Материали и техники в древноегипетското изкуство

От много рано в своята история, египетските творци използват широк спектър от материали: както местни, така и вносни. Например още от Додинастичния период отркриваме фигурки, издялани от лазурит — бляскав камък с разкошен син цвят, добиван от територията на днешен Афганистан, които показват ранното установяване на силни търговски пътища.

Множество местни за региона видове камък били използвани за статуи, включително повсеместно разпространеният мек варовик на пустинните скали, които ограждат по-голямата част от долината на Нил, както и пясъчник, калцит и шистов камък.

По-твърдите камъни включват кварцит, диорит, гранит и базалт. Дялането на по-меки камъни се правило чрез медни длета и каменни инструменти; оформянето на твърдите камъни изисквало инструменти от още по-твърд камък, медни сплави и използването на абразивен пясък. Полирането се постигало с гладък камък и абразивни пясъци с фини песъчинки.

Повечето статуи били оцветявани. Дори камъните, избрани заради символизма на цвета им, често бивали оцветявани. Например, изключителните статуи на Микерин, фараонът, построил най-малката от трите главни пирамиди в Гиза, били изработени от тъмен шистов камък (също наричан грауваки). Този гладък черен камък е свързван с Озирис, възкръсналия бог на мъртвите, който често бил изобразяван с черна или зелена кожа, което ни насочва към плодородната тиня и богатата растителност на долината на Нил.

По тези изображения са запазени следи от червена боя върху кожата на владетеля, което показва, че когато са били завършени и поставени в неговия мемориален храм близо до пирамидата му, те са имали цветове, близки до реалните. С течение на времето боята се обелила и разкрила черния камък под нея, като по този начин свързва починалия цар с властелина на подземния свят.

Египетските творци са използвали също и разнообразен дървен материал в творбите си, включително от местните видове акация, тамариск и сикомора, както и ела, кедър и други иглолистни, внесени от Сирия. Занаятчиите били изключително добри в това да вграждат малки, неравни парчета дърво и да ги напасват, за да създават статуи, ковчези, кутии и мебели.

Те също създавали творби от различни метали, включително мед, медни сплави (като бронз), злато и сребро. Култови статуи на богове се изработвали от злато и сребро – материали, които според митовете представлявали кожата и костите на боговете – и често били доста малки. Оцелели са много малко метални статуи, понеже те често били претопявани, а металите се използвали отново, въпреки че запазени примери от Старото и Средното царство ни показват, че творците били умели не само в обработването на кован метал, но и в отливането на сложни форми.  

Ювелирните изделия били доста сложни, дори в Старото царство, както разбираме от някои доста творчески изпълнени накити, изобразени на сцените в гробниците. Царските бижута, открити в гробниците на принцеси от Средното царство, ни показват висока степен на умение що се отнася до дизайна, както и точно изрязани каменни инкрустации и накити, изработен с техниките на цизелиране, емайлиране и инкрустиране с метал.

Много предмети, особено малки амулети и инкрустации, били изработвани от специално създаден материал, известен като египетски фаянс. Този творчески материал, базиран на кварца, можел да бъде лесно оформян, отливан и произвеждан за масови цели. Емайловото покритие можело да е в почти всякакъв цвят, в зависимост от минералите, които се използвали при производството, въпреки че най-често се срещало тюркоазеното синьо.

Релефните произведения обикновено се резбовали преди да бъдат оцветени. Двата основни вида релефни изделия били повдигнат релеф (където фигурите изпъкват над основата) и вдлъбнат/потънал релеф (където фигурите са издълбани в и под основата). Повърхността се заглаждала със слой мазилка и после се оцветявала. Ако преди оцветяването основата не била резбована, върху нея се полагали няколко слоя глинена мазилка, за да се създаде гладка повърхност.  

Повърхността за рисуване се разчертавала на полета (като решетка) с помощта на закрепени за стените решетъчни шаблони и конец, покрит с червен пигмент на прах (подобно на тебеширените линии, използвани от съвременните дърводелци). Тази решетка помагала на твореца да предаде правилно пропорциите на фигурите и да изрисува правилно сцените. Правела се чернова на сцените, като това се извършвало с червена боя, а поправките се отбелязвали с черна боя, и после оцветяването се извършвало цвят по цвят. Дори при резбованите релефи много от елементите на дадена сцена се нанасяли само с боя, а не се издълбавали в основата.

Повечето пигменти в Египет се извличали от местни за региона минерали. Бялото често се добивало от гипс, черното от въглерод, червените и жълтите пигменти от железни оксиди, сините и зелените от лазурит и малахит, а ярко жълтото (използвано за изобразяване на злато) – от аурипигмент. Тези минерали се смилали и смесвали с боя или лепило на животинска основа, за да се постигне консистенция, която се задържа по стените. Те можели да бъдат положени на единичен слой, но често били на няколко слоя, за да създадат ефирни ефекти и още цветове, например розово или сиво.

Nicholson, P. & Ian Shaw, Ancient Egyptian Materials and Technology (Cambridge University Press, 2000)