погребвани в гробници с пирамиди в продължение на много векове – идентифицирани са повече от 200 пирамиди. Тази страна всъщност има повече пирамиди в границите си, отколкото Египет. Египет също предоставя някои от градивните елементи за средиземноморската, [гръцката](https://smarthistory.org/ancient- greece-an-introduction/) и римската култура и чрез тях повлиява в много аспекти на традициите на Запада.

Днес можеш да срещнеш египетските изображения, концепции и перспективи навсякъде. Ако знаеш какво да търсиш, ще ги откриеш в архитектурни форми, върху банкноти и в ежедневието ни. Много пластични хирурзи, например, използват в рекламите си силуета на царица Нефертити (името ѝ означава „красивата пристигна“).

Древноегипетската цивилизация е оцеляла повече от 3000 години и е показала невероятна степен на приемственост. Това е над 15 пъти възрастта на САЩ. Помисли колко често културата ни се променя: съвсем скоро, допреди 2003 година, Фейсбук, Туитър и Ютуб не са съществували.

Въпреки че днес смятаме, че гръко-римският период е в далечното минало, трябва да се отбележи, че е по-близо до нашето време, отколкото до времето на изграждането на пирамидите в Гиза. На хората са им били необходими близо 4000 години, за да построят нещо – каквото и да е – по-високо от Голямата пирамида. Сравни това с модерните времена – ние се вълнуваме, когато един рекорд се задържи повече от десетилетие.

Стабилността на Египет е в рязък контраст с Древния Близък изток от същия период, който е изпълнен с припокриващи се поредици от култури и катаклизми с удивителна честота. Най-ранните царски паметници, като Палетата на Нармер, изсечени около 3100 г. пр.н.е., показват идентични царски одежди и пози като тези, които виждаме при по-късни владетели, дори при царете от държавата на Птолемеите и върху храмовете на римски императори повече от три хилядолетия по-късно.

Тази последователност и стабилност са тясно свързани с една от централните основополагащи концепции в начина, по който древните египтяни са виждали света около себе си. Според тях сътворението се случило, когато редът възтържествувал над хаоса и използвал тази аморфна сила, за да създаде земите на Египет. Перфектният космически баланс, който се получава, създава последователните цикли, които египтяните виждат в природата, като ежедневното изгряване и залязване на слънцето и годишното преливане на Нил. Този божествен ред е наричан маат – олицетворяващ истината, праведността, справедливостта и космическия закон – и в крайна сметка е персонифициран като богиня. Има постоянна борба между Маат и хаоса, известен като Исфет. От началото на историята на Египет основната роля на фараона е да бъде защитник на Маат и да запази този космически ред, за да помогне за защитата на Египет от Исфет, който ги заобикаля. Продължаващото запазване на Маат се разглежда като фундаментално важно и стремежът да се поддържа този перфектен космически баланс прониква в културата на много нива.

Голямо количество египетски образи, особено владетелски образи, които се ръководят от благоприличието (усещане за това какво е „подходящо“), остават изключително последователни през цялата си история. Ето защо, особено за необученото око, изкуството на египтяните изглежда изключително статично. По отношение на символите, жестовете и начина, по който е изобразено тялото, то наистина е такова. Това е умишлено, тъй като последователността е от основно значение. Египтяните били съвсем наясно със своята последователност, която е възприемана като стабилност, божествен баланс и ясно доказателство за Маат и правилността на тяхната култура.

Тази последователност също така е тясно свързана с фундаменталното вярване, че изображенията имат въздействие отвъд самото изображение – гробни сцени на починалия, получаващ храна, или храмови сцени на владетеля, изпълняващ съвършени ритуали за боговете, водят до търсеното последствие тези неща да се случват в божественото царство. Ако изображението на хляба е пропуснато от масата на починалия, той няма да има хляб в задгробния живот; ако владетелят е изобразен с грешен ритуален инструмент, ритуалът е неправилен и може да има ужасни последици. Това вярване води до активна съпротива срещу промените в кодифицираните изображения.

Най-ранният записан „туристически графит“ на планетата идва от посетител от времето на Рамзес II, който оставил своята благодарствена следа на вече 1300-годишното място на [Стъпаловидната пирамида в Сакара] (https://smarthistory. org/step-pyramid-complex-saqqara/), най-ранния от масивните царски каменни паметници. Той, разбираемо, бил впечатлен от делата на своите предци и описал желанието си да продължи това древно наследство.

