Древноегипетска хронология и историческа рамка

Цивилизацията на Древен Египет очевидно не е възникнала напълно оформена от тинята на река Нил. Въпреки че масивните пирамиди в Гиза може да изглеждат на непосветените като изникнали от нищото, те са продукт на хиляди години културно и технологично развитие и експерименти. „Династичен“ Египет – понякога наричан „фараонски“ (от „фараон“, гръцката титла на египетските царе, произлизаща от египетската титла pr-ˤ3, „Велик дом“, която се използва от Новото царство нататък) е времето, когато страната е до голяма степен обединена под властта един владетел, започвайки около 3000 г. пр.н.е.

Периодът преди това, продължаващ от около 5000 г. пр.н.е. до обединението на Горен и Долен Египет под властта на един владетел, се нарича от съвременните учени Додинастичен период. Преди това има процъфтяващи палеолитни и неолитни общества, простиращи се назад в историята стотици хиляди години, произлезли от мигриращи на север

Homo erectus

, които се заселват в долината на река Нил. По време на Додинастичния период започват да се появяват керамика, фигури, глави на боздугани и други артефакти, например палитрите от шисти, използвани за смилане на пигменти, както и изображения, които ще станат емблематични през ерата на фараоните и ни дават идея за това, което предстои.

Важно е да се отбележи, че династическото разделение, използвано от съвременните учени, не е използвано от самите древни египтяни. Това разделение е създадено в първата хронологична история на Египет, написана от египетски жрец на име Манетон през 3. век пр.н.е. Всяка от 30-те династии включва поредица от владетели, обикновено свързани чрез семейна връзка или чрез местоположението на техния политически център. Египетската история също е разделена на по-големи части, известни като „царства“ и „периоди“, за да се разграничат времената на сила и единство (царства) от тези на промяна, чуждо управление или разединение (периоди).

Подобно на много други древни култури, самите египтяни се позовават на своята история във връзка с управляващия владетел. Годините се записвали като на управляващия цар, така че с всяко ново управление броенето започвало отначало. Обичайният формат за датиране включва деня от месеца и сезона, заедно с годината на управление на царя – например „ден 4 от втория месец на сезона перт през третата година на Хефрен.“ Тази древна практика създава предизвикателства за съвременните историци и затруднява определянето на точната дата за много събития и царувания. Това води до известно разминаване между датите, посочени за едно и също събитие в различните книги с исторически източници за Древен Египет. Поради тази причина датите тук са посочени с „около“ (ок.), което означава, че те са приблизителни.

Имаме някои точни дати, основани на записани астрономически наблюдения, като изгрева на звездата Сириус, които значително помагат за търсенето на надеждна хронология. Тези фиксирани точки обаче са малко и рядко се срещат. Голяма част от хронологията, използвана от съвременните учени, е изградена около тези закотвени, календарни и астрономически събития. Те се комбинират с относителни методи за датиране, основани на последователността от разпознати промени в характеристиките на артефакта във времето (особено по отношение на керамиката) и научни методи за датиране, като радиовъглеродно датиране и термолуминесценция, които могат да се прилагат към органични материали, но предлагат диапазон от дати, а не точна дата.

Източниците на Манетон за неговата история са до голяма степен неизвестни, но сред тях със сигурност присъстват , и . Това са записи на събитията, случили се по време на управлението на всеки цар, но за съжаление, малко такива са оцелели.

Един от най-важните оцелели източници за епохата на Ранната династия и Старото царство е базалтов фрагмент от , изписан от двете страни с владетелски летописи, описващи времето от 5-та династия назад до митичните владетели от Додинастичния период. Известна като Камъка от Палермо, тази плоча е открита през 1866 г. и описва големи култови церемонии, строителни проекти, подробности за разливите на Нил, данъчни доклади и военни събития.

Царските списъци също са изписвани по стените на някои храмове. Един от най-известните примери е от храма на Сети I в Абидос. Те са изписвани и на , въпреки че само един такъв пример е оцелял (т.нар. Торински царски папирус от 13. век пр.н.е.).

Този ценен документ, макар и фрагментарен, съдържа списък на царете и продължителността на тяхното управление, описващ времето от Втория междинен период до най-ранните царе от Първата династия. Целта на тези списъци не е непременно записването на „историята“. По-скоро те са форма на поклонение пред предците, в която настоящият владетел е отбелязвал последователността на царуването си и е представял своите предшественици като комбинация от общата, вечна концепция за божествено царство и човека владетел, който държи властта в този конкретен момент.

Египет е преминал през много вълни на културно развитие. Въпреки че ранно развитите вярвания, социални структури и изкуство остават стабилни и емблематични за хилядолетия напред, през по-късните периоди се въвеждат нови идеи, които изискват приспособяване. Египтяните са изключително гъвкави поради своята вродена стабилност, базирана на централни вярвания, които са установени много рано в тяхната история. Следните периоди от време, с техните основни събития и уникални характеристики, са главите в една история, която се простира до 5000 г. пр. н. е.