Египет е земя на двойственост и цикли както в топографията си, така и в културата си. Географията е почти изцяло неравна, гола пустиня, с изключение на експлозията от зеленина, която покрива всяка страна по поречието на Нил, докато той тече през страната. Реката извира далеч на юг, дълбоко в Африка, и се влива в Средиземно море на север, след като се разпростира от единичен канал в система, подобна на ветрило, наречена делта, в най-северната си част. Речната долина е оградена от скали от варовик и пясъчник, а в областта на Асуан на юг са открити отлагания от други по-твърди камъни като гранит и граниодиорит.

Една от причините за цялостната стабилност на египетската култура била широката му изолираност поради географията му. Граничещ с високи скали и обширни пустини на изток и на запад, с морето на север и с поредица от огромни бързеи в Нил на юг (познати като катаракти), отрязъкът от долината на реката, който дава началото на династията на Египет, бил доста затворен от външния свят. Египет несъмнено бил „дарът на Нил“, както пише гръцкият историк Херодот. Влиянието на тази река върху египетската култура и развитие не може да бъде преувеличено. Без нея цивилизацията би била напълно различна. Нил предоставял не само постоянен източник на животворна вода, но и създал плодородни земи, които изхранвали растежа на тази уникална (и неповторимо устойчива) култура.

Всяка година, подхранван от топящия се сняг в далечните носове дълбоко в Африка, Нил излиза от бреговете си при ежегодно наводнение, което покрива земята с богата черна тиня и създава невероятно плодородни полета. Египтяните наричат тази област Кемет, „Черните земи“, и противопоставят тази гъста, тъмна почва на Дешрет, „Червените земи“ на стерилната пустиня; границата между тези зони била (и в повечето случаи все още е) ясно разграничена права линия. Визуалният ефект е силен, изглежда почти изкуствен в своята прецизност.

Годишното разливане на Нил също е надежден и измерим цикъл, който помога за формирането на египетската концепция за времето. Всъщност календарът, който използваме днес на запад, произлиза от календар, разработен от древните египтяни. Те разделят годината на 3 сезона: ахет („наводнение“), перт („растеж/поява“) и шему („жътва“), а всеки сезон е разделен на четири 30-дневни месеца.

Въпреки че този годишен цикъл, съчетан с дневния слънчев цикъл, който е толкова очевиден в пустинята, довежда до силен стремеж да се види Вселената от гледна точка на цикличното време, тази идея съществува едновременно с реалността на линейното време. Тези две концепции – цикличната и линейната – се свързват с две от основните египетски [божества] (https://smarthistory.org/egyptian-deities/): Озирис, вечния господар на мъртвите, и Ра, бога на слънцето, който се преражда с всяка зора.

Владетелите в Египет били сложни междинни личности, които обитавали едновременно земния и божествения свят. Те очевидно били живи човешки същества, но с вземането на престола въплъщавали вечната длъжност на царуването. Ка, или духът на царуването, често е изобразяван като отделно същество, стоящо зад човека владетел. Този божествен аспект на царската длъжност е онова, което дава авторитет на отделния човек, който застава на престола. Живият владетел е свързван с бог Хор, могъщия и мъжествен бог с глава на сокол, за който се вярва, че дарил трона на първия човешки цар.  

Изключително важният баща на Хор, Озирис, бил владетелят на Подземния свят. Един от първоначалните божествени владетели на Египет, този бог въплъщавал обещанието за прераждане. Жестоко убит от брат си Сет, богът на хаотичната пустиня, Озирис бил съживен чрез могъщата магия на жена си Изида. Чрез нейното знание и умение, Озирис създал наследник – чудния Хор – който отмъстил за баща си и изхвърлил престъпния си чичо от трона, за да заеме мястото, полагащо му се по право.  

Озирис става владетел на царството на мъртвите, вечния източник на регенерация в отвъдния живот. Починалите владетели се идентифицират с този бог, създавайки цикъл, в който мъртвият цар се слива с божествения владетел на мъртвите, а неговият приемник „побеждава“ смъртта, за да заеме мястото си на трона, също като Хор.

Цивилизацията на Египет очевидно не е възникнала напълно оформена от тинята на Нил изведнъж. Въпреки че масивните пирамиди в Гиза може да изглеждат на непосветените като изникнали от нищото, те са основани на хиляди години културно и технологично развитие и експерименти.

Прочети глава от Преформулиране на историята на изкуството за света на Древен Египет.

Прочети глава от Преформулиране на историята на изкуството за древноегипетската религия и идея за задгробния живот